Решение № 10151 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2019 г.

Решение № 10151 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи против решение № 4630 от 03.07.2019 г. по адм. дело № 5383/2019 г. на Административен съд С. – град, с което е отменена заповед № 18-4115 от 17.04.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)– С. и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявление № 01-460175/20.11.2018 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на СГКК- С. да бъде отхвърлена. Ответникът – началникът на СГКК – С. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът С. К. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд С. – град е постановено в нарушение на материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Производството по издаване на процесната заповед е образувано по искане на ответника по касационната жалба и жалбоподател в производството пред първоинстанционния съд С. К. за изменение на КККР на гр. С., състоящо се в промяна на границата между собствения му имот ПИ с идентификатор 68134.800.348 и ПИ с идентификатор 68134.800.1311, държавна собственост, предоставен за ползване и управление на касационния жалбоподател Министерство на външните работи. С изменението е предвидено границата между двата имота да се измести по посока ПИ с идентификатор 68134.800.1311, като отнеме от него 78 кв. м. Според проекта източната граница на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 68134.800.348 следва да се измести в западна посока, като по този начин от имота се отнемат 62 кв. м и се обособят в самостоятелен ПИ с проектен идентификатор. Съобразявайки проекта и представените доказателства началникът на СГКК – С. приема, че между заявителя Кушлев и заинтересованата страна Министерство на външните работи е налице спор за материално право и постановява заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР отказва да одобри исканото изменение на КККР на гр. С.. При тези факти изводите на административния съд за постановяване на оспорената заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, не се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд неправилно приема, че между заявителя Кушлев и заинтересованата страна Министерство на външните работи не е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. Исканото от Кушлев изменение е за отстранявана на грешка в кадастралната карта, тъй като според заявителя реална част от неговия имот неправилно е заснета като част от съседния ПИ с идентификатор 68134.800.1311 и предвижда преместване на границата между неговия ПИ с идентификатор 68134.800.348 по посока на съседния имот с идентификатор 68134.800.1311 с 60 кв. м. Това обективира спор за материално право, тъй като всяка от страните се легитимира като собственик на спорната част, позовавайки се съответно на нот. актове и на акт за държавна собственост. Следователно в противоречие с извода на административния съд следва да се приеме, че промяната на местоположението на границата между имотите е свързана със спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено. Поради това заповедта на началника на СГКК- С. в този смисъл е законосъобразна, а решението на административния съд, с което тази заповед е отменена, е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. – град е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на С. К. против заповед № 18-4115 от 17.04.2019 г. на началника на СГКК– С., с която е отказано изменение на КККР на гр. С. по отношение на ПИ с идентификатор 68134.800.348 съгласно представения проект да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,