Решение № 8662 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Балкансат“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адвокат М. Гигова от Адвокатска колегия София, против решение № 283 от 09 март 2026 год. постановено по адм. дело № 708/2025 год. по описа на Административен съд София - област. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че съдът е формирал извод за материална законосъобразност, без да обсъди приобщените по делото доказателства и без да обсъди международната уредба на ползването на позиции на геостационарна орбита по Приложение 30Б от Радиорегламента. Намира, че в случая въпреки, че формално сроковете по т. 2.6 и 2.7 от разрешението са изтекли към момента на подаване на искането, законът не въвежда императивна пречка за изменение на условията на разрешението при наличие на обосновани причини, свързани с промяна на международната рамка. В тази връзка, обосновава извод, че доколкото националният закон допуска такова изменение в случаи на нормативни промени, то отказът на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) да приведе разрешението в съответствие с измененията, е незаконосъобразен, а обратния извод на съда противоречи на материалния закон. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваният отказ. Претендира разноски в размер на държавната такса за касационно оспорване. В допълнително представена молба от 15 май 2026 год. се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване по въпросите: 1. Съвместима ли е с изискванията за независимост на националните регулаторни органи по чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Директива (ЕС) 2018/1972 национална правна уредба, съгласно която членовете на национален регулаторен орган продължават да изпълняват правомощията си за неопределено време след края на законоустановения им мандат? 2. Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия ? Ответникът по касационна жалба - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Петкова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. В представено по делото писмено становище се излагат аргументи за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Балкансат“ ЕООД, срещу т.2 от решение № 170 от 08 май 2025 год. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което е постановен отказ по искане, обективирано в заявление с вх. № 18-00-113 от 18 септември 2024 год. и писмо с вх. № 16-00-8-10/24 от 16 април 2025 год. за изменение на разрешение № 01328 от 11 декември 2008 год. за използване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, в частта – отпадане на точки 2.6 и 2.7 от Условия на разрешението издадено на „Балкансат“ ЕООД. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че „Балкансат“ ЕООД е титуляр на Разрешение за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на ел.съобщения чрез спътникова система "BUL00000" от неподвижна спътникова радиослужба № 01328 от 11 декември 2008 год. Същото в т. 2.6 е със следното съдържание - в срок до 02 декември 2021 год., да предостави на Комисията необходимата информация, определена в приложение 2 на резолюция 49 от РР за започване на процедура по нейните условия, а съдържанието на 2.7 е да изгради и въведе в експлоатация системата в срок до 02 юни 2022 год. Разрешението е изменено с № 01328-007 от 19 май 2022 год., като съгласно т. 2.6. и т. 2.7, дружеството следвало в срок до 15 декември 2023 год., да предостави на КРС необходимата информация, определена в приложение 2 на резолюция 49 от РР за започване на процедура по нейните условия и да изгради и въведе в експлоатация системата в срок до 15 декември 2023 год. С писмо вх. № 12-02-44 от 14 февруари 2024 год. Бюрото по радиосъобщения към Международния съюз по далекосъобщения е изпратило искане до КРС за предоставяне на нова дата за въвеждане на спътниковата система BALKANSAT 30В в експлоатация, при желание от страна на администрацията на Република България за удължаване на този регулаторен краен срок. В следствие на това КРС е водила кореспонденция с дружеството касационен жалбоподател. КРС е поискала и съдействие и експертно становище по казуса към Бюрото по радиосъобщения. На 26 септември 2024 год. „Балкансат“ ЕООД отправило искане с вх. №18-00-126-1 от 26 септември 2024 год., на основание чл.114, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за изменение на т. 1.2 от условията на разрешението, с което срокът на действие на същото да бъде удължен до 24 ноември 2035 год. По посоченото искане КРС постановил отказ с т.1 от решение № 170 от 08 май 2025 год. Този отказ е предмет на разглеждане в отделно съдебно производство. На 18 септември 2024 год. дружеството касатор е отправило искане № 18-00-113 на основание чл. 116 ЗЕС за изменение на т. 2.6 и 2.7 от условията на разрешението. Искането за отпадане на тези две условия било мотивирано с настъпили изменения в международната уредба - официалните Заключителни актове (Final Acts) приети