Решение № 10277 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2012 г.

Решение № 10277 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стоян Георгиев Стоянов от гр. Русе чрез адв. Савчева срещу решение № 4281/23.07.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 2392/2010 г. по описа на АССГ В ЧАСТТА МУ, в която съдът е отхвърлил предявения от Стоянов иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу Агенция "Митници" за разликата от 5 465,10 лв. до пълния предявен размер от 8 076, 60 лв, както и в частта му, в която е осъдил Стоян Стоянов да заплати на Агенция "Митници" съдебни разноски в размер на 296,69 лв юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли решението на АССГ в обжалваната част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици, като претендира и присъждане на допълнителни разноски за първата инстанция, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, Стоян Стоянов не се явява. Представлява се от адв. Савчева, която поддържа касационната жалба, а по същество моли оспореното съдебно решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част по съображения, изложени в жалбата. Ответникът, Агенция "Митници", редовно призован, се представлява от юриск. Йорданова, която оспорва жалбата и твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството пред АС - София град е образувано по искова молба на Стоян Георгиев Стоянов от гр. Русе, конкретизирана с уточнителна молба от 26.01.2012 г. и молба за изменение на иска от 20.02.2012 г., с която против Агенция "Митници" са предявени искове в общ размер от 10 080 лв, съставляващи, както следва: иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за сумата от 8 076,60 лв. за периода от 04.01.2010 г. до 04.11.2010 г., представляваща обезщетение в размер на брутната му заплата като държавен служител, която същият би получавал, ако служебното му правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено със Заповед № 10755/16.12.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на незаконното уволнение - 06.01.2010 г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съставляващ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 04.01.2010 г. до 21.01.2012 г. в размер на 2003,40 лв, както и направените по делото съдебни разноски. С писмения си отговор на исковата молба /л. 94-95/, депозиран на основание и в срока по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ответникът Агенция "Митници" е направил възражение за прихващане с изплатените от агенцията на Стоянов суми, както следва: със сумата от 1165.60 лв, съставляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. и със сумата от 582.80 лв, съставляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В последното, проведено по делото съдебно заседание ищецът чрез адв. Савчева е оттеглил иска си с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, поради което производството по делото за разликата от 8 076,60 лв. до пълния предявен размер от 10 080 лв. е прекратено. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция "Митници"- София да заплати на Стоян Георгиев Стоянов от гр. Русе, както следва: сумата 5 465.10 лв, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 за периода от 04.01.2010 г. до 04.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2012 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на административния акт, от чиято незаконосъобразност се претендира обезвредата, до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до размера от 7 213,50 лв. като погасен чрез прихващане. Със същото решение АССГ е отхвърлил иска на Стоян Стоянов срещу Агенция "Митници" за разликата от 7213,50 лв. до пълния претендиран размер от 8076,60 лв и е осъдил Стоянов да заплати на Агенция "Митници" сумата в размер на 296,69 лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. За да постанови този правен резултат, АС - София град, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищеца Стоян Стоянов, заемащ длъжността"старши инспектор" с ранг III младши в Регионална митническа дирекция - Русе, Митница Русе е прекратено със Заповед № 10755/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" - София. С решение № 3900 от 29.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1597/2009 г. по описа на АССГ жалбата на Стоянов срещу горецитираната заповед е отхвърлена като неоснователна. С решение № 177 от 06.01.2012 г. по адм. д. № 2036/2011 г. по описа на ВАС, V-то отделение, решението на АССГ по адм. д. № 1597/2010 г. е отменено, като, вместо него, е отменена Заповед № 10755/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници"- София, считано от 06.01.2012 г. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с която заповедта е отменена/ и за Стоян Стоянов е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е останал без работа, но за не повече от 10 месеца. Водим от горното, основавайки се на законовата формулировка за компонентите на брутната заплата на ищеца към 06.01.2012 г. и съобразявайки се с допълнително представеното, разширено като варианти на изследване заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, АССГ е приел брутна заплата в размер на 721,35 лв, от която 572,50 лв. основна заплата и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 148,85 лв. или 26 %., като е изчислил размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за определения период от 10 месеца, в които Стоянов е останал без работа, общо на сумата от 7 213,50 лв. Съдът е приел, че претенцията на ищеца за сумата над този размер до пълния предявен такъв от 8 076,60 лв. е неоснователна и е отхвърлил същата. В същото време АССГ е уважил и своевременно направените от ответника възражения за прихващане с изплатените на Стоянов обезщетение по чл. 106, ал. 2 в размер на 1165,60 лв. и обезщетение по чл. 104, ал. 4 от ЗДСл в размер на 582,80 лв, като е извършил исканото прихващане и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Стоянов сума в размер на 5465,10 лв. За да уважи искането на ответника за прихващане на вземането на Стоянов и с двете, изплатени от ответника суми - както със сумата по чл. 104, ал. 2 от ЗДСл., така и със сумата по чл. 104, ал. 4 от ЗДСл, АССГ, позовавайки се на практиката на ВКС по чл. 220 и 225 от КТ, е приел, че сумите и по двете обезщетения са ликвидни и изискуеми и подлежат на прихващане по чл. 103 от ЗЗД, тъй като основанието за плащането им - правомерно прекратено служебно правоотношение, е отпаднало с факта на отмяната на заповедта. Съдебното решение в обжалваната му с касационната жалба част е частично неправилно. Правилно АССГ е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. и правилно е определил размера на дължимото на Стоянов обезщетение по този законов текст. Неоснователни в тази посока са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради определянето на брутната заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението за незаконно в противоречие с разпоредбите на ПМС № 67/14.04.2010 г. и Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени от Агенция "Митници". АССГ е развил подробни съображения и мотиви защо приема, че брутната заплата на Стоянов към относимата дата - 06.01.2012 г. възлиза на 721,35 лв, които фактически и правни доводи се подкрепят изцяло от настоящия касационен състав. Именно това възнаграждение е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 10 месеца, което правилно е изчислено на 7 213,50 лв. Правилно в горния смисъл съдът е отхвърлил иска на Стоянов за сумата над 7 213,50 лв. до пълния предявен размер от 8 076,60 лв. Обосновано и правилно АССГ е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1165,60 лв. Плащането и в двете хипотези се основава на един и същ юридически факт, а именно: прекратяване на служебното правоотношение и оставане на служителя без работа. Разликата в пораждане правото на обезщетение в двата случая е единствено в законосъобразността на заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение. Когато същата е законосъобразна, дължимото ех lege обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато заповедта е отменена като незаконосъобразна, дължимото обезщетение в относимата към датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта, е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Недопустимо е за един и същ период от време /2 месеца/ служителят да получи двойно обезщетение, целящо обезвреда на еднакви по характера си вреди - неполагане на труд в резултат на прекратени със съответен административен акт служебни правоотношения, което би довело до неоснователното му обогатяване. Неправилно обаче съдът е извършил прихващане и със сумата 582,80 лв която Агенция "Митници" е изплатила на Стоянов като обезщетение по чл. 104, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие. Обезщетението по чл. 104, ал. 4 от ЗДСл е насочено към обезвреда на съвсем други по характера си вреди - вреди от неизпълнение задължението на органа по назначаването да предизвести служителя за предстоящо прекратяване на служебните му правоотношения и от задължението му да прекрати служебното правоотношение след изтичане на 1 месец от това предизвестие. Ако органът по назначаването беше изпълнил това свое задължение, заповедта за уволнение на Стоянов би изхождала не от 16.12.2009 г., а от 16.01.2010 г., което се отразява на трудовия му стаж и на правото му на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС - същите се увеличават с един месец. Предвид гореизложеното, с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, получената сума в размер на 582,80 лв. не подлежи на връщане като платена на отпаднало правно основание. Затова решението следва да се отмени в частта, в която искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 5465,10 лв. до 6 047.90 лв. като Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Стоян Георгиев Стоянов от гр. Русе допълнително сумата 582,80 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане. При този правен резултат и съгласно петитума на жалбата, решението следва да бъде изменено и в частта за разноските. Предвид внесената с настоящото решение промяна в размера на присъдената в полза на Стоянов сума, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Стоянов общо сумата от 861.11 лв, или да доплати разликата от 82.62.лв над вече присъдената сума от 778,49 лв. Предвид промяната в отхвърлената част на иска и с оглед изричното искане на касатора в този смисъл, се налага корекция и в размера на съдебните разноски, които Стоян Стоянов е осъден да заплати на Агенция "Митници". Присъдената в полза на Агенция "Митници" сума, която Стоян Стоянов дължи съразмерно на отхвърлената част на иска, следва да бъде намалена от 296,69 лв. на 144 лв. Адв. Савчева като процесуален представител на касатора е претендирала и присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв уговорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат на касация. Ответната страна чрез юриск. Йорданова е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК. Така направеното възражение се явява основателно. Дължимото възнаграждение за един адвокат в случая следва да бъде изчислено на база минималното възнаграждение за един адвокат по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както изисква и разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, изчислено обаче на база отхвърлената с решението на АССГ част от предявения иск, тъй като само в тази част касаторът има право на жалба пред ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на разпоредби от по-висока степен - на законовите разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове съдът следва да приложи по-високия по степен нормативен акт - в случая да приеме, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв, а не 900 лв С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК върховният административен съд, трето отделение