Решение № 8777 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2018 г.

Решение № 8777 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Василев, подадена чрез адв. А. Атанасова, против Решение № 2249/02.11.2018 г., постановено по административно дело № 2404/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Й. Василев срещу Заповед РД-17-330/29.03.2017 г. кмета на район ‘‘Централен", община Пловдив. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответната страна – кмета на район "Централен" на община – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. Сухоруков оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена от кмета на район "Централен" на община – Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Й. Василев да премахне собствения си незаконен строеж представляващ "Триетажна жилищна сграда" в ПИ с идентификатор 56784.520.921 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ № 1671, УПИ V-1670, 1671, кв. 496 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. "Струма" № 10. Строежът е квалифициран от органа като строеж от V категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта при условията на делегиране на правомощия, съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и посредством заповед № 13 ОА556/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. С решение № 10113/24.07.2018 г. по адм. д. № 11118/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 1297/19.07.2017 г. по адм. д. № 1140/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане пред друг състав на административния съд, поради установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение задължението на съда за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за спора и служебно събиране на доказателства. Като са му дадени указания за назначаване на СТЕ, с която да се изясни, дали наредената за премахване сграда има за своя част и паянтовата сграда с площ от 30, 20 кв. м, която като законно построена не би подлежала на премахване, дали строежът попада в някоя от хипотезите на закона относно института на търпимост на незаконни строежи и дали посоченият в констативния акт, чрез окомерна скица – ПИ № 921 е идентичен с ПИ № 1671. С допуснатата и приета по делото СТЕ, безспорно се установява, че сградата построена от жалбоподателя, въз основа на учреденото през 1988 г., право на строеж в общински имот ПИ № 1671 и нотариален акт за собственост от 1998 г., на едноетажна паянтова сграда с площ 30, 20 кв. м. е била съборена. Върху нейната площ и с разширения на площта за застрояване на север, запад и юг е изпълнена процесната, нова триетажна жилищна сграда, без строителни книжа, като е изяснен въпросът, че старата, законно построена паянтова сграда, не е част от наредения за премахване незаконен строеж. Правилно е прието отсъствието на търпимост на процесната сграда по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по изложените от съда съображения, с оглед параметрите й. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива категорични доказателства за това, не са представени. Със заключението на СТЕ, се установява идентичността в границите между посочения в окомерната скица към КА № 100/29.12.2016 г. – ПИ с идентификатор 56784.520.921. 921 и ПИ № 1671 по кадастралния план към действащия регулационен план. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя за висяща процедура по издаване на удостоверение за търпимост, което не било съобразено от съда. Със заявление с Вх. № 9400-11452(8)/24.02.2017 г. е поискано становище относно приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за обект "Триетажна жилищна сграда" в УПИ V-1670, 1671, кв. 496 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, ул. Струма № 10, гр. Пловдив. В отговор на направеното искане, с писмо до жалбоподателя е обективиран отказ, който не е бил обжалван и съответно е влязъл в сила, което изключва твърдението за висящо производство по издаване на удостоверение за търпимост за процесния имот. Правилен е и изводът на съда за липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителният режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.