от Световната радиоконференция - 2023 год. (World Radio Conference – 2023, „WRC-23“) на Международния съюз по далекосъобщения („МСД“), за изменение и допълнение на чл. 6.31ter, чл. 6.32, 6.33, чл. 8.2bis и чл. 8.16 от Приложение ЗОБ към Радиорегламента на МСД, които влизали в сила на 01 януари 2025 год. Във връзка са това искане административният орган уведомил дружеството с писма изх. № 16-00-8-7/24 от 22 януари 2025 год. и изх. №16-00-8-9/24 от 14 март 2025 год., че чл. 6.3 ter от Приложение З0В към Радиорегламента се прилагал, както за спътниковата система BALKANSAT АР30В, така и за голям брой аналогични случая със спътникови системи на други администрации, но той не е основание за отмяна на т. 2.6 и т. 2.7 от разрешението на дружеството. На 07 февруари 2025 год. „Балкансат“ ЕООД с писмо вх. № 16-00-8-8/24 е изразило готовност при необходимост да обяви условна дата за въвеждане в експлоатация на спътниковата система – 31 декември 2030 год., като датата е била съобразена с настоящите планове за изграждане и изстрелване на системата BALKАNSAT АРЗОВ с международните партньори на дружеството. На 08 май 2025 год. КРС е постановила оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което в т. 2 на основание чл. 30, ал. 1, т. 10, чл. 71, ал. 1, чл. 114, ал. 2, 3 и чл. 116 ЗЕС, във връзка със заявления с вх. № 18-00-113 от 18 септември 2024 год. и с вх. № 18-00-126 от 26 септември 2024 год. и писма с вх. № 16-00-8-10/24 от 16 април 2025 год. и с вх. № 18-00-126-1/24 от 16 април 2025 год., подадени от „Балкансат“ ЕООД, е отказала на дружеството касатор да измени разрешение № 01328 от 11 декември 2008 год. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, в частта - отпадане на точки 2.6 и 2.7 от Условия на разрешението по обективираното искане. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че отказът, обективиран в решението, е издаден от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е постановен и при правилно приложение на материалния закон, доколкото искането на жалбоподателя за отпадане на т. 2.6 и т. 2.7 от условията на разрешението било направено след изтичане на определения в тях срок за въвеждане на системата в експлоатация, поради което заличаването им не би могло да замести неизпълнено задължение, а би довело до отпадане на регулаторни изисквания, свързани с ефективното използване на предоставения ограничен ресурс. Обосновал е извод, че решението на Борда от 15 октомври 2021 год. не създавало задължение за КРС да удължи, респективно да премахне срока за въвеждане на системата в експлоатация. С него не се постановявало изменение на националното разрешение, а се уреждало единствено начинът, по който международното Бюро следвало да третира съответната мрежа в рамките на международния регистър. Посочил е, че обстоятелството, че държавата не губи разпределението си, не означавало, че операторът може да запази предоставеното му разрешение без ограничение във времето. Обосновал е извод, че исканото изменение на разрешението би довело единствено до формално запазване на предоставените права без реалното им упражняване, което било несъвместимо с принципа за ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър като ограничен обществен ресурс, поради което изводът на административния орган и постановеният от него отказ се явяват обосновани и съответни на целта на закона В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. По искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съдът намира това искане за неоснователно по следните съображения: За да бъде основателно едно такова искане е необходимо съдът да има основателно съмнение относно валидността или тълкуването на съдържането на съответната правна разпоредба от Правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 628 ГПК указва, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности (от 01 декември 2009 год. Съда на Европейския съюз). От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности (от 01 декември 2009 год. Съда на Европейския съюз). или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Принципът на мандатност е въведен в Конституцията на Република България и предвиден в законите спрямо органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЕС Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е юридическо лице със седалище София. В нормата на чл. 22, ал. 1 ЗЕС е посочено, че Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Според ал. 3 от същата разпоредба Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години. Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години (ал. 4 от с.з.). В ал. 5 от същата разпоредба е посочено, че един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на президента на републиката за срок 5 години. В ал. 6 с.