Решение № 485 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 492/2009 г.

Решение № 485 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 492/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. С. К. с оплаквания за наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК. Иска се намаляване на наказанията и приложението на чл. 42б, ал. 1 НК. Жалбоподателят и защитата му не вземат участие в касационното производство. Частните обвинители и граждански ищци също не вземат участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 158/09 г. Окръжният съд - гр. Русе осъдил подс. К. на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" и чл. 55 НК на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г. На основание чл. 45 ЗЗД същият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Е. С. и Н. С. - по 15 000 лева на всеки един от тях. С решение № 108 от 19.06.2009 г. по внохд № 122/09 г. Апелативният съд - гр. Велико Търново изменил посочената присъда като намалил размера на наказанието лишаване от право от 1 г. на 6 месеца, оправдал подс. К. да е извършил инкриминираното деяние при нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното доводите на жалбоподателя, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: жалбата е частично основателна. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Липсват основания за намаляването на наказанията до предвидения в закона минимум. Възражението свързано с искането за приложение на чл. 42б, ал. 1 НК е основателно. Със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г. в чл. 42б, ал. 1 НК е очертано задължение за съда да определи периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес - не по-малко от два пъти седмично. Въззивната инстанция не е съобразила посоченото изменение на закона, което на плоскостта на чл. 2, ал. 2 НК се явява по-благоприятен закон за подсъдимия, тъй като, за разлика от чл. 141 ЗИН, предвижда минимум на периодичността за явяване и подписване пред пробационния служител. В този смисъл оспорения съдебен акт следва да бъде изменен. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение