Решение № 5460 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 22/2009 г.

Решение № 5460 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 22/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 24.10.2008 г. по адм. д. № 345 от 2008 г. Плевенският административен съд е отменил писмена покана № 29-05-1078 от 11.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен, с която д-р Николай Петров Найденов, ЕТ от Плевен е задължен да възстанови неоснователно получените суми по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за 50 починали ЗЗОЛ в размер на 440, 84 лв. и лихва за забава в размер на 71, 73 лв. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба само по отношение на неоснователно получената сума от 440, 84 лв. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Противно на това, което се съдържа в решението на административния съд, обжалваната писмена покана е издадена от компетентен орган в кръга на службата му и в съответната форма. Искането за възстановяване на неоснователно получени суми по НРД е направено въз основа на финансов протокол № 501 от 27.12.2007 г., съставен за резултатите от извършената проверка в ПИМП. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК. Следователно, директорът на РЗОК е издал писмената покана за възстановяване на неоснователно получената сума като е изложи мотиви защо е направил това. Административният съд след като е констатирал, че Здравната каса е заплатила на д-р Николай Петров Найденов, ЕТ (ответник в това производство), който е общопрактикуващ лекар, сумите по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за 50 задължително здравно осигурени лица, които са починали през периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. е следвало да приеме, че е налице незаконосъобразно включени в нейния регистър ЗЗОЛ, поради което Здравната каса не е била длъжна да плати, а общопрактикуващият лекар да получи сумите по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП. В случая са налице починали ЗЗОЛ, които е трябвало да бъдат изключени от регистъра на общопрактикуващия лекар съгласно Националния рамков договор. Тези констатации не се атакуват по съдебен ред в това отношение. Платените суми без задължение за медицинско обслужване на ЗЗОЛ по чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 поради това, че са починали, представляват получени без основание, поради което подлежат на връщане съгласно чл. 233, ал. 1 от НРД 2006. Налице е начална липса на основание за платената на ОПЛ сума за починали ЗЗОЛ, тъй като се касае за несъответствие между броя на ЗЗОЛ, с оглед на които е извършено плащането и броя на ЗЗОЛ, на които е оказана медицинска помощ съгласно Наредбата № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Липсата на основание означава отсъствие на изискване по НРД, което да позволява изплащането на суми за медицинско обслужване на ЗЗОЛ от ОПЛ. Липсата на основание тук се очертава като липса на валиден юридически факт. Само при наличието на такъв факт (в случая НРД) Здравната каса би могла да заплати на общопрактикуващия лекар за медицинско обслужване на ЗЗОЛ. Не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като освен финансов протокол за неоснователно получените суми е бил съставен и "Протокол за неоснователно получени суми". И двата документа съставляват пълно доказателство за констатираното в тях, до доказване на противното. В случая съдържанието им не е опровергано, нито пък е доказано, че съдържат неверни факти и обстоятелства. От обстоятелството, че починалите ЗЗОЛ не са изключени своевременно от регистъра на общопрактикуващия лекар, не следва друго, защото въпросът за добросъвестността не се третира в този случай. Връщането на неоснователно получените суми не зависими от това, дали общопрактикуващият лекар е виновен или невиновен за причините, поради които починалите ЗЗОЛ не са изключени от съответния регистър. Вината можеше да има значение ако на ОПЛ беше наложена финансова неустойка за нарушение на НРД. Разглежданият случай не е такъв. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от АПК и НРД 2006 , поради което в обжалваната част решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба. На касатора следва да се присъдят съдебни разноски по делото в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,