з е регламентирано, че броят на последователните пълни мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на комисията. В настоящия случай, решението, предмет на оспорване е взето от колегиалния орган в кръга на нормативно предоставената му компетентност, в предписаната форма и на съществуващо в закона основание. Обстоятелството, че към датата на издаването му е изтекъл мандата на членовете на Комисията не обуславя неговата незаконосъобразност. Както бе посочено по – горе Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя. Видно от текста на чл. 24, ал. 5 ЗЕС при изтичане на мандата на член на комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член. В този смисъл е и даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 12 от 2022 год. по конституционно дело № 7/2022 год., в което Конституционният съд на Република България обръща внимание, че изтичането на мандата на членовете не прекратява „мандата“ на самия орган, респективно не прекратява правомощията на този орган, когато самият орган не е мандатен и е подчинен на принципа на непрекъснатост на дейността. От текста на така посочените разпоредби се обосновава извод, че изтичането срока на мандата не прекратява автоматично правомощията на председателя на комисията и нейните членове, тъй като възникването и прекратяването на правоотношението е обусловено от последователната реализация на визираните в нея юридически факти. След като към датата на издаване на индивидуалния административен акт няма решение на Министерски съвет за освобождаване на председателя на КРС, респ. не е определен и назначен нов титуляр на длъжността, както и няма решение на Народното събрание, съответно указ на президента, назначеният председател и членове на Комисията, продължават легитимно да упражняват предоставената им компетентност и функции на орган на държавно управление по изпълнение на държавната политика в областта на далекосъобщенията. В този контекст не е налице соченото от касатора основание за отправяне на преюдициално запитване. За да възникне необходимост съдът да отправи преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Искането за преюдициално произнасяне от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, а не до решаването на конкретен правен спор, в каквато насока е целта на поставените от касатора въпроси. На основание чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК българският съд прави запитване до СЕС когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба. Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси не са налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз, доколкото от една страна по отношение на относимите в случая норми не е констатирана неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение, а от друга поставеният въпрос не е относим към предмета на главното производство в степен, обуславяща необходимост от сезиране на Съда на Европейския съюз. По касационната жалба: Решението на административният съдия е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: В настоящия случай, със заявление № 18-00-113 от 18 септември 2024 год. „Балкансат“ ЕООД е сезирало КРС с искане за изменение на разрешение № 01328 от 11 декември 2008 год. на т. 2.6 и 2.7 от условията на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЕС предприятие, на което е издадено разрешение, може в срок не по-кратък от 45 дни преди изтичане срока на действие на разрешението да направи мотивирано искане за удължаване срока на действие на издаденото разрешение. Комисията проучва основателността на искането, като отчита: 1. ползите за потребителите; 2. необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии; 3. регулаторната политика за съответния ограничен ресурс. Според ал. 4 от същата разпоредба ако в срока по ал. 2 предприятие, на което е издадено разрешение, не поиска удължаване действието на разрешението, както и в случай, че искането по ал. 2 не бъде удовлетворено, приема се, че предоставеният ограничен ресурс е свободен с изтичането на срока на действие на разрешението. В нормата на чл. 116 ЗЕС е посочено, че предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането. В този смисъл следва да се отбележи, че Комисията в условията на оперативна самостоятелност преценява дали искането за изменение е обективно обосновано. В разглеждания случай комисията е спазила разписаната в закона процедура като се е произнесла с оспореното в т. 2 решение по отношение на искането за отпадане на точки 2.6 и 2.7 от цитираното по – горе разрешение. В рамките на предоставената й правомощия е приела, че не е налице необходимост за изменение на разрешението да се отменят заложените задължения в точки 2.6 и 2.7 от Условия на разрешението издадено на „Балкансат“ ЕООД, относно сроковете за започване процедурата по изграждане и въвеждане в експлоатация на спътникова система BALKANSAT AP30B. При подаване на заявление за изменение на влязло в сила разрешение, въз основа на което предприятието осъществява дейността си, комисията следва да прецени само налице ли са нови факти и условия, които изискват промяна в параметрите, определени