Решение № 7848 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт К. Недялкова против Решение № 361/28.01.2026 год., постановено по административно дело № 687/2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател е заявил твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на приложимото право, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на съда, че оспореното уведомително писмо е немотивирано и издадено в противоречие с административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващия. За неправилен е приет и извода на съда, обоснован на заключението на вещите лица, че процесния препарат за растителна защита (ПРЗ) не е използван в стопанството на жалбоподателя по фактура № 2000018994/15.07.2022 год. и Кредитно известие (КИ) № 2000019021/22.07.2022 год. Развити са и обстоятелствени възражения по отношение извода на съда, че в процесния индивидуален административен акт не са посочени възраженията на жалбоподателя, липсва обсъждане на представените доказателства, не е упоменато дали представените доказателства следва да бъдат изследвани и/или приети, съответно същите да не бъдат взети под внимание, ведно с излагане на съответните съображения в която и да било от двете посоки. В подкрепа на оспорването е заявено, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени фактически и правни основания за издаване на акта, в частта касаеща направеното намаляване на оторизираната сума, което е видно от Приложение 19 към уведомителното писмо, като подробно и обстоятелствено е направен анализ както на таблиците, съдържащи се в Приложение 19, така и на разясненията към тях. Оспорването е допълнено и с твърдението, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, касаторът твърди, че безспорно е установено, че за кампания 2023 год., жалбоподателят, чрез управляващото лице И. Б. К. на дата 28.12.2023 год. е подал пред ДФ „Земеделие“ Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 год.), във връзка със заявеното участие по Еко-ЗВПП и Еко-НИП от 28.12.2023 год., като саморъчно е подписал и приложил към нея документи за закупен препарат за растителна защита Глифон, което се удостоверява с представената по делото фактура от 15.07.2022 год., декларацията попълнена и подписана от законния представител на жалбоподателя по чл. 46 от Наредба № 3/10.03.2023 год. и от направената проверка от служителите на ДФЗ. Посочено е, че декларацията е подадена след периода, в който се твърди, че е налице сторно операция през 2022 год. на тази фактура. Доводите на касатора са допълнени с анализ на относимите към производството по подпомагане по схемите Еко-ЗВПП и Еко-НИП нормативни разпоредби от националното и общностното право. В заключение е посочено, че в конкретния случай, жалбоподателят собственоръчно е въвел в СЕУ и е посочил в декларацията, която е подписал използването на препарата Глифон, който към 2023 год., съгласно официалните данни от БАБХ е бил препарат втора професионална категория, тотален хербицид, съдържащ глифозат, като съгласно чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3/10.02.2023 год. не получава финансиране. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата против Уведомителното писмо. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Депозира допълнителна писмена молба, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за платената държавна такса и направените разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото надвишава нормативно регламентирания размер. Ответникът по касация – Кооперация „ЗПТК Александър Стамболийски“ с ЕИК 112043416, със седалище и адрес на управление с. Славовица, общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявана от председателя И. Б. К., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Москова от Адвокатска колегия – Ямбол представя отговор, в който оспорва касационната жалба, като развива обстоятелствени доводи за нейната неоснователност. Заявява твърдение, че първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореното УП не е достатъчно ясно и мотивирано относно отказа за плащане. Споделени са и мотивите на съда, относно допуснато от административния орган нарушаване на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Допълнено е и с твърдението, че комплексната съдебно-техническа експертиза установява, че процесния ПРЗ не е използван в стопанството на жалбоподателя. От друга страна са споделени и мотивите на съда, че в оспорения административен акт не са посочени възраженията на жалбоподателя, липсва обсъждане на представените доказателства и не е изложена преценка относно тяхната относимост и доказателствена стойност. При така заявените доводи е формулирано искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. В съдебно заседание, ответникът не изпраща процесуален представител, като е депозирал писмена молба, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, изразява становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази закона, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Пазарджик е отменил Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/2853 от 01.06.2025 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023 год., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е изчислена оторизирана сума за получаване, както са направени намаления в размер на 2 553,50 лв., 26 149,62 лв. и 11,41 лв. по Еко-НИП и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно мотивите на решението в едномесечен срок от влизането му в сила. Със съдебния акт, Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на Кооперация „ЗПТК Александър Стамболийски“ направените разноски в размер на 3 950,00 лева (2 019,60 евро). При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното: На 20.06.2023 год., от страна на ЗПТК „Александър Стамболийски“, с. Славовица е подадено до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 13/100723/22820 за Кампания 2023, в което е заявено, че отглеждат следните култури: Мека пшеница - зимна на площ от 89,5 дка в землището на с. Сливовица, общ. Септември; Тритикале - зимно на площ от 20,9 дка в землището на с. Сливовица, общ. Септември; Просо на площ от 8,2 дка в землището на с. Виноградец, общ. Септември; Слънчоглед на площ от 121,2 дка в землището на с. Ветрен и с. Сливовица, общ. Септември; Люцерна на площ от 13,4 дка в землището на с. Славовица, общ. Септември; Площи с угари на площ от 226,6 дка в землището на с. Виноградец и Сливовица, общ. Септември; Винени лозя на площ от 652,1 дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември; Десертни лозя на площ от 172,9 дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември; Сливи на площ от 21,6 дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември; Череши на площ от 315,3 дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември; Вишни на площ от 201,9 дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември; Шипка на площ от 7,8 дка в землището на с. Славовица, общ. Септември; Ливади за косене на площ от 67,1дка в землището на с. Виноградец и с. Славовица, общ. Септември. На 28.12.2023 год., представляващият кооперацията И. Б. К. е подал до ДФЗ Декларация по чл. 46 от Наредба № 3/10.03.2023 год., в Таблица 2: Еко-НИП от която е вписал фактура № 2000018944/15.07.2022 год. за закупен ПРЗ Глифон в количество от 120 л. С жалба, вх. № 02-6400/29 от 08.07.2024 год., ЗПТК „Александър Стамболийски“, чрез представляващия председател е сезирал директора на ДФЗ с твърдение, че поради допусната техническа грешка при подаването и захранването на СЕУ, не е въведена информация, че ПРЗ Глифон не е доставян и ползван, като в уверение на това твърдение са приложени фактура № 2000018994/15.07.2022 год., кредитно известие № 2000019021/22.07.2022 год. и дневници за растителна защита. В отговор на горното, от ДФЗ е изпратено писмо изх. № 02-6400/29 от 11.07.2024 год., в което е посочено, че в съответствие с чл. 20 от Наредба № 4 от 30 март 2023 год. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и животни, ДФЗ ще уведоми всички кандидати с уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по интервенции и мерките по чл. 1. Посочено е, че писмата ще бъдат публикувани в Системата за електронни услуги (СЕУ), като в тях ще бъде посочена одобрената сума за подпомагане, санкциите и редукциите по интервенции. Указано е също, че уведомителното писмо може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му. По изложените в жалбата твърдения не е изразено становище. На 01.06.2025 год., изпълнителният директор на ДФЗ е постановил оспореното Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/2853, в Приложение 19: Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), от което са отразени сумите на всички санкции, намаления и редукции, както следва: Таблица 19.7 – обработваеми земи – сумата от 2 553,50 лв.; Таблица 19.8 – трайни насаждения – сумата от 26 149,62 лева; Таблица 19.9 – постоянно затревени площи – 11,41 лева. Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателя Кооперация „ЗПТК Александър Стамболийски“ е оспорил пред Административен съд – Пазарджик уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, относно намалените суми по Еко-НИП. В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателя са допуснати и изготвени съдебно-агрономическа и съдебно-икономическа експертизи. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза е разяснило, основанията за пускане на българския пазар на ПРЗ Глифон, неговото съдържание, активно вещество и функция - хербицид, категория на употреба – „втора професионална“. Разяснени са и начина на действие и видовете плевели, върху които въздейства, както и начина му на употреба. Уточнено е също, че тъй като ПРЗ Глифон е тотален хербицид трябва да се внимава при неговото прилагане - да не попада върху културна растителност. В заключението си, вещото лице е посочило също, че по делото е приложен Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и торене (ДПРЗМТ) за 2023 год. за културите вишни, череши, сливи и лозя, от който се установява, че за 2023 год., ПРЗ Глифон не е употребен при описаните култури, отглеждани в стопанството на жалбоподателя. Разяснено е също, че със закупеното количество от 120л ПРЗ Глифон могат да се третират 400 дка при употреба на ниската доза от 300мл/дка, 200дка при употребена доза 600мл/дка и 120дка при употребена висока доза 1 000мл/дка. От заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че издаденото кредитно известие (КИ) № 2000019021 от 22.07.2022 год. фактически намалява фактурираните количества препарати по фактура № 2000018994 от 15.07.2022 год., както следва - Ридомил Голд -290 кг., Ориус 25 ЕВ - 80 литра и Глифон/Глифозат 360г/л - 120 литра и се намалява данъчната основа на издадената фактура с 14 343 лв. Посочено е също, че КИ напълно анулира позициите за „Ориус“ и „Глифозат“, и частично намалява количеството на „Ридомил Голд“ - от 490 кг. на 200 кг. По фактурата и издаденото КИ към нея са доставени 200 кг. „Ридомил Голд“ на стойност 6 700 лв. без ДДС. Вещото лице е установило също, че в счетоводните регистри на „ЗПТК - Ал. Стамболийски“ с. Славовица, фактура № 2000018994/15.07.2022 год. и КИ № № 2000019021/22.07.2022 год., издадено към нея, са осчетоводени правилно съгласно ЗСч и Националните счетоводни стандарти (НСС), по-конкретно СС 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. Жалбоподателят е заприходил в склада 200 кг. „Ридомил голд“, като е дебитирал сч. с-ка 302/3, на партида „Ридомил голд“. В счетоводството на „Агрофарм“ ООД - гр. Пазарджик по издадените от тях фактура № 2000018994/15.07.2022 год. и КИ № № 2000019021/22.07.2022 год. са изписани 200 кг. „Ридомил голд“. Установено е също, че по фактура №2000018994/15.07.2022 год. и КИ № 2000019021/22.07.2022 год., издадено към нея, в счетоводствата и на продавача „Агрофарм“ ООД - гр. Пазарджик и на купувача „ЗПТК - Ал. Стамболийски“ - с. Славовица, са осчетоводени доставка на 200 кг. „Ридомил голд“. При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното УП е постановено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия и съответства на предписаната от закона писмена форма. Независимо от горното, съдът е приел, че УП в оспорената му част е немотивирано и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, които са ограничили правото на защита на заинтересованото лице и са препятствали възможността му адекватно да я организира. В подкрепа на тези мотиви, съдът е посочил, че от заключенията на вещите лица по допуснатите по делото експертизи се установява, че посочения ПЗР не е използван в стопанството на жалбоподателя, като данни за установените в хода на съдебното следствие обстоятелства са били известни на административния орган, посредством подадената жалба вх. № 02-6400/29 от 08.07.2024 год. от ЗПТК „Александър Стамболийски“ и приложените към нея фактура, КИ и ДПРЗМТ за 2023 год. Независимо от така представените данни, в оспорения индивидуален административен акт не са посочени възраженията на жалбоподателя, като липсват и обсъждане на представените доказателства. По мнение на съда, не е упоменато дали представените доказателства следва да бъдат изследвани и/или приети, съответно същите да не бъдат взети под внимание, ведно с излагане на съответните съображения в която и да било от двете посоки. Заявено е, че по този начин съдът е поставен пред невъзможност да прецени въз основа на кои доказателствени източници, ответникът е достигнал до проверявания по съдебен ред извод и правилно ли е формиран същият. От страна на първоинстанционния съд са обективирани и доводи за липсва на конкретни мотиви, посочени в административния акт, което обстоятелство препятства възможността на жалбоподателят да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт и не позволява на съда да извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери дали и защо е намалено заявеното финансовото подпомагане. С оглед така развитите мотиви, първоинстанционният съд е формулирал решаващ извод, съгласно който, оспореното Уведомително писмо е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне. В тежест на административния орган са присъдени и разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат: Условията и реда за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава първа, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата, допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми /бактерии и/или гъби/. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и/или отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене /чл. 41, ал. 2 от Наредбата/. От друга страна, редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики е посочен в чл. 41, ал. 3 от Наредбата, според която разпоредба, доказването се извършва чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми /бактерии и/или гъби/ за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 год. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. В разпоредбата на чл. 115а от Закон за защита на растенията /ЗЗР/ е указано задължението на земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита да водят записи по чл. 67, параграф 1, изречение второ от Регламент /ЕО8 № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. относно хигиената на храните. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 год., в приложимата редакция /преди изменението с бр. 47/04.06.2024 год. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции/ е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 год. в относимата за кампания 2023 год. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 год. в относимата за кампания 2023 год. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Анализът на така цитираните нормативни разпоредби обосновава извод, че за да се прецени дали земеделският стопанин има право на подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Настоящата касационна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния административен съд относно допуснатото от административния орган нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липсата на фактически и правни основания при постановяване на УП в оспорената му част. Видно от приложение № 19 към УП, в таблица 19.2 и поясненията към нея е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПЗР Глифон, като в графа 6 - Подходящо за Практика 1 е вписано „Не“, което обосновава наличие на хипотезата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3/10.03.2023 год. за отказ за подпомагане. Доколкото чл. 41, ал. 5 препраща към ал. 3 и ал. 1, то очевидно заявените по Еко-НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат - тотален хербицид, съдържащ глифозат. На предходната страница е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 год. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не отговаря или не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба №3/10.03.2023 год. В този смисъл и противно на приетото от първоинстанционния съд, в обжалваната част на УП се съдържат фактически и правни основания за постановения отказ за финансиране. Независимо от горното, съдът правилно е приел, че е отказано подпомагане по еко схемата въз основа единствено на Декларацията по чл. 46 от Наредба № 3/10.03.2023 год. и приложената към нея Таблица 2: Еко-НИП в която е вписана фактура № 2000018944/15.07.2022 год. за закупен ПРЗ Глифон - тотален хербицид, съдържащ глифозат, който е неподходящ за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3, без да е извършен анализ на заявените от земеделския стопанин възражения и приложените към тях доказателства, както и без извършена проверка на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия върху заявените площи. В случая, административният орган не е изяснил съдържащото се в декларацията по чл. 46 от Наредба № 3 противоречие относно закупените и използваните ПРЗ върху заявените по Еко-НИП, Практика 1 площи като не е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита и торене съгласно чл. 41, ал. 3 от същата наредба. В случая, от страна на земеделския стопанин е подадено възражение (именувано жалба) с вх. № 02-6400/29 от 08.07.2024 год. по описа на ДФЗ, депозирано почти една година преди постановяване на оспореното УП, в което е заявено твърдение, че по същество, ПРЗ Глифон въобще не е придобит от ЗПТК „Александър Стамболийски“, доколкото фактурата за закупуването му е сторнирана с издаденото КИ. Твърдението, че посочения ПРЗ не е ползван е обосновано и от приложения към възражението ДПРЗМТ за 2023 год., в който липсва вписване на употреба на ПРЗ Глифон. В този смисъл, обосновани се явяват мотивите на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е постановен без въобще да са обсъдени възраженията на земеделския стопанин и приложените към тях доказателства, което обстоятелство подкрепя извода за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл. 35 от АПК, която вменява на административния орган задължение да издаде административния акт, след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. От друга страна, от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. Допуснато е същественото нарушение на административнопроизводствените правила, което се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП относно реда на доказване спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. При липсата на утвърден механизъм, по който пред ДФЗ да се представят и дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и обстоятелството, че кооперацията твърди, че не е използвала препарата, административният орган е бил длъжен да даде указания за представянето на дневника, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 - дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредбата, тъй като от това зависи размерът на помощта по Еко-НИП. Само от закупуване на съответния ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите, заявени за подпомагане по Еко-НИП. Наредба № 3 от 10.03.2023 год. посочва как се установява спазването на изискванията на еко схемата и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. Както вече се посочи, разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 вменява задължение на земеделските стопани да не прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат. В случая, от събраните по делото доказателства, в т.ч. съдебно-агрономическата и съдебно-икономическата експертизи безпротиворечиво се установява, че ЗПТК „Александър Стамболийски“ нито е придобила, нито е прилагала ПРЗ Глифон, доколкото покупката му е била сторнирана. В съответствие с така изложените мотиви, оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1 022,00 евро съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. По отношение на заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, настоящия съдебен състав намира, че същото е неконкретизирано и бланкетно и като такова се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,