Решение № 11674 от 15.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 377 от 06.04.2022 г., постановено по адм. дело 1264/2021 г. от Административен съд София - област (АССО). Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Тренчева. С нея посоченото решение се обжалва в частта, с която е отменнео решение 23/311/00611/3/01/04/02 от 20.09.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта в която е определена на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА лихва в размер на 5 819.77 лв. С тази касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част и произнасяне по същество, при което оспорването срещу процесния акт да бъде отхвърлено изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА, чрез адв. Пальов, представя отговор, с който оспорва касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна. Втората касационна жалба е подадена от ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА, чрез процесуалния му представител адв. Пальов. Същата е насочена срещу решение 377 от 06.04.2022 г., постановено по адм. дело 1264/2021 г. на АССО в частта, с която е отхвърлена жалбата на този касатор срещу решение 23/311/00611/3/01/04/02 от 20.09.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част и произнасяне по същество, при което оспореният административен да бъде отменен в частта, в която е определена на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА финансова корекция в размер на 38 798,49 лв. Претендира и присъждане на разноски, за които представя списък. По тази касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ не е постъпил писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби. Счита решението за частично правилно. Касационната жалба на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА намира за неоснователна, а тази на изпълнителния директор на ДФЗ - за основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА против решение 23/311/00611/3/01/04/02 от 20/09.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което се определя на едноличния търговец финансова корекция в размер на 38 798.49 лв. и лихва в размер на 5 819.77 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА против цитираното решение за налагане на финансова корекция, в частта в която е определна на едноличния търговец финансова корекция в размер на 38 798.49 лв. и е отменил оспорения акт в частта му, с която е определена на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА лихва в размер на 5 819.77 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че частично материалнозаконосъобразен. С оглед влязлото в сила решение 14547 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело 7758/2020 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение 471 от 29.05.2020 г. по адм. дело 644/2019 г. на АССО, което се ползва със сила на присъдено нещо съдът е приел като безспорен фактът, че ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА не е изпълнил договор 23/311/00611 от 14.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007 г. 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФЗ, чийто предмет на инвестицията е реализирането на проект Къща за гости в УПИ Х-314, 315, кв. 47 и надстройка на съществуваща сграда за къща за гости в УПИ XXIV-3**, кв. 47" в землището на [населено място], община Сливница. Като за две пълни финансови години - за 2016 и 2017 г. не са достигнати заложените стойности на приходите от продажби по така одобрения бизнес план. За финансовата 2016 г. при заложени приходи от 74 000 лв. за годината, са установени действително реализирани приходи на стойност 12 863, 37 лв. За финансовата 2017 г. при заложени приходи от 74 000 лв. за годината, са реализирани приходи на стойност 33 080,92 лв. Установен е процент на общо изпълнение на бизнес плана в размер на 31,04 % от заложените приходи, изчислено средно аритметично за двете проверявани години. Приел е за установено, че това неизпълнение осъществява състава на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., съгласно която в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Именно във връзка с изложеното АССО е мотивирал извод, че предмет на производството е единствено въпросът дали правилно и законосъобразно е определен размерът на наложената финансова корекция. В случая според съда същата е определена правилно от административния орган на основание т. 30 предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. (Правилата), когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и неизпълнението е продължило две финансови години (2016 г. и 2017 г.), подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер на 10% от изплатената финансова помощ по договора, а именно 38 798. 49 лева от общо извършени две плащания на обща стойност от 387 984,87 лева, по две заявки за междинно и окончателно плащане. Правилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба 30/11.08.2008 г.). Незаконосъобразно се явява според първоинстанционни съд оспореното решение за налагане на финансова корекция в частта в която на едноличния търговец е определена и начислена като дължима сумата от 5 819.77 лв., представляваща лихва. Съдът се е мотивирал, че актът с който се определя сумата подлежаща на възстановяване е именно решението, предмет на настоящото оспорване, издадено на 20.09.2021 г., поради което и не са налице основания за определяне на лихва, поради липса на забава от страна на ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА. По изложените съображения АССО е постановил оспореното пред касационната инстанция решение. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията и относимата правна уредба. При постановяването на решението е спазил материалния закон. По делото няма спор, че с решение 471 от 29.05.2020 г. по адм. дело 644/2019 г. Административен съд София - област е отменил решение за налагане на финансова корекция 23/311/00611/3/01/04/01, с изх. 01-6500/7035#3 от 11.03.2019 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е определен размера на финансовата корекция, отхвърлил е жалбата в останалата й част и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по определяне размера на наложената финансова корекция, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение 14547 от 24.1.2020 г. по адм. дело 7758/2020 г. на Върховния административен съд горецитираното решение е оставено в сила. Именно във връзка с влязлото в сила съдебно решение съдът правилно е приел, че ЕТ Д. - Д. СТОЯНОВА не е изпълнил договор 23/311/00611 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007г. - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и че е установен процент на общо изпълнение на бизнес плана в размер на 31,04 % от заложените приходи, изчислено средно аритметично за двете проверявани години (2016 г. 2017 г.), тъй като това са обстоятелства установени с влязлото в сила съдебно решение. Неизпълнението осъществява състава на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. и правилно съдът е определил предмета на спора само до определения размер на финансовата корекция. Не се споделя твърдението в касационната жалба на ЕТ Д. Д. СТОЯНОВА, че в случая административния орган не може да се основава само на влязлото в сила решение на съда, а е следвало да вземе предвид фактите по изпълнение на договора за следващ период. По отношение новото определяне на размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор настоящият състав приема, че е правилно определен от административния орган. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. С оглед преценката за продължителност правилно органът е отнесъл неизпълнението към регламентацията в т. 30 предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Ето защо при определянето на размера на финансовата корекция не е допуснато нарушение, а твърденията на касатора - ЕТ Д. Д. СТОЯНОВА в обратна насока не се споделят. Неоснователни са и твърденията на касатора - изпълнителният директор на ДФЗ, досежно изводите на съда, че в случая не са налице основания за определяне на лихва. Правилно съдът е приел, че не може да се определя лихва, тъй като актът с който се определя лихва е издаден на 20.09.2021 г. и липсва забава. По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд София - област, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,