Решение № 6933 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2010 г.

Решение № 6933 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2010 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Луай Мохамед Шубаш, без гражданство, чрез пълномощника му - адв. Маринова срещу решение № 169 от 10.06.2010 г. на Административен съд - гр. Смолян, постановено по административно дело № 155/2010 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че самоличността му не е установена по надлежния ред със съответни документи, а се базира само на негови данни за име, рождена дата и националност, което обстоятелство не е обсъдено от съда. Според касатора съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е мотивирана и че съдържа фактическите основания за издаването й. Счита, че изложените в предложението до компетентния орган за налагане на принудителната административна мярка фактически констатации и съображения не я правят мотивирана, поради което е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Lwai Mohamed Shoubash (Луай Мохамед Шубаш), без гражданство, роден на 12.08.1984 г. в Сирия, срещу заповед № ОЧ-55/29.03.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този правен резултат, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Луай Мохамед Шубаш, след като е влязъл незаконно в страната през м. юни 2006 г., не е напуснал същата до изтичане на разрешения му срок - 24.03.2010 г., като на 29.03.2010 г. е направил опит да избегне граничния контрол на ГКПП - Промахон (Кулата) и да премине незаконно държавната граница от Република България за Република Гърция, където е бил задържан без валиден документ за задгранично пътуване. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е напуснал страната до изтичане на срока на пребиваване, не притежава валиден документ за задгранично пътуване и финансови средства за издръжка и напускане на страната, няма виза за Република Гърция и с цел предотвратяване на други правонарушения е направено предложение рег. № 8265/29.03.2010 г. от началника на ГПУ - Петрич до директора на РДГП - Смолян спрямо лицето да бъдат приложени принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Въз основа на данните в административната преписка, мотивите в предложението и на основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ административният орган е издал процесната заповед, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че както в самата заповед, така и в предложението, на което се е позовал административният орган, са изложени фактическите основания, обосноваващи издаването й, поради което административният акт не е немотивиран, както се твърди в жалбата срещу него. Съдът е навел извод, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката - лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения му срок. Приел е, че при постановяване на акта не е нарушена разпоредбата на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като с влязло в сила решение № 316 от 24.07.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. Бланкетно и неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Законосъобразно е заключението му по същество за наличие на предвидените в закона предпоставки за прилагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България" по отношение на касатора. Самоличността на чужденеца, адресат на акта, не е била спорна нито в административното производство, нито в съдебното такова пред Административен съд - Смолян. Идентификацията на лицето се установява безпротиворечиво от собствените му твърдения пред органите на МВР и от притежаваните от него документи, поради което наведеният в касационната жалба довод, че не е установена по надлежния ред, е неоснователен. Касаторът не оспорва обстоятелството, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок - 24.03.2010 г., като на 29.03.2010 г. същият е направил опит за незаконно излизане от страната без валидни документи за задгранично пътуване. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че са налице материалноправните основания на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че с посочването в заповедта на предложението, послужило като основание за образуване на административното производство и издаване на заповедта, органът е инкорпорирал в акта си фактическите основания и мотивите за налагане на мярката, изложени в него. С оглед на това неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за немотивиране на заповедта и за непосочване на фактическите основания за издаването й, още повече, че в същата са изрично възпроизведени главните за спора факти, осъществяващи хипотезата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. Съдържанието на административната преписка, включително данните в предложение рег. № 8265/29.03.2010 г., сочи, че процесната заповед е съобразена и с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, в редакцията й приложима към случая, съгласно която при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. На този извод водят обстоятелствата, че жалбоподателят не е семеен, няма доходи и имущество, направил е опит да напусне страната на 19.03.2010 г. и да се завърне доброволно в Сирия, както и заявеното по адм. дело 12705/2009 г. по описа на ВАС, трето отделение желание да се завърне в страната на постоянно местопребиваване, изразено в молбата му за оттегляне на подадената от него жалба срещу решение № 316 от 24.07.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е отчел и факта, че касаторът е подал молба за статут до Държавната агенция за бежанците, по която е постановен и влязъл в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗУБ спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на статут или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, поради което първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно позоваването на оспорващия на чл. 67 ЗУБ. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Смолян следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение