Решение № 13071 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15228/2018 г.

Решение № 13071 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15228/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Аврамова, от [населено място], против решение № 6055 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 3001/2018 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153 - 21 – 39 от 12.02.2018 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София-град, чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6055 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 3001/2018 г. Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Е. Аврамова против решение № 2153 - 21 – 39 от 12.02.2018 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата й вх. № 1012-21-181 от 06.02.2018 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/94 от 01.12.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване/П0/. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за преизчисляване личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката за друг тригодишен период съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 14 от КСО. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че Е. Аврамова получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО считано от 17.09.1999 г. На няколко пъти Аврамова е искала изменение размера на отпуснатата й пенсия на различни основания, като са последвали откази поради по-благоприятния размер на получаваната от нея пенсия. С последващо заявление вх. № 2110-21-301/15.11.2017 г. тя е поискала преизчисляване на пенсията й по отношение на друг три годишен базисен период преди 01.01.1997 г. /период 1986 г. -1994 г. /на основание чл. 21, ал. 3 от НПОС. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване с разпореждане № [ЕГН]/94 от 01.12.2017 г. е отказало да измени пенсията, като се е позовало на разпоредбата на чл. 70, ал. 14 от КСО-изтекъл 12 месечен срок за подаване на заявлението. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153 - 21 – 39 от 12.02.2018 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът, в който жалбоподателката е могла да заяви нов тригодишен период за изменение на пенсията й е изтекъл на 31.12.2016 г. Заявлението е подадено след изтичане на срока- на 15.11.2017 г., поради което е направил обоснован извод, че правилно е отказано преизчисляване пенсията на Аврамова, тъй като претендираното от нея право е ограничено със срок от 12 месеца от влизане в сила на изменението на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правоимащите могат да поискат преизчисляване на пенсията, което се извършва по начина на изчисление на първоначалната пенсия – чл. 70 от КСО. С приемането на новата разпоредба на чл. 70, ал. 14 от КСО /ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г./, лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г., но в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. При това положение правилно от пенсионния орган е извършена преценка по реда на чл. 70, ал. 17/предишен, ал. 14 от КСО за наличие на предпоставките за изчисляване на нов индивидуален коефициент, като е установено, че една от тези предпоставки не е налице, а именно: искането да е направено в рамките на 12 месеца от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,