Решение № 12011 от 22.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл.216, ал.6 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез юрк. Гошева, срещу решение 3017 от 04.05.2022г., постановено от Административен съд- София град по адм.д. 1904/2021г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Асоциация на демократичните синдикати, представлявана от адв. Искренова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.216, ал.1 от ЗОП и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено по жалбата на Асоциация на демократичните синдикати Решение 68 по т.20 от Протокол 27/28.01.2021г. на Столичния общински съвет /СОС/. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт страда от пороци изразяващи се в липса на мотиви, обосноваващи порок във формата. Решението е правилно. По делото е установено по категоричен начин, че на Асоциацията, с предходно решение на СОС- 585 от 11.09.2014г. е предоставено под наем за срок от 5 години, за нуждите на софийските организации към сдружението, помещение - частна общинска собственост съгласно АОС 475/ 08.09.2009г., находящо се на [улица], партер. Със същото решение е възложено на кмета на СО да издаде заповед за настаняване Въз основа на решението е сключен договор за наем чийто срок изтича на 05.01.2020г. Предвид предстоящото изтичане срока на договора, от Председателя на Асоциацията е отправено искане за продължаване срока на договора за наем, на основание чл.1, т.5 от Правилника за прилагане на ЗОС. Последвала е предвидената в закона процедура, при която са издадени множество актове, подробно описани в мотивите на обжалваното решение. В Решение 68 по т.20 от Протокол 27/28.01.2021г. е записано единствено, че на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, СОС "не приема доклада с приложения проект за решение". Не е извършено дори препращане към определени документи, съдържащи се в преписката, за да може да се извърши преценка дали е налице съответствие и връзка между взетото решение и мотивите, съдържащи се в останалите съпътстващи документи- ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС. По този начин, както правилно е съобразил и съдът, очевидната липса на мотиви не може да бъде попълнена с фактическите основания, съдържащи се в приложената административна преписка. Още повече, че са налице различни становища, които по съществото си са взаимоизключващи се. Същите подробно са отразени в мотивите на обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира за уместно да препрати към тях. В обобщени мотиви следва да се посочи, че становищата и протоколите, предхождащи издаването на оспорения административен акт, включително и посоченият в касационната жалба Протокол 46 не изпълняват изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл.1-во вр. ал.1 АПК, тъй като не могат да заместят мотивите на административния орган, дължими по силата на посочената разпоредба, както правилно е приел решаващият съдебен състав. От тях не може да се разбере дали отказът е мотивиран с нецелесъобразност на направеното предложение, с неизпълнение на законовите изисквания, или с някаква друга причина. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че не следва да се отдава под наем на ответника по касация общинско имущество. Като е достигнал до аналогични изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, несвоевременно направените разноски пред първата инстанция не могат да бъдат присъдени с настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение