Решение № 1046 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на АГРО М 73 ЕООД, ЕИК 206812474 със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Кадикянов, против Решение 1240/18.06.2024 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. 147/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03000823002697-091-001/30.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 312/02.02.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - Варна оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Великова по съображения, изложени в писмена молба. Иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 868.94 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Добрич като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. Същият установява задължения на ревизираното дружество АГРО М 73 ЕООД за ДДС в размер на 15 020.27 лв. и лихва 1 307.59 лв. за данъчните периоди от м. декември 2022 г. до м. март 2023 г. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по 10 фактури, издадени от МАРИЯ НУТС ЕООД, с предмет доставки на лавандулово масло, орехови ядки и шам фъстък. Изключително подробно първостепенният съд е изложил процесуалните действия, извършени от приходните органи в хода на ревизията, събраните от тях доказателства и правните им изводи, както и мотивите на решаващия орган. Формулирал е верни като краен резултат, макар и лаконични, изводи за материална законосъобразност на акта. Както правилно посочва съдът, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират две материалноправни предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени от него по облагаеми доставки и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Същите се оспорват от ревизиращия екип. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в съдебното производство по оспорване на РА съгласно § 2 ДР ДОПК, доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. (т. 37 от Решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др.). Жалбоподателят не е доказал наличието им. На първо място това е така, защото представените от него приемо предавателни протоколи, целящи да удостоверят предаването на стоките от доставчика и приемането им от получателя, не са подписани от лицето, което предава същите. На второ място това е така, защото не е доказано използването на стоките за следващи облагаеми доставки. АГРО М 73 ЕООД представя счетоводни регистри (л. 117 и л. 118 от делото), видно от които данъчната основа по процесните фактури е осчетоводена по сметка 304/2 и 304/5. По счетоводните сметки е отразен дебитен оборот без да е отразен кредитен оборот към 31.03.2023 г., т. е. не е отчетено счетоводно разходване на стоките във връзка с продажбите им. В хода на ревизията дружеството не представя фактури за продажбите на тези стоки. Такива не са представени и в съдебното производство. Допълнителен аргумент за липсата на доставки на стоки по процесните фактури са констатациите на приходните органи по приобщените оборотни ведомости за 2022 г. и за периода 01.01.2023 г. 30.04.2023 г., както регистър на сметките от група 30 за 2022 г., на МАРИЯ НУТС ЕООД, от които се установява, че доставчикът не е отчитал счетоводно намаление на стоково материалните си запаси, т. е. не е изписвало стоки във връзка с продажби. Доводите на касатора, че са спазени изискванията на чл. 68 чл. 72 ЗДДС, тъй като счетоводно е отразил процесните фактури и ги е включил в дневника си за продажбите, а фискалните бележки към тях доказват плащане, поради което е необоснован отказът на данъчен кредит, са неоснователни. Посочените обстоятелства не доказват наличието на спорните предпоставки за надлежното упражняване и признаване на правото му на данъчен кредит поради изложените по-горе съображения. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение