Решение № 9656 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2016 г.

Решение № 9656 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличен търговец (ЕТ) "А. 64 - А. К.", с ЕИК *********, чрез упълномощените адв. М. С. и адв. Ж. Г., срещу Решение № 1126 от 3.06.2016 г., постановено по адм. д. № 606 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на А. В. К., действащ като ЕТ "А. 64 - А. К." срещу Решение № РР-2696 от 26.11.2015 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително № 300374 от 15.06.2004 г., продължено с Решение № 676 от 12.06.2009 г., издадено от същия директор. Наред с това, едноличният търговец е осъден да заплати на БДИБР 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и без да се съберат необходимите доказателства. Поддържа се становище, че с отказа на първоинстанционния съд да допусне поисканата в съдебно заседание съдебно-техническа експертиза е ограничено правото на защита на ЕТ "А. 64 - А. К.". Така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, според касатора, е основание за отмяната на решението предмет на касационна проверка. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - П.. При условията на евентуалност се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като предявената от едноличния търговец жалба бъде уважена и Решение № РР-2696 от 26.11.2015 г., издадено от директора на БДИБР, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително № 300374 от 15.06.2004 г. за ползване на повърхностен воден обект - река Неделинска, с цел "изземване до 4600 куб. м. баластра годишно от динамичните запаси" в землището на село П., община Кирково, област К. бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощената адв. Сейменска, която от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита. Претендира разноски по списък, който представя. Ответникът - директорът на БДИБР не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран от ЕТ "А. 64 - А. К." с жалба срещу Решение № РР-2696 от 26.11.2015 г., издадено от директора на БДИБР, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за ползване на воден обект № 300374 от 15.06.2004 г., продължено с Решение № 676 от 12.06.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект - река Неделинска. Установено е от съда, че на едноличния търговец е издадено Разрешително за ползване на воден обект № 300374 от 15.06.2004 г. за изземване до 4600 м 3 баластра годишно от динамичните запаси на река Неделинска, в землището на с. П., община Кирково, област К.. С Решение № 676 от 12.06.2009 г. на директора на БДУВИБР е продължен срокът на действие на разрешителното за 5 години, считано от 15.06.2009 г. На 5.12.2013 г. едноличният търговец подал заявление до директора на БДИБР за ново продължаване на срока на действие на разрешителното. В тази връзка на ЕТ "А. - 64 - А. К." е изпратено писмо за представяне на допълнителни документи, изпълнено от него на 28.07.2014 г. С второ писмо от 25.11.2014 г., от едноличния търговец отново било изискано допълване на представената документация, което било изпълнено от него на 25.05.2015 г. Б. извършено публично уведомяване за откритата процедура за продължаване на срока на издаденото разрешително, след което било издадено оспореното решение на 26.11.2015 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № РД-557 от 28.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните норми, на процесуалните правила и на целта на закона да се опазват водите на територията на Р. Б. като общонационален неделим природен ресурс. В заключение посочил, че не са налице основания, които да обосновават неговата незаконосъобразност. Съдът приел, че спор по фактите няма, а спорно между страните е как следва да се приложи законът - конкретно забраните, въведени с изменението на Закона за водите от 2015 г. По съображения, че сроковете за административния орган са винаги инструктивни и тяхното неспазване води единствено до ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответното длъжностно лице или до ангажиране на отговорността на държавата за бездействието на нейните органи, съставът на АС - П. отхвърлил доводите на ЕТ "А. - 64 - А. К." за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на спорното решение. Приел също така за неоснователно възражението на едноличния търговец, че искането му за продължаване срока на действие на разрешителното следва да бъде разрешено въз основа на приложимия закон към момента на подаване на заявлението за това на 5.12.2013 г., като се мотивирал с принципа за законност по чл. 4, ал. 2 АПК. Като взел предвид § 63 ПЗР от ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г.), приел, че директорът на БДИБР бил длъжен при разрешаването на въпроса да съобрази настъпилите законодателни промени. Съобразил и това, че ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г.) не предвижда за започналите производства да се прилага старият ред, предвид което приел, че императивната норма на § 63 следва да намери приложение за всички заварени случаи, а тя не предоставя право на преценка на административния орган за начина, по който може да разреши всеки конкретен случай. Освен това отчел, че отказът бил мотивиран с неспазване на изискването на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ - нарушение на нормативни разпоредби. По тези съображения отхвърлил жалбата. