Решение № 8841 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на "Сдружение за изследователски практики" София, чрез адв. И. Велов, против решение 7817/14.12.2023г., постановено по адм. дело 10683/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искане по чл. 256 АПК срещу неоснователно бездействие на кмета на община Долни чифлик, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 64а, ал.6 ППЗОЗЗ вр. чл. 17, ал.1 ЗОЗЗ. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на неоснователното бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Ответните страни кмет на община Долни чифлик и областен управител на област Варна писмено оспорват жалбата. Ответните " Рийс Интернешънъл" ЕАД и "Мет Риъл Истейт" ЕАД не вземат становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема искането за допустимо, но неоснователно поради нанасяне в действащите кадастрална карта и регистри и специализирана кадастрална карта на актуалното състояние на процесните имоти и по специалния ред на ЗУЧК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установява всички правнозначими факти и обосновава верни правни изводи. "Сдружение за изследователски практики" София е юридическо лице с нестопанска цел и с оглед неговите цели и задачи, според устава му, сдружението е "засегната общественост" по смисъла на §1, т.25 ДР на Закона за опазване на околната среда и по смисъла на Орхуската конвенция, поради което има гарантираноот специалния закон право на съдебно оспорване на актове, свързани със защита на околната среда. Доколкото в искането им се твърди неоснователно бездействие на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, свързан с опазването на земеделските земи, следва да се приеме, че сдружението има право на оспорване. Безспорно е установено, че са издадени две решения на Комисията за земеделските земи по чл. 17, т.2 ЗОЗЗ : т. 26 и т.27 от Решение КЗЗ-4 от 09.07.2008г., с които на основание чл. 24, ал.2 ЗОЗЗ е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, както следва: 403 401 кв.м., собственост на "Рийс интернешънъл" ЕАД за изграждане на обект : "Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк", в землището на [населено място], местност "Зона Идгрев-хоризонт", имоти 009991,009992, 009993, община Долни чифлик и 1 015 265 кв.м. земеделски земи, собственост на " Мет риъл истейт" ЕАД за изграждане на "Камчия парк" в землището на [населено място], за имот 000999. Тези решения са загубили правно действие по смисъла на чл. 64а, ал.1 ППЗОЗЗ. Съгласно чл. 64а, ал.6 ППЗОЗЗ, когатоне е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало в сроковете по чл. 24, ал.5, т.2 и 3 ЗОЗЗ, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал.1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Следователно, общинската администрация има само уведомителна / сигнална функция, свързана с промяна на съответните регистри, за които е налице законово изискване да се поддържат в актуално състояние. В случая е установено, че след приемане на ЗУЧК е постановена нова заповед РД-18-03-2/12.02.2014г. на началника на СГКК-Варна за одобряване на КККР и СКР и процесните имоти са придобили по силата на закона нов статут-публична държавна собственост с вид на територията "Защитена" и "Природна забележителност". Така съответните регистри отразяват актуалното състояние на границите и предназначението на поземлените имоти. Правилно е приетото от решаващия съд, че предназначението на имотите, попадащи в обхвата на ЗУЧК,каквито са процесните, се отразява и променя по предвидения в специалния закон ред, поради което отпада и приложението на реда по чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ. Затова бездействието на общинската администрация по задължение за уведомяване за губене правното действие на решения от 2008г. за промяна на предназначението на земеделски земи, не е неоснователно и правилно оспорването му е отхвърлено. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,