Решение № 2935 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2008 г.
ВАСII отделение05.03.2009 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 442/23.07.2008 г., постановено по адм. д. № 14/2008 г. на Административен съд - София-област. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2935 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Янаки Георгиев Бързанов от с. Говедарци, община гр. Самоков, срещу решение № 442/23.07.2008 г., по адм. д. № 14/2008 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Н-кът на Софийска РДНСК, като ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Янаки Георгиев Бързанов срещу Заповед № ДК-02-СФ-115/21.11.2007 г., издадена от н-кът на Софийска РДНС, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж "стопанска сграда", находяща се в УПИ IV-687, кв. 33 по плана на с. Говедарци. За да постанови решението си съдът приел, че процесният строеж е изграден без строителни книжа, че не е деклариран по реда на § 27 ПЗР на ЗИДЗТСУ от 1998 г. (отм.) и по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., както и че за същия е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е недопустим по правилата и нормите действували към момента на изграждането му, както и по сега действуващите норми по ЗУТ. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесната стопанска сграда е изградена без строителни книжа - проекти и разрешение за строеж, каквито са се изисквали, както при действието на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и по сега действуващия ЗУТ, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По делото не са представени доказателства, че строежът е деклариран по реда на § 27 ПЗР на ЗИДЗТСУ от 1998 г. (отм.) и по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., поради което за същия не е провеждана и процедура за узаконяване. Установено по делото е, че строежът представлява допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, каквото не е предвидено по одобрения и действуващ застроителен план за УПИ IV-687, както и че отстои на 1.80 м в северната му част и на 1.60 м. в южната му част от границата между УПИ IV-687 и УПИ V-1119, както и не е представена нотариално заверена декларация за съгласие на собственика на УПИ V-1119 за това отстояние на стопанската постройка. С оглед на така установените факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че се касае за безспорно установен незаконен строеж, който подлежи на премахване, както и че за същия е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е недопустим по сега действуващия застроителен план, след като не е предвидено допълващо застрояване по него, както и е бил недопустим по време на изграждането й при действието на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), тъй като се е изисквало отстояние 3 м. от регулационните граници със съседни парцели, което в конкретния случай не е налице. Съдът е обсъдил обстойно всички релевантни факти и обстоятелства имащи значение за законосъобразността на оспорената заповед, като решението е обосновано и не противоречи на материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК