Решение № 1410 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2017 г.

Решение № 1410 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника му юрк. В. Л., срещу решение № 2126 от 31 март 2017 г., постановено по адм. д. № 9407/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е прогласена за нищожна заповед № РА-30-4/07 януари 2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника П. Х. З., чрез пълномощника му адв. А. Д., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че като краен резултат касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на П. Х. З. срещу заповед № РА-30-4/07 януари 2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на З. да премахне незаконен строеж: "Едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП 37 кв. м", с идентификатор № 68134.1110.4.2, находящ се в гр. С., кв. "Факултета", ул. "С. Я.", до поземлен имот с идентификатор 68134.1110.4 (стар ПИ 68134.1110.234.2), район "Красна поляна". Съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са толкова съществени, че опорочават акта до степен на нищожност. Поради това съдът е прогласил оспорената пред него заповед за нищожна. Така постановеното решение е неправилно. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Констатираните от административния съд пороци на оспорената пред него заповед на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община - нередовно съставен констативен акт и неизясняване в пълнота на релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършителя на строежа - адресат на заповедта, и индивидуализацията на строежа като ситуиране, обратно на приетото от съда, не са толкова съществени, че да опорочават административния акт до степен нищожност. Нещо повече - посочените нарушения не водят и до незаконосъобразност на издадената заповед доколкото установените нарушения не са съществени. В констативен акт № 10/09 октомври 2014 г., който е послужил като основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, както и в мотивите на самата заповед се съдържа подробно описание на сградата по вид, размер и местонахождение. Строежът представлява едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 37 кв. м, с посочен идентификатор по КККР на гр. С.. Разположен е в чужд имот - собственост на Й. Я. М., като част от него попада в имот с идентификатор 68134.1110.6. Характеристиката на строежа, която го индивидуализира по вид, размери и местонахождение е изцяло потвърдена със заключението на техническата експертиза, което не е оспорено от страните и е възприето от съда. Установено е по делото, че към датата на съставяне на констативния протокол и издаване на заповедта е одобрено изменение на кадастралната карта и в границите на ПИ 68134.1110.4, който е заличен, са нанесени два имота с идентификатори 68134.1110.234 и 68134.1110.235. Видно от заключението на вещото лице сградата, предмет на заповедта, е с нов идентификатор 68134.1110.234.2 и е идентична с тази, нанесена в кадастралната карта преди изменението с идентификатор 68134.1110.4.2. Необоснован е изводът на съда, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран като ситуиране. Строежът е индивидуализиран в оспорения административен акт с точно посочване на местонахождението му и на неговия идентификатор съгласно първоначално одобрената КК. Индивидуализиран е и чрез вписване на новия идентификатор, като неправилното му посочване като стар такъв съставлява техническа грешка. Тази неточност не съставлява нарушение във формата, нито съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Описанието на постройката, като находяща се до имот с идентификатор 68134.1110.4 също не представлява обстоятелство, което да препятства индивидуализацията на строежа. От скицата към констативния протокол се установява безспорно, че по-голямата част от сградата е построена именно в имота с посочения стар идентификатор (нов 68134.1110.234), а част от нея е разположена в имот с идентификатор 68134.1110.6. Неправилен е и извода на администратвния съд, че съставения констативен протокол не е връчен на П. З.. Действително, в представеното в първоинстанционното производство копие от констативен акт № 10/09 октомври 2014 г. са вписани данни, че е връчен на Й. Я. М. и на З. М. С., но също така е вписано, че става въпрос за връчването на констативен акт № 8/09 октомври 2014 г. Това обстоятелство не е отбелязано от съда при постановяване на решението му. В тази връзка пред касационната инстанция е представено копие от констативен акт № 10/09 октомври 2014 г., от което е видно, че актът е подписан на 01 декември 2014 г. от Й. Я. М. и от П. Х. З. Представено е и съпроводително писмо, установяващо констатираната неточност при връчването на акта, поради което се е наложило повторното му връчване на надлежните страни. Волята на административния орган за премахването на строежа като незаконен е ясна. Доколкото по делото не е спорен въпроса относно това, че за строежа няма издадени строителни книжа, то той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Установеният незаконен строеж не е търпим съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ с оглед времето на извършването му. Цитираната разпоредба предвижда освен останалите предпоставки за търпимост на строежа и това той да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Такива данни по делото не са представени и не са твърдени. Ето защо само на това основание и без да се изследват останалите предпоставки за търпимост на строежа съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ следва да се приеме, че установеният незаконен строеж не е търпим. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че адресатът на заповедта не е собственик на строежа. В административното производство такова възражение не е направено. По предвидения от закона ред не са оспорени констатациите, направени с констативния акт, поради което установените с тях обстоятелства следва да се приемат за доказани. В констативния акт и в оспорената заповед административният орган е приел, че строежът е собственост на П. Х. З.. С жалбата до съда същият не е оспорил извършителството, а единствено собствеността на терена, върху който е изпълнен строежа. Нещо повече - в жалбата изрично е посочено, че постройката е изградена през 1997 г. и че се обитава от П. З. и семейството му. В тази връзка изводът на съда, че оспорващият в първоинстанцонното производство не е собственик на процесния незаконен строеж не се подкрепя от данните по делото. Обстоятелството, посочено от съда и от ответника в касационното производство П. З., че последният е бил собственик и на друг строеж в съседен поземлен имот не променя извода, че строежът е незаконен и подлежи на премахване от него като собственик. Не може да се приеме и това, че посоченото обстоятелство е препятствало защитата на З., тъй като двата строежа са със съвършено различни параметри. С оглед горното жалбата на П. Х. З. е била неоснователна и като я е уважил, административният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение. Поради това оспореното решение ще следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго с отхвърляне на подадената от П. З. неоснователна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,