Решение № 13635 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2012 г.

Решение № 13635 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Булевропроджект" АД със седалище в гр. София, адрес за кореспонденция ул. "Солунска" № 36, представлявано от Изпълнителния директор Щерьо Щерев Щерев, чрез адв. М. Димитров, против Решение № 70 от 6.01.2012 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 9776 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 0100-1006041/23.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1796/25.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 5 992 лв. главница и са начислени лихви в размер на 2 121,69 за данъчни периоди м. 12.2007 г. и м. 01.2008 г. по фактури на "Джаянт" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по фактурите за СМР с посочения издател само поради обстоятелството, че доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес и защото не е декларирал в НОИ наети по трудов договор физически лица. Процесните СМР са извършени лично от управляващия фирмата-пряк доставчик и няма материалноправни основания за отказ на данъчен кредит по фактурите. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит по фактура № 822/28.12.2007 г. и по фактура № 900/25.01.2008 г., съответно в размер на 5 200 лв. и 792 лв., с издател "Джаянт" ЕООД и предмет "СМР". С РА правото на данъчен кредит е отказано поради недоказана реалност на фактурираните услуги. Съдът е приел без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което е била невъзможна проверка както в счетоводството на доставчика, така и в това на ревизираното лице, поради което не може да се установи осчетоводяването на фактурите, плащането по тях, както и доказателства, че услугите по тях са реално осъществени. С основание, при това, административният съд е счел за потвърдени констатациите на ревизионния акт, като е изтъкнал и липсата на всякаква конкретизация на предмета на доставките - не са представени договори, не е ясен конкретният вид СМР, нито на кой обект евентуално са извършени. Обосновано съдът е приел за недоказано твърдението, че процесните СМР /макар и неконкретизирани/ са извършени с личен труд на представляващия фирмата - пряк доставчик. При посочения цялостен доказателствен дефицит относно реалното осъществяване на фактурираните услуги, законосъобразен е материално-правният извод на съда, че правото на данъчен кредит е отказано правилно. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъди 489,68 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,