Решение № 10110 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Р. Т. П. от гр.Бургас , чрез пълномощник адв. Кралев , срещу Решение 10091 от 09.12.2024г., постановено по адм. дело 949/2024 г. по описа на Административния съд - Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска на П. срещу Областна дирекция на МВР - Бургас за сумата над 1 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт заповед 251з-2348/12.05.2023г. на Директора на ОД на МВР Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната по-голяма сума, дължима от 06.06.2024г. до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта относно претендираната мораторна лихва върху тази сума за времето от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта - 04.12.2023г. до 05.06.2024г. над присъдения размер от 70,34 лева до пълната претенция от 1414,55 лева. Оспорва се и присъдения размер на разноските, претендират се същите в пълния им размер, а при условията на евентуалност пропорционално на уважената част от исковата претенция. Касационният жалбоподателя поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са правилни и обосновани, като излага аргументи единствено за това, че решението е неправилно в обжалваната му част касателно размера на претендираното обезщетение, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Изразява становище, че решаващият съд не е отчел в съвкупност всички доказани като претърпени от касатора неимуществени вреди при оценяване размера на дължимата обезвреда, тъй като наказанието е било практически изтърпяно изцяло, тъй като заповедта за налагането му е била отменен едва месец след изтичането му, като през този шестмесечен период ищецът е търпяла всички негативи от неговото изпълнение. Претендира, че не е взето предвид обстоятелството, че отмяната не се дължи на допуснати нарушения в съдопроизводството по ангажиране на дисциплинарната отговорност, а поради липса на фактически и правни основания за наказване на служителя. Счита, че отчетено следва да бъде и обстоятелството, че наказанието е станало достояние на колегите й от сектора, което обстоятелство неправилно според касатора не е прието за доказано. Субсидиарно се търси и присъждане на по-голям размер от сторените разноски, пропорционален на търсения по-голям размер на присъденото обезщетение. Ответникът - ОД на МВР-Бургас не взема становище по касационната жалба. Преди датата на о.с.з депозира писмено такова, с което не възразява да бъде разгледан спора при отсъствието на представител на ответника. По съществото на спора изразява несъгласие с касационните основания наведени от П. като оспорва обстоятелствата, с които същите биват аргументирани. Пледира за отхвърляне на касационната жалба, а при условията на евентуалност прави възражение и за размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Бургас е разгледано по предявен от Р. Т. П. срещу Областна дирекция на МВР Бургас иск, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди емоционално-психически страдания за периода от 27.02.2023г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в изживени негативни емоции и психически преживявания, срам от начина, който се е развило производството, довело до публично оповестяване на Заповедта за иницииране на дисциплинарното производство и съответно дискредитиране пред колегите й негативни преживявания причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт заповед за налагане на дисциплинарно наказание Порицание 251з-2348/12.05.2023г. на Директорът на ОД на МВР Бургас, издадена на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, отменена с влязло в сила Решение 1227 от 04.12.2023г. постановено по адм.д. 1001/2023г. по описа на Административен съд Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение 04.12.2023г. до окончателното й изплащане. Правилно първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по делото, като съвкупност от факти, по които липсва спор. Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца П. е била издадена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание порицание 251з-2348/12.05.2023г. на Директорът на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР е било наложено самото наказание, което е било практически и изтърпяно, тъй като допуснатото от закона предварително изпълнение не било спряно. На следващо място не е спорно и това, че касаторът е обжалвал в срок издадената Заповед пред Административен съд Бургас, във връзка с което е било образувано Адм.д. 1001/2023г. по описа на същия, като с Решение 1227 от 04.12.2023г., наложената заповед била отменена, ведно с всички нейни последици. Решението на Админисстративен съд Бургас е влязло в законна сила на същата дата, поради едноинстанционния му характер. Исковата претенция търси обезвреда за причинените като пряка причинноследствена връзка вреди от незаконната заповед и нейното незабавно изпълнение. Не се спори и по това, че ищецът е служител на ОД на МВР Бургас, като към момента, касаещ претендираното от наказващия орган нарушение същата е заемала длъжността Началник група в сектор Пътна полиция при отдел Охранителна полиция към ОД на МВР Бургас. За установяване на претендираните неимуществени вреди първоинстанционният съд е допуснал поисканите от ищцата писмени и гласни доказателствени средства. Писмените удостоверяват тежкото семейно състояние на Касатора, свързано с влошеното здравословно състояние на майка й, оставянето на сестра и без работа, за да се грижи за нея и високата отговорност, възложена на П. да бъде основен източник на доходи за цялото семейство. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите М. М., колега на касатора и Д. П., нейна сестра. Първият е дал показания за голямата обида изпитана при връчване на заповедта, както и за емоционалната потиснатост , в която е изпаднала П., изпитвайки несигурност, че без основание и причина може да бъде наказана по всяко едно време, както и за подмятания на нейни колеги, че щом е преминала на по-ниска позиция, значи има причина. Вторият свидетел разяснява, че е станала свидетел на постоянните й притеснения у дома им, като споделя, че касаторът вечер не е можела да спи. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание поради наличието на индивидуален административен акт, отменен като незаконосъобразен по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. От събраните доказателства съдът е счел за установено наличието и на претърпени негативни емоции, а на трето място и това, че част от тези емоции се намират в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед и нейното изпълнение. Така в крайна сметка Съдът е намерил за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но е приел жалбата за частично основателна по размер до присъдената сума от 1 000 лв. Аргументирал се с това, че всеки незаконосъобразен административен акт обективно води до негативни последици върху психическото и физическо състояние на наказания служител, проявили се при връчването на заповедта и изтърпяване на наказанието, под формата на силен стрес , тревожност, безпокойство и чувство на срам. След анализ на събраните по делото доказателства и преценка на връзката между преживените от ищцата негативни емоции и причината за същите е стигнал до извода, че претърпените от нея негативни емоции не са изцяло в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, а се дължат и на други фактори, което е основание за частичното уважаване на исковата претенция, относно нейния размер. Като допълнителни фактори за преживените негативни емоции, които нямат причинна връзка с незаконосъобразната заповед, първостепенният съд е отчел тежкото здравословно състояние на майка й и оставането на сестра й без работа, преместването на нова длъжност и на ново работно място. Съдът не е приел за доказани твърденията на П., че негативните емоции и срама били увеличени и от обстоятелството, че всички нейни колеги са били уведомени за инициираното производство, като форма на оповестяване на това обстоятелство за назидание. Не са били взети предвид при индивидуализиране размера на обезщетението и страховете на касатора, че може да остане без работа при повторно наказание, като е било отчетено обстоятелството, че първото наказание е било обжалвано и не е било влязло в сила, за да съществува основание за уволнение при повторно нарушение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, административният съд, съобразявайки разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл.5 от ЗОДОВ и отчитайки характера на причинените страдания, интензитета и времетраенето им от няколко месеца, преценил като справедлив размер на обезщетяване сумата от 1 000 лв. и отхвърлил претенцията на ищеца за сумата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., като мораторната лихва и разноските присъдил съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносното деяние. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно наложено ( и изтърпяно ) дисциплинарно наказание. Налагането му освен, че е съблюдавано и зачитано от ръководството, е въздействало пряко и върху емоционалното й състояние с интензитет, който е намерил израз в доказаните безпокойство, срам и възмущение. На следващо място, решаващият съд обосновано е приел и наличието на причинна връзка само между някои от претърпените от П. неимуществени вреди, посочени в исковата молба и неправомерното й наказване. Както правилно отбелязва това Адм.С - Бургас семейните неволи и емоциите, преживени във връзка със същите не се намират в пряка причинноследствена връзка с отменената заповед. Същите безспорно са подсилили негативните усещания от налагането и изтърпяването на незаконосъобразното дисциплинарно наказание, но макар тежкото емоционално усещане де не може да бъде фрагментирано по източници, подсилващите го обстоятелства, които нямат отношение към незаконосъобразния административен акт и неговото изпълнение следва да бъдат отграничавани от тези, предизвикани от последния, както правилно е отчел това обстоятелство първостепенния съд. Правилни са и изводите на Адм. С. Бургас и за това, че недоказано по делото от събраните доказателства е останало узнаването за дисциплинарното производство от страна на множество нейни колеги като форма на назидание. Дори да се приеме хипотетично, че твърденията са верни, те касаят действие на конкретно длъжностно лице, което стои извън, т.е. не е част от проведеното административно производство, резултирало в издаването на незаконосъобразния административен акт, поради което касае друго, твърдяно да е противоправно, фактическо действие, обезвредата от което не е предмет на настоящото дело. От друга страна установяването на това узнаване по сочения начин, при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, доколкото по делото са налични данни, че самата тя е споделила с колегата си за дисциплинарното производство, като е представила заповедта и на синдиката, откъдето информацията също е възможно да е достигнала до трети лица. Наред с изложените аргументи от първоинстанционния съд, които настоящият състав възприема изцяло, в подкрепа на същите могат да бъдат отчетени и подмятанията на новите Колеги, че щом идва на по-ниска длъжност, вероятно има причина за това. Тези подмятания и причинените от тях негативни емоции също следва да се отличават от емоциите, причинени от отменения акт. Както сама споделя касаторът, преместването й няма причинна връзка с производството, поради което негативните емоции от подмятанията по повод преместването също не могат да притежават такава пряка причинна обвързаност. Неоснователни са претенциите на касатора за отчитане на обстоятелството, че заповедта и е наложена без основание и това е причината за отмяната й, а не например допуснати процесуални нарушения в производството. Законът не прави разграничение между отменените административни актове и третира същите като незаконосъобразни, респ. нищожни ирелевантно от конкретните основания за отмяната. Страховете от възможността за налагане на по-тежко, второ поред наказание, преди приключване на производството по оспорване на отменената заповед не намират конкретно основание, а са абстрактни, свързани с хипотетична възможност, а не с конкретна ситуация, поради което правилно не са били взети предвид от първата инстанция. Обратното би значело, че от тук насетне лицето винаги ще изпитва страх от възможно безпричинно наказание, без да отчита крайния резултат от производството, а именно отмяната на подобна неоснователна заповед. По отношение възраженията за уважения размер на адвокатския хонорар, съдът намира за необходимо да отчете, че той е редуциран не защото е счетен за прекомерен, а защото е съобразен с размера на уважената искова претенция, на която следва да бъде съразмерен. Макар да не е отчетено обстоятелството, че наказанието е практически изтърпяно, крайният присъден размер на обезщетението се явява справедлив и обоснован и при отчитането му . Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането за присъждане на разноски в полза на касатора се явява неоснователно, а поради липсата на искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такива не следва да й бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,