Решение № 242 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 879/2012 г.

Решение № 242 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 879/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниел Костадинов Йорданов срещу решение № 3783 от 28.07.2011 г. по адм. дело № 3549/2011 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е 1. отхвърлена жалбата му против отказа на Директора на 55 СОУ "Петко Каравелов" гр. София, обективиран в писмо № 1122 от 28.04.2011 г., в частта му относно "постъпили възражения и всички пряко и косвено свързани с инцидента документи" по заявлението му с вх. № 636 от 04.04.2011 г. и 2. оставена е без разглеждане жалбата му против писмо № 993/11.04.2011 г. и производството по делото е прекратено в тази му част. В касационната жалба не са конкретизирани твърдения за неправилност на обжалваното решение, а в представени в хода на касационното производство съдебни бележки се твърди, че подаденото от него заявление до Директора на 55 СОУ следва да се счита за направено по реда на чл. 34, ал. 1 АПК. По делото е постъпила и частна жалба против определение № 6238 от 15.11.2011 г. по същото дело, с което касаторът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 400 лв. на ответника. Ответникът - Директорът на 55 СОУ в представен по делото писмен отговор моли съда да остави в сила обжалваното решение на АССГ, което счита за правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по заявление вх. № 636 от 04.04.2011 г. на Йорданов, с което същият е поискал от директора на 55 СОУ да му бъдат изготвени копия от всички документи, касаещи инцидент на 13.04.2010 г., предмет на негово оплакване от 14.04.2010 г. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че в случая отправеното искане от Йорданов не може да бъде прието за направено по реда на чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като същият не е страна в образуваното по негова жалба административно производство по установяване на извършени нарушения от страна на ученици от училището и съответно налагане на наказания на същите. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда в тази насока, че жалбоподателят, макар и баща и като такъв законен представител на пострадало в инцидента дете, не е страна в производството по налагане на дисциплинарни наказания на провинили се ученици, различни от неговата дъщеря. Безспорно това производство протича между наказващия орган и привлеченото към отговорност лице. Поради това, настоящият състав намира, че искането на касатора подаденото заявление от него до Директора на 55 СОУ София да се счита за направено по реда на чл. 34, ал. 1 АПК е неоснователно, тъй като в случая жалбоподателят, нито в лично качество, нито като представител на детето си няма качество на страна в административното производство по установяване на извършено нарушение от страна ученици в 55 СОУ и съответно налагане на наказание, макар производството да е образувано по негов сигнал. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че исканата информация не е предоставена поради това, че същата няма самостоятелно значение, тъй като се иска предоставяне на мнения на родителите на децата, участвали в инцидента на 13.04.2010 г., дадени в хода на образуваното административно производство, посочено по-горе. С оглед на така установения характер на исканата информация и при наличие на изричен отказ на лицата за предоставянето й, правилно съдът е извел извод, че в случая не е приложимо изключението по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ. Ето защо решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Йорданов е законосъобразно. Правилно със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Йорданов, в частта й срещу писмо № 993/11.04.2011 г. на директора на 55 СОУ София, тъй като същото има уведомителен характер - с него касаторът е уведомен за удължаване срока на произнасяне по преписката от страна на органа, поради наличие на предпоставките на чл. 31, ал. 1 ЗДОИ. Неоснователна е и частната жалба против постановеното по делото допълнително определение, с което Йорданов е осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски. Правилно съдът е приел, че ответникът, в хода на производството е сторил разноски в установения размер, а искането са присъждането им е направено своевременно и с оглед резултата по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е осъдил Йорданов да заплати същите. По делото не е направено възражение за прекомерност от страна на касатора, при което правилно съдът е приел, че същото, представляващо хонорар за един адвокат е в рамките на размера, определен в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение и постановеното по делото определение, които са валидни и допустими следва да бъдат оставени в сила, като законосъобразни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение