Решение № 3592 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. М. А., гражданка на Узбекистан, подадена чрез пълномощник адв. Б. Велев. Жалбата е срещу решение №38414 от 19.11.2025г., постановено по адм. дело №7796/2025г. на Административен съд - София-град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на Ю. М. А. срещу отказ рег. №5364р-13674/17.06.2025г. на директора на Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да обезсили отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи (МВР), не изразява становище по нея в срока по чл.213а, ал.4 от АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице пороците, които да представляват отменителни основания по чл.209 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Ю. М. А. – гражданка на Узбекистан, срещу отказ рег. №5364р-13674/17.06.2025г. на директора на Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. С него на основание чл.26, ал.2 във връзка с чл.24и от ЗЧРБ на Ю. М. А. е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Този отказ е обоснован с отрицателното становище на Агенция по заетостта (АЗ) с №СМ-10150 от 06.06.2025г. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Ю. М. А.. За да достигне до този резултат, съдът е счел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Съдът не е установил съществени нарушения на процедурата при издаването му. Освен това съдът е счел, че при издаването на оспорения акт не е допуснато и нарушение на материалния закон. В тази насока съдът е приел, че за да получи чужденеца разрешение за пребиваване, същият следва да отговаря на условията за достъп до пазара на труда. В случая било е изискано становище от Агенцията по заетостта, която с писмо №СМ-10150/06.06.2025г. изразила отрицателно становище относно допускането на М. А. Ю. до българския пазар на труда. Административният съд е приел, че директорът на Дирекция „Миграция“ – МВР е обвързан от становището на Агенцията по заетостта и когато е налице отрицателно становище липсвало основание за предоставяне на право на продължително пребиваване. Съдът е обсъдил и становището на Агенцията по заетостта и е приел, че е безспорно установено, че предоставения трудов договор от 21.03.2025г. между работодател „СБАЛ Свети Лазар“ ООД и работник/служител М. А. Ю. е за длъжността „общ работник“, а представените обосновка, обява и длъжностна характеристика са за длъжността чистач/хигиенист, като тези разминавания дали основание на Агенция по заетостта да даде отрицателно становище. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. С обжалваното решение за да отхвърли жалбата административният съд неправилно се е позовал на отрицателното становище от Агенцията по заетостта, без да изследва неговата законосъобразност. Становището от Агенцията по заетостта е част от производствата по издаване на акт за предоставяне на право на продължително пребиваване, законово регламентирано в чл.24и, ал.12 и ал.14 от ЗЧРБ. В този смисъл становище на Агенцията по заетостта съставлява акт по чл.21, ал.5, изр.1 от АПК, който не подлежи на самостоятелно оспорване. Впрочем това е и изрично посочено в относимото за случая становище №СМ-10150/06.06.2025г. на Агенцията по заетостта. При това положение законосъобразността на становището на Агенцията по заетостта следва да бъде проверена с производството по оспорване на крайния акт, с който е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване – в случая с оспорения отказ рег. №5364р-13674/17.06.2025г. на директора на Дирекция „Миграция“. Действително становището на Агенцията по заетостта е задължително за директора на Дирекция „Миграция“. Но при оспорване на крайния акт не може да бъде отказано проверка на законосъобразността на становището на Агенцията по заетостта. Обратното означава становището на Агенцията по заетостта да предопределя крайния акт, без то /становището/ да може да бъде проверено относно неговата законосъобразност. С случая се установява, че отрицателното становище №СМ-10150/06.06.2025г. на Агенцията по заетостта е дадено на две основания, които ще бъдат обсъдени отделно. Първото основание за отрицателното становище е установеното несъответствие между заявлението от „СБАЛ Свети Лазар“ ООД за получаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на М. А. Ю. и представения към него трудов договор, които са за длъжността „общ работник“, и от друга страна представените към заявлението обосновка, обява и длъжностна характеристика, които са били длъжността чистач/хигиенист. С писмо от 29.04.2025г. на Агенцията по заетостта е дадена възможност на заявителя „СБАЛ Свети Лазар“ ООД да отстрани установеното несъответствие. Неправилно обаче са дадени указания за представяне само на обосновка, обява и длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“. В действителност несъответствието може да бъде отстранено както с представянето на обосновка, обява и длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“, така и с коригиране на заявлението за длъжност чистач/хигиенист и представяне на трудов договор за тази длъжност чистач/хигиенист. Важното в случая несъответствието да се отстрани, като всички документи са за една и съща длъжност. Независимо от неправилно дадените указания обаче, „СБАЛ Свети Лазар“ ООД е отстранил установеното несъответствие, като е представил ново заявление за длъжност чистач/хигиенист и е представил трудов договор на М. А. Ю. за същата длъжност чистач/хигиенист. По този начин ясно е обективирана волята на заявителя за получаване на разрешение за пребиваване и работа на М. А. Ю. за длъжност чистач/хигиенист. А с процесното становище №СМ-10150/06.06.2025г. на Агенцията по заетостта неправилно е дадено отрицателното становище по това заявление. Второто основание за отрицателното становище касае изискването на чл.24и, ал.5, т.6 от ЗЧРБ – за представяне към заявлението от „СБАЛ Свети Лазар“ ООД на справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване. Установено е, че такава справка-декларация за наетите чужденци е представена от „СБАЛ Свети Лазар“ ООД, но тя не е съдържала основание за пребиваване на чужденците. Затова с писмо от 29.04.2025г. на Агенцията по заетостта е дадено указание за представяне на нова справка-декларация, която да съдържа основание и срок за пребиваване на чужденците. Установява се, че това изискване на чл.24и, ал.5, т.6 от ЗЧРБ не е спазено от „СБАЛ Свети Лазар“ ООД, като и след дадените указания заявителят не е представил изискваната справка-декларация, която да съдържа основание и срок за пребиваване на чужденците. С писмо от 30.05.2025г. „СБАЛ Свети Лазар“ ООД не е представил нова справка-декларация с посоченото съдържание. Затова заявлението на „СБАЛ Свети Лазар“ ООД не е отговаряло на изискването на чл.24и, ал.5, т.6 от ЗЧРБ и правилно е дадено отрицателно становище №СМ-10150/06.06.2025г. за получаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на М. А. Ю.. Предвид изложеното, становище №СМ-10150/06.06.2025г. на Агенцията по заетостта е правилно като краен резултат на второто посочено в него основание – поради неспазване на изискването на чл.24и, ал.5, т.6 от ЗЧРБ. Въз основа на това при законосъобразно отрицателно становище на Агенцията по заетостта, оспорения отказ рег. №5364р-13674/17.06.2025г. на директора на Дирекция „Миграция“ е постановен в съответствие с чл.24и, ал.12 и ал.14 от ЗЧРБ. Така е, защото за издаване на разрешение за продължително пребиваване е необходимо положително становище от Агенцията по заетостта, каквото в случая не е налице. Затова като е отхвърлил жалбата с обжалваното решение, АССГ е постановил правилен като краен резултат съдебен акт. Това обосновава оставянето му в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,