с него. Правилно секторният регулатор е счел, че от данните по преписката не може да се направи извод за настъпила обективна промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението на предприятието, която да обуслови необходимост от изменение на акта в исканата насока от дружеството. Видно от приложеното по делото решение на Борда по радиорегулиране към Международния съюз по далекосъобщенията (Борда), постановено на 88-ото му заседание на 15 октомври 2021 год., не е било прието искането на администрацията на Република България да бъде признато наличие на форсмажорни обстоятелства. Посочено е, че не е предоставена достатъчна информация, която да обоснове наличие на непреодолима сила, поради което искането за удължаване на срока на това основание не може да бъде уважено. В посоченото, решение Бордът прави принципно тълкуване на режима по Приложение 30B, като приема, че прилагането на регулаторен срок за въвеждане в употреба на радиочестотни назначения, произтичащи от планово разпределение, е несъвместимо с целта на това приложение. Бордът е приел да не премахва съответната мрежа от международния списък, като е възложил на Бюрото да продължи да взема предвид спътниковата мрежа BALKANSAT АР30В при обработката на други спътникови мрежи и да запази радиочестотните назначения за нея в списъка по Приложение 30B. Споделими са изводите на първоинстанционния съд, че това становище представлява обща констатация относно режима по Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения (Радиорегламента), а не конкретно разрешаване на въпроса за удължаване на срока. С него не се постановява изменение на националното разрешение, а се урежда единствено начинът, по който международното Бюро следва да третира съответната мрежа в рамките на международния регистър. Видно от изложеното в решението на Борда не се създава задължение за КРС да удължи да премахне срока за въвеждане на системата в експлоатация, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че Регламентът на МСД цели осигуряване на ясни правила и технически препоръки за управление и използване на спектъри между държавите по отношение на разпределението на орбитални позиции и честоти, но не регламентира условията, при които националният регулатор предоставя права на конкретен оператор. В този смисъл разпоредбите по Приложение 30B съдържат отделни правни механизми, който уреждат правата и задълженията на администрациите по отношение на плановия ресурс, както и от друга страна, регулаторни срокове за въвеждане в действие/експлоатация на назначенията в рамките на процедурите по Приложение 30B, включително § 6.31 и механизмите за удължаване по § 6.31ter. Следователно международните срокове регулират отношенията между държавната администрация и МСД, а срокът на издаденото разрешение, както и предпоставките за неговото отпадане, са предмет на националната уредба. Разпоредбата на чл. 106а ЗЕС указва, че комисията определя условията за ползване на радиочестотния спектър по чл. 106, ал. 2 от закона така, че да гарантира оптималното, ефективно и ефикасно използване на този ограничен ресурс. В ал. 2 на същата разпоредба изрично е предвидено, че сред условията могат да бъдат определени приложими параметри, включително краен срок за упражняване на правата за ползване на радиочестотния спектър, чието неспазване дава основание на комисията да предприеме съответни регулаторни мерки. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че логиката на това законодателно решение се основава на обстоятелството, че радиочестотният спектър и орбиталните позиции представляват ограничен ресурс, чието управление следва да осигури негово ефективно ползване. Ето защо, предоставянето на право на използване на този ограничен ресурс е обусловено от задължението това право да бъде упражнено в предвиден срок. В този смисъл отпадането на този срок би обезмислил контролните механизми, чрез които се гарантира, че ползването на този ограничен ресурс е неефективно. В допълнение на изложеното, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че първоначално срокът за пускане в действие на системата е бил до 03 август 2011 год., като от издаването на разрешението на 03 август 2006 год., по искане на дружеството, от страна на КРС е удължаван първоначалният срок четири пъти, както следва: до 30 септември 2013 год., до 11 януари 2018 год., до 02 юни 2022 год. и 15 декември 2023 год. Компетентният орган многократно е изисквал от жалбоподателя информация за нова дата за въвеждане на системата в експлоатация, каквато не е била предоставена. В този смисъл обосновани са изводите на административния орган, споделени и от първоинстанционния съд, че предложената нова дата 31 декември 2030 год., която е след срока на разрешението, на практика цели създаване на нов времеви хоризонт за реализация на проекта, без представяне на обоснован план за изпълнението му. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение