Решение № 626 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2014 г.
ВАСIII отделение20.01.2016 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3300 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2309/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, и ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на "Глобъл Линкс" ЕООД - гр. София, ЕИК131177940 сумата от 19431.46 /деветнадесет хиляди четиристотин тридесет и един и 46 ст./ лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху главница от 71 398 лв. за периода 17.12.2008 г. - 13.05.2011 г., резултат от отмененото по реда на чл. 70, б. "в" от ЗАНН НП№ 89/26.03.2007 г. на началника на Митница Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 626 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Глобъл линкс" ЕООД - гр. София чрез адв. П. Рафаилов и адв. К. Русев срещу решение № 3300 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2309/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът не се бил съобразил с определението на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС производството да се гледа от Варненския административен съд като иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени вреди от отменено НП. Отхвърлителният диспозитив на съдебното решение съставлявал по отношение на касатора отказ от правосъдие - за него били преградени всякакви други пътища за претендиране на исковата сума пред районен, окръжен съд и ВКС, включително и на други основания. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. От процесуалните му представители по делото е постъпило писмено становище с подробно развити доводи за неправилност на съдебния акт. Ответникът, Митница Варна, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. Дашева е подадено писмено становище с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на "Глобъл Линкс" ЕООД - гр. София /с предходно наименование "Контилинкс - Химически маркетинг и логистика"/ срещу Митница Варна за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от отменено след възобновяване по чл. 70, б. "в" от ЗАНН НП № 89/26.03.2007 г. на началника на Митница Варна имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 19 431.46 лв, представляваща обезщетение за използваната лихва за забава върху главница в размер на 71 398 лв, платена по отмененото НП за периода 17.12.2007 г. - 12.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, АС - Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост - е приел на първо място, че наказателното постановление, от което се претендират настъпилите вреди, макар и отменено като незаконосъобразно от Варненския административен съд в производство по възобновяване по чл. 70 от ЗАНН, не съставлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е началникът на Митница Варна, действа не в упражняване на типична административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т.е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и - едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Наред с горните мотиви, съдът е изложил и допълнителни такива относно неоснователността на претенцията за вреди - пропуснати ползи върху платената главница за периода от влизане в сила на НП до отмяната му по реда на възобновяването по ЗАНН. Според съда от момента на постановяване на НП до отмяната му по извънредния способ на чл. 70 от ЗАНН е действала правна норма, съгласно която НП е било законосъобразно. Административният орган не е можел да знае, че законодателят впоследствие ще промени законовия текст и НП ще бъде отменено по реда на възобновяването, поради което за периода от влизане в сила на НП до отмяната му по чл. 70, б. "в" от ЗАНН сумите са били платени от касатора на база законосъобразно НП - т.е. за този период липсва първата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменено като незаконосъобразно НП. Отделно от гореизложеното, според АС - Варна приложима е и разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, съгласно която лихва върху глоба не се дължи. Съдебното решение на АССГ е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите, свеждащи се накратко до следното: С НП № 89/26.03.2007 г. на началника на Митница Варна на "Контилинкс - химически маркетинг и логистика" ЕООД - гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1 591 лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ и 234, ал. 4 от ЗМ вр. с чл. 233, ал. 4 ЗМ и е присъдено нарушителят да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушението - рафинирано палмово масло в размер на 69 807 лв. Наказателното постановление е влязло в сила с решение на Варненския АС по к. а. д. № 1653/2008 г., след което санкционираното дружество е заплатило на 17.12.2008 г. санкцията и присъдената сума - равностойност на предмета на митническото нарушение. НП е било отменено, след като производството по същото е било възобновено на основание чл. 70, б. "в" от ЗАНН с решение № 2637/22.12.2010 г. по адм. д. № 3234/2010 г. по описа на АС - Варна. Внесените от дружеството по отмененото НП суми са били възстановени от Митница Варна на 12-13.05.2011 г. Страните не спорят, че още със заявление от 11.02.2011 г. дружеството е поискало от Митница - Варна първоначално платените по НП суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на плащане до датата на предявяване на иска, но плащане на законната лихва не е последвало. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, не могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилно административният съд е заключил, че за периода от плащане на главницата по НП от страна на санкционираното дружество до датата на отмяната на НП с влязло в сила решение на Варненския АС в производството по възобновяване на административнонаказателното производство е била налице законова норма, по която е издадено процесното НП, и едва след отмяната на тази правна норма се е стигнало до отмяна на влязлото в сила НП. Видно от представените по делото доказателства и мотивите на решение № 2637/22.12.2010 г. по к. а. д. № 3234/2010 г. по описа на АС - Варна, влязлото в сила НП, от което се претендират вредите, е отменено не поради влизане в сила на нова правна норма, уреждаща конкретната административнонаказателна отговорност на санкционираното ЮЛ, а поради открити нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда - чл. 70, б. "в" от ЗАНН. Неправилно административният съд е приел, че в резултат на отмененото в извънредното производство по възобновяване, уредено в чл. 70, б. "в" от ЗАНН, наказателно постановление, тази отмяна действа само занапред - т.е. от датата на влизане в сила на решението, постановено в извънредното производство по чл. 70 от ЗАНН. След като НП е отменено /независимо дали в редовното инстанционно производство по НПК и АПК, или в извънредното такова по чл. 70 от ЗАНН/, то тази отмяна действа от момента на постановяване на процесното НП. Именно в резултат на отмяната на НП митница - Варна дължи връщане на платените от дружеството-жалбоподател на основание това НП суми. Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на дружеството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от неползване на внесените по НП суми, се явява основателна. Налице са всички, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен акт - НП, издаден при упражняване на административна /административно-наказателна/ дейност от административни органи, от отмененото НП реално са настъпили претендираните вреди - пропуснати ползи от отнемане/блокиране на определена парична сума и невъзможност същата да бъде ползвана, които вреди по дефиниция като минимум се изразяват в размера на законната лихва върху тази сума от отнемането/блокирането й до датата на възстановяването й. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и причинените вреди. По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е изцяло основателен. Съдебното решение следва да бъде отменено и, предвид факта че претенцията на ищеца е изцяло доказана от фактическа срана в хода на първоинстанционното съдебно производство /приета по делото СИЕ/, ВАС следва да постанови решение по същество, с което да осъди Митница - Варна да заплати на "Глобъл линкс" ЕООД - София пълния размер на претендираната от дружеството - ищец сума в размер на 19 431.46 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП, претърпени в периода 17.12.2008 г. до 12.05.2011 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение