Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008 г.
ВКСI наказателно отделение26.01.2009 г.докладчик Ивета Анадолска
Диспозитив
Отменя въззивно решение № 204/ 27.08.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 353/08 г. на Софийския апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия Ружена Керанова. Не споделям становището на мнозинството на състава, че протестът и жалбите на частните обвинители са основателни: I. В касационния протест е направено позоваване на двете касационни основания - тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Доводите, изложени в подкрепа на отменителното основание "нарушение на закона", се отнасят до недостатъци, свързани с доказателствената дейност на съда и могат да бъдат разгледани на плоскостта на второто от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци Н. и К. се позовават на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, при спорна допустимост на възможността С. К. да обжалва по касационен ред (макар и с обща жалба с К. ), въззивното решение, тъй като същата не е подавала въззивна жалба срещу оправдателната първоинстанционна присъда. Обобщено, възраженията са свързани с това, че въззивният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция, превратно е ценил доказателствата, игнорирал е част от доказателствената съвкупност. II. Изразявам несъгласие със становището на мнозинството, че проведеният следствен експеримент на 3.03.1997 г., респективно съставеният протокол за това действие е годен способ (доказателствен източник) за проверка на самопризнанията на подсъдимия К. Споделям аргументите на въззивният съд, поради което не е нужно те да бъдат повтаряни. Неоснователни, пак в тази връзка, са и възраженията, поддържани в жалбата на частния обвинител Н., че съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция. Указанията по този въпрос са били в смисъл, че ако протоколът за следствен експеримент от 3.03.1997 г. е негоден да установи дали подсъдимият К е посочил контейнера за смет, където са намерени веществените доказателства, то няма пречка това действие на последния да бъде установявано посредством показания на свидетели. Именно това е сторил и въззивният съд (отрекъл годността на протокола за следствен експеримент, с централен мотив, свеждащ се до отсъствието на защитник, въпреки задължителността на защитата), като е обсъждал в тази връзка показанията на свидетелите поемни лица и тези на полицейските служители, присъствали на място. В показанията на поемните лица се съдържа доказателствена информация и тя не е интерпретирана превратно от съда. Никаква оскъдност няма по отношение на съобщените факти от поемните лица - липсата на лични възприятия за присъствието на подсъдимия на мястото и уведомяването им от служители на полицията за неговото признание. Отказът на съда да кредитира показанията на свидетелите, полицейски служители, относно посочените по- горе действия на подсъдимия, не е направен при тенденциозното им съпоставяне с показанията на поемните лица и/или само заради виждането на въззивния съд за съдържанието на правната норма на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК. Този отказ, е логически завършек на обсъждането им (на показанията) от гледна точка на изискуемата се последователност, убедителност, безпротиворечивост, обективност и едва след това, чрез съпоставянето им с другата доказателствена информация. Иначе казано, налице е прецизен анализ, в резултат на който е констатирана противоречивост в показанията на Д. и Т., а достоверността име преценявана и след систематичното съпоставяне с другите доказателства. Тук е мястото да се посочи, че единият от полицейските служители всъщност няма и лични възприятия за поведението на подсъдимия К(в частност дали е насочвал движението на полицейския автомобил към мястото на откриване на вещите), по простата причина, че не е бил в този автомобил. Освен това към приложения фотоалбум, липсва каквото и да е отразяване на действията на К. по посочване на конкретния контейнер, което очевидно е в противоречие със заявеното за фотографиране именно на това обстоятелство (виж показания на Т.,ВНОХД № 242/00 г., л. 76 -гръб). На следващо място, въззивният съд не е оспорил изрично указанията на предходните касационни състави, че обяснения на обвиняемия са не само изявленията му при разпит, но и когато обвиняемия ги е дал като участник в друго процесуално действие - конкретно следствения експеримент от 06.06.1997 г. За изясняване на обстоятелствата по този експеримент е проведено допълнително съдебно следствие: разпит на поемните лица, едното стенографирало протокола за следствен експеримент, а другото участвало във възстановката и изслушване на техническа експертиза, отразила известни неточности и допълвания при възпроизвеждането на стенографския запис. В резултат на получените данни, въззивният съд е направил и съответния извод, че е налице сериозно съмнение относно коректното отразяване на изявленията на обвиненото лице. Неоснователно, по - нататък, е твърдението, че доказателствената съвкупност не е подложена на надлежна преценка, като съдът е дал приоритет на едни доказателствени източници (показанията на Т., К., Е. ) и превратно тълкуване на показанията на свидетелите К, К. и Н. Намирам, че твърдението е неоснователно, защото съдът добросъвестно и съобразно действителното им съдържание е обсъдил тези показания: относно възприятията на свидетелите за необичайния шум, излизането на подсъдимия с лекия автомобил, пристигането на К. в дома на Т., респективно времевия отрязък на проявление на тези обстоятелства. На следващо място, в протеста се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил въпроса за намерените частици от капсулен състав върху коженото яке и кожените ръкавици. Съдът е упрекнат в превратна интерпретация на изводите на физико-химическата експертиза. Мотивите на въззивния съд не дават основание за такава преценка. Достатъчно е препращането към същите (виж л. 294 и сл. от делото), за да се установи, че липсва такъв порок. Вероятно става дума за недоволство от оценката, но тя сама по себе си не е резултат от превратно тълкуване на експертното мнение. С основание съдът се е спрял не само на разясненията на вещото лице (виж в първоинстанционното и при предходно въззивно разглеждане): относно трайността на капсулните частици, които не деградират, същевременно за трудното им задържане по дрехите и ръцете на стрелящия, поради физическата активност, особено при дрехи, каквито са кожените и т.