Решение № 15950 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2013 г.

Решение № 15950 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Персенк" № 7, вх. А, ет. 1, представлявано от Блестан Василев Табаков и на Директора на Дирекция ОДОП - София чрез процесуалния си представител Началник отдел "Обжалване" в Дирекция ОДОП - София Елена Павлова против Решение от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 874/2007 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваният ДРА, в частта относно непризнат данъчен кредит от доставчиците ЕТ "Хакс Уърл - Калин Богацевски" за данъчни периоди м. 12.1997 г., м. 03.1998, м. 06.1998 г., м. 11.1999 г. в размер на 4 888 лв., "Интерактив артс - Ангел Попов" ООД в размер на 860.20 лв. и, "Еко инженеринг" ООД от 416.96 лв., като отхвърля жалбата в частта, в която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9 024. лв. за данъчни периоди м. 12.1997 г.; м. 06, 09, 10, 11.1998 г.; м. 02, 03, 04, 07, 08, 10, 11, 12.1999 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06.2000 г. по доставки, получени от "Емеда дизайн" ООД и в размер на 74.70 лв. за данъчен период м. 07. 2002 г. по доставки, получени от "Софийска вода" АД, "Електроснабдяване" ЕАД, "Мобилтел" АД и ОМВ България ЕООД ведно със съответните лихви за забава. Касаторът Директора на Дирекция ОДОП - София обжалва решението в частта, в която е отменен ДРА № 882/15.07.2004 г., потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК от Регионалния данъчен директор. Оспорва решението в тази му част като твърди, че решението е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" чрез процесуалният си представител адв. Терзиева, в писмени бележки и в касационното заседание, оспорва основателността й. Касаторът ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" обжалва решението в частта, в която е потвърден ДРА № 882/15.07.2004 г. Излага подробни съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба процесуалният представител адв. Терзиева и в съдебно заседание прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира заплащане на извършените съдебни разноски. Ответникът по тази жалба Директора на Дирекция ОДОП - София, не взема становище. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" и за неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП - София. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. По съществото на спора приема следното: Предмет на обжалване пред СГС е ДРА № 882/15.07.2004 г., издаден от ДП "Лозенец" при ТДД - София, потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК от Регионалния данъчен директор, с който на ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" не е признат данъчен кредит от доставчиците ЕТ "Хакс Уърл - Калин Богацевски" за данъчни периоди м. 12.1997 г., м. 03.1998, м. 061998 г., м. 11.1999 г. в размер на 4 888 лв., "Интерактив артс - Ангел Попов" ООД в размер на 860.20 лв. и, " Еко инженеринг" ООД от 416.96 лв., както и е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9 024 лв. за данъчни периоди м. 12.1997 г.; м. 06, 09, 10, 11.1998 г.; м. 02, 03, 04, 07, 08, 10, 11, 12.1999 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06.2000 г. по доставки, получени от "Емеда дизайн" ООД и в размер на 74.70 лв. за данъчен период м. 07. 2002 г. по доставки, получени от "Софийска вода" АД, "Електроснабдяване" ЕАД, "Мобилтел" АД и ОМВ България ЕООД ведно със съответните лихви за забава. По жалбата на ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков". Касаторът обжалва решението на СГС в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 882/15.07.2004 г., издаден от ДП "Лозенец" при ТДД - София, с който му е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9 024. лв. за данъчни периоди м. 12.1997 г.; м. 06, 09, 10, 11.1998 г.; м. 02, 03, 04, 07, 08, 10, 11, 12.1999 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06.2000 г. по доставки, получени от "Емеда дизайн" ООД и в размер на 74.70 лв. за данъчен период м. 07.2002 г. по доставки, получени от "Софийска вода" АД, "Електроснабдяване" ЕАД, "Мобилтел" АД и ОМВ България ЕООД ведно със съответните лихви за забава. Пред ВАС е направено от касатора възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички установени данъчни задължения с процесния ДРА. Това възражение се поддържа и от надлежно упълномощен процесуален представител и в съдебно заседание в касационната инстанция. При проверка материалната законосъобразност на решението на това основание касационният съд, на основание чл. 228 вр. чл. 144 от АПК и чл. 235, ал. 3 и чл. 147 от ГПК, вземайки предвид и фактите, настъпили към момента на съдебното заседание в касационната инстанция, които са от значение за спорното право, намира, че към 5.11.2013 г. е изтекла абсолютната давност по отношение на задълженията за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди 1997 г., 1998 г., 1999 г. и 2000 г. До 31.12.1999 г. въпросът за абсолютната давност е уреден в чл. 4 от ЗСДВ. Според ал. 5 на същия текст независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно така определеният в закона момент, от който започва да тече давностния срок, 15-годишният срок по чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ (отм.) е започнал да тече и към момента на постановяване на решението на СГС и към настоящия момент не е изтекъл за задълженията по ЗДДС за периода 1997 г., 1998 г. и 1999 г. В редица свои решения ВАС е приел, че по отношение на започналите да текат давностни срокове при действие на отменен закон, но неизтекли до неговата отмяна, следва да се установи приложението на закона съобразно основните начала и принципи на правото. Основен принцип, регламентиран в § 7 от ПЗР на ДПК е, че нормите за сроковете, установени в новия закон не се прилагат към започналите да текат срокове по отменения закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по дълъг срок от предвидения по новия закон. В настоящия случай членовете от 2 до 83 от ЗСДВ са отменени с § 3 от ПЗР на ДПК, обн. ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г. в сила от 1.01.2000 г. В чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), чл. 171, ал. 2 от ДОПК е посочено, че с изтичане на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Давностният срок съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК започва да тече от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение. Следователно за завършването на давностния срок по отменения ЗСДВ се изисква по-дълъг срок от предвидения в новия закон и разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да намерят приложение в конкретния случай. Новият закон има материалноправен характер, за него не е предвидено обратно действие, т. е. тази норма започва да се прилага от 1.01.2000 г. и от този момент започва да се изчислява 10-годишния давностен срок за погасяване на вземания за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. по ЗДДС (отм.) възникнали и станали изискуеми преди влизане в сила на ДПК, за които този давностен срок е по-къс от стария ЗСДВ. За задълженията за 1997 г. този срок е изтекъл на 1.01.2008 г., за 1998 г. на 1.01.2009 г. и за 1999 г този срок е изтекъл на 1.01.2010 г. Относно задълженията по ЗДДС за периода 2000 г., съгласно приложимата разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) началният срок на погасителната давност започва да тече от годината, следваща годината на плащане на данъчното задължение, или в случая от 1.01.2001 г. и изтича на 1.01.2011 г. Поради което, съобразно изложените мотиви следва да се приеме, че публичните задължения за 1997, 1998 г., 1999 г. и 2000 г. са погасени по давност. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, изцяло като незаконосъобразно. При постановяване на решението по съществото на спора ДРА за задължения под форма на непризнат данъчен кредит се явява незаконосъобразен, поради погасяване на задълженията по давност, поради което ДРА следва да бъде отменен. По отношение на разноските. С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на Д "ОДОП" - София в размер на 200 лева, съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед изхода на спора, заявената претенция от касатора - ЕТ "Георги Табаков - Блестан Табаков" и данните за направени разноски пред първата и в касационната инстанция, следва да се присъдят в тежест на бюджета на Д "ОДОП" - София и в полза на ЕТ "Георги Табаков -Блестан Табаков" разноските за първата инстанция в пълния им размер, т. е. още 1 515 лв, и изцяло разноските пред ВАС в размер на 31 лева, или общо 1 546 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,