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, осъдил едноличния търговец да заплати на БДИБР сума в размер на 300,00 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно се явява основното касационно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното съдебно решение по причина неуважаване на искането на ЕТ "А. 64 - А. К." за назначаване на съдебно - техническа експертиза, чието заключение е относимо и необходимо за решаване на спора относно законосъобразността на Решение № РР-2696 от 26.11.2015 г., издадено от директора на БДИБР. Предвид това, оправдано се твърди в касационната жалба, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. Установява се, че в открито съдебно заседание на 18.05.2016 г. пред АС - П. настоящият касационен жалбоподател е направил искане за допускане и назначаване на съдебна експертиза със задача да установи попада ли обекта му в изключенията по § 63 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г. Искането било аргументирано с това, че в обжалваното решение директорът на БДИБР не е изложил мотиви относно обстоятелството попада ли процесният обект в посочените изключения, като такива данни не се съдържали и в документите от административната преписка. По съображения, че въпросът е правен и не изисква специални знания, с протоколно определение от същото съдебно заседание искането е оставено без уважение. В обжалваното съдебно решение съдът, въпреки че се е позовал на § 63 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г., не е взел отношение по въпроса, попада или не обектът на касационния жалбоподател в посочените изключения, като не са изложени никакви фактически съображения и правни аргументи по въпроса. Така съдът не е дал отговор на повдигнатите в тази насока възражения, свързани със законосъобразността на спорното решение в молбата от 18.05.2016 г., а и в изложението по същество на спора, обективирано в представената по делото писмена защита. Според настоящия съдебен състав преценката на съда, че въпросът, за изясняване на който е поискано допускането и назначаването на съдебна експертиза е правен, е неправилен. Касае за фактически извод, който изисква специални знания по въпроса представлява ли процесният обект "водохранилище". Приобщаването на такива своевременно и обосновано е било поискано от едноличния търговец в хода на първоинстанционното производство. Както оправдано възразява касационният жалбоподател, данни в тази насока не се съдържат нито в спорното административно решение, нито в документите, приложени в административната преписка, а за разчитането на приложените в нея ситуация и скици също са необходими специални знания. Съдът не е дал отговор на така поставения въпрос относно статута на процесния обект в контекста на легалното определение за "водохранилище" по § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за ползването на повърхностните води (отм.), но в сила към датата на издаване на спорното решение. Приел е жалбата за неоснователна, като се е позовал на § 63 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г. без да даде отговор на въпроса попада или не обектът на настоящия касационен жалбоподател в предвиденото съгласно разпоредбата изключение. В резултат на така допуснатите процесуални нарушения е останал неизяснен релевантен за решаване на спора съществен факт, което се явява пречка настоящият съд да разреши спора по същество. Следва да се посочи също така, че като резултат на констатираното процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да допусне относимо и допустимо доказателствено средство с оглед изясняване на спора от фактическа страна, съдът е изложил противоречиви мотиви, с които обосновал крайния си правен извод. Макар практически (без да се обоснове изрично) да приема, че обектът на касационния жалбоподател не попада в цитираното по - горе изключение (вж. последен абзац от страница трета на съдебното решение), с последното изречение (пак там) съдът тълкува настъпилата законодателна промяна през 2015 г., като приема, че законодателното разрешение не лишава ЕТ "А. - 64 - А. К." от възможността да подаде искане за издаване на ново разрешително за ползване на същия воден обект за същите цели. Последното може да се тълкува като израз на разбирането на първоинстанционния съд, че обектът попада в някое от изключенията по чл. 118ж, ал. 2 ЗВ (в редакцията обн., ДВ, бр. 58 от 2015 г.). Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, то е неправилно, тъй като е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК - допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната на обжалваното решение, включително в частта за разноските. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АС - П. за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да бъде уважено искането, направено от настоящия касационен жалбоподател за допускане, назначаване и изслушване на съдебно - техническа експертиза със задача, поставена в представената на 18.05.2016 г. молба (л. 204 от първоинстанционното дело) относно изключението "водохранилище". Наред с това, експертизата следва да даде отговор и на въпроса относно това "изземването на баластра от динамичните запаси" и "изземването на инертен материал" от водните обекти (съгласно разрешителното) попада ли в хипотезата на "изземване на наносни отложения" от водните обекти по смисъла на § 63 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г. и чл. 118ж, ал. 2 ЗВ. Едва след приобщаване заключението на експертизата, съдът следва да пристъпи към разрешаване на повдигнатия спор относно законосъобразността на Решение № РР-2696 от 26.11.2015 г., издадено от директора на БДИБР. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение