Решение № 12655 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К. Недялкова, против решение 174 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 837/2019 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г. с изх. 02-240-2600/939 от 15.02.2019 г., с което на "Дамасцена Розбио" ЕООД е оторизирана субсидия в размер на 0 лева и е върната преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че съдът неправилно е приел, че в оспореното уведомително писмо не се съдържат мотиви и не е посочено защо органът е приел, че не са спазени базови изисквания, поради което оторизираната субсидия е 0 лева. Счита, че в обжалвания акт и съпътстващите документи в преписката се намират достатъчно ясни фактически основания, въз основа на които административният орган е отказал да одобри заявлението за плащане, подадено от земеделския стопанин. Касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното решение, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът "Дамасцена Розбио" ЕООД, представлявано от управителя Т. Попова, чрез пълномощника си адв. И. Тодорова, представя писмен отговор и писмено становище, в които поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за производството, по представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Стара Загора е приел за установено, че с обжалвания пред него акт "Дамасцена Розбио" ЕООД е уведомено за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. по отношение на подадено от същото дружество заявление за подпомагане за кампания 2017 г., като оторизираната сума е 0 лв. Административният съд е посочил, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактически и правни основания за отказа за изплащане на финансово подпомагане, изложил е доводи и за нарушения на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен поради липса на мотиви, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Действително в оспореното уведомително писмо липсват посочени фактически основания за издаването на административния акт. Правилно съдът е приел, че евентуалните фактически основания за постановения отказ не могат да се извлекат и от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г. 2020 г. Следва да се сподели изводът на решаващия съд, че основанията за отказ в оспорения акт са неясни, доколкото липсва конкретизация кои изисквания по управление не са спазени. Отбелязаното в акта не срещу твърдението На територията на цялото стопанство са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007г. и Регламент (ЕО) 889/2008г., при отсъствие на конкретизация в тази насока и въведени данни за липса на площи, санкционирани за неспазени изисквания за управление в Таблиците на стр. 3, стр. 4 и стр. 5, не позволява да се установи в какво точно се е изразило неспазването на изискванията за управление. Поясненията към колона 10 Установена площ след проверка за изисквания за управление 19,84 ха и 7,36 ха и колона 11 Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление препращат към раздел V Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020 б. а Направление Биологично растениевъдство, б. Б) Изисквания за управление от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020. В този раздел от Методиката е предвидено, че при неспазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 на целия блок на земеделското стопанство процентът на намалението е 100% за направлението, т.е. от текста също не може да изведе някаква конкретност по отношение на нарушението, за което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител, както правилно е посочил съдът. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че според текстовата част на таблицата неспазените изисквания за управление са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции, както и чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция, а в административната преписка не се съдържат подобни доказателства. От съдебното производство е изяснено, че всъщност данните за неспазени изисквания за управление са подадени единствено от контролиращото лице, но подадената от него информация не съответства на действителните обстоятелства. С писмо изх.139704/27.10.2017 г. до "Дамасцена Розбио" ЕООД, контролиращото лице е уведомило дружеството за несъответствие с Код 4.11, за което се налага Мярка 5.1 предписание за предприемане на корективни действия от страна на оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното състояние на продукта, като се подаде попълнен и подписан формуляр MD 182 и се подаде актуално заявление за сертификация с пълно описание на производствената единица съгласно чл.63 от Регламент(ЕО) 889/2008. След предприемане на коригиращи действия от страна на "Дамасцена Розбио" ЕООД, е изготвен инспекторски доклад от инспектор А. Йорданова, в който е отразено, че не са установени несъответствия с приложимите регламенти, но според Системата за въвеждане на данни от външни институции това несъответствие не е закрито. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е законосъобразно земеделският стопанин да понесе санкция за невъвеждането на данни в системата за въвеждане на данни от външни институции. Преди да пристъпи към издаване на административния акт при констатирано несъответствие, административният орган е следвало да предостави на земеделския производител възможност за възражения и представяне на доказателства, което в случая не е сторено. Допуснато е нарушение на задължението по чл. 7 от АПК да се издаде административен акт, като се преценят всички действителни факти от значение за случая и се обсъдят доводите относно него, както и по чл. 9, ал. 2 от АПК. Административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално нарушение. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, които възлизат на 1750 лева, действително заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, релевирано от касатора. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,