н.. Тези експертни изводи, правилно са били разгледани и с оглед установеното по делото: активните действия на К., носещ същото яке, повече от 20 часа; че коженото яке е било облечено в по - късен момент (такива са обясненията на подсъдимия в досъдебното производство), така е прието и в обстоятелствената част на обвинителния акт и прочие. Ето защо и съдът не може да бъде упрекнат в едностранчивост и/или превратност при обсъждането на обстоятелствата по делото, респективно на експертизата. Неоснователни, пак по тази причина, са и възраженията, че съдът не е обсъдил надлежно, обективната находка по подметките на маратонките на подсъдимия, изследвана от СМЕ на веществени доказателства и резултата от това изследване - наличие на кръв. Прокурорът продължава да твърди, че установената находка е с кръвно-групова принадлежност, съвпадаща с тази на жертвите, какъвто извод не е правен от експерта, поради невъзможността за такова изследване. Освен това, посоченият факт, установен по делото е косвен, поради което неговата връзка с основния факт може да се предполага и търпи различни обяснения. Несъмнено, обсъждането му (на факта) само с изявлението на подсъдимия, направено в съдебното следствие, че на 3.03.1997 г. е влязъл в дома си с чехли, би определило този косвен факт, като значимо доказателство. И това е така, защото находката би сочила за присъствие на подсъдимия по време на деянието. Възможността да служи като доказателство, обаче, изисква обсъждането му и с другите доказателства по делото, а те очевидно не са само обясненията на подсъдимия - напр.: констатациите за наличие на капки от червена течност, извън апартамента, на стълбището (виж протокол за оглед, отразени под № 15 и 16). Тоест, наличието на установената обективна находка по подметките на маратонките може да има поне още едно обяснение. Неоснователно е възражението, че съдът се е отклонил от задължителните указания за провеждане на два следствени експеримента, поискани от частното обвинение. Безспорно е, че такива указания са дадени още с първото касационно решение, но при наличието на възможности за това. Решението за отхвърляне на посоченото доказателствено искане по отношение на единия от експериментите (проверка обясненията на подсъдимия в съдебно заседание за времето, което му е било необходимо да измине разстоянието от дома си до жилището на свидетеля Т), съдът е основал най-вече с невъзможността да се осигури сходна обстановка, предвид липсата на данни относно значими за това обстоятелства. По отношение на другия следствен експеримент, невъзможността е била предопределена от отказа на подсъдимия да даде допълнителни обяснения. Затова, съдът съобразно указанията на касационната инстанция, в хода на допълнителното съдебно следствие е допуснал и приел ситуационна експертиза, която по технически път е установявала съответните обстоятелства. Експертното изследване и крайното заключение не са опровергали обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното заседание и не са подкрепили тезата на обвинението. Накрая, не е нужно да се повтарят подробните съображения на въззивният съд по въпросите за качеството на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, както и за възможността те да служат като източник на доказателства. Може само да се добави, че твърде спорно е да се утвърждава достоверност на тези обяснения със заключението, направено от решаващия състав: че назначените експертизи, оглед на МПС, са след подробните обяснения на К. в качеството му на обвинено лице. Първо, защото това би могло евентуално да се отнесе само за тези, депозирани на 4.03.1997 г., на която дата са и извършените СМЕ на жертвите, но не и за следващите обяснения. Второ, защото на такъв извод може да се противопостави заявеното от К. в хода на съдебното заседание (л. 424-425, НОХД № 1285/97 г.), че при разпитът му, като заподозрян, е бил налице протоколът за оглед (виж протокол за оглед и отразеното в него за начало и край на действието), възпроизвел първоначалните данни за механизъм на осъществяване на престъпното посегателство, средство на извършване и т.н. По тези съображения, считам, че протестът и жалбата са неоснователни, а решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на обвинението, е взето при спазване на процесуалните изисквания, регламентирани в чл. 14 от НПК.
Мотиви
Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 204/ 27.08.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 353/08 г. на Софийския апелативен съд. В протеста са изтъкнати доводи за нарушение на материалния и процесуален закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Съдебният акт е атакуван и от частните обвинители, с релевирани доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивното решение. Заявено е искане, поддържано и в съдебно заседание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на САП по изложените в него съображения и намира жалбата на частните обвинители за основателна. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста на САП и жалбата на частното обвинение. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена присъда № 185/15.10.1999 г., по н.о.х.д. № 1285/1997 г., с която подсъдимият Д е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен, като неоснователен. Протестът на САП и жалбата на частните обвинители са основателни. Делото е за трети път в касационната инстанция. С решение № 853/6.03.2006 г. на ВКС на РБ-I-во НО и с решение № 132/24.07.2001 г. на ВКС на РБ, II-ро НО, въззивните актове на САС, с които е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда, са отменени от настоящата инстанция и делото-върнато на въззивната с точно определени указания, които следва да бъдат съблюдавани при новото разглеждане на делото. От мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че тези указания са интерпретирани твърде фриволно и по същество-заобиколени. На първо място, са съображенията, във връзка с дадените от подсъдимия К обяснения в досъдебната фаза на наказателния процес, изцяло отречени от първоинстанционния и въззивния съд, което е безспорно тяхно право. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на Инстанциите по същество, но намесата е наложителна във всички случаи на неправилен подход при неговото формиране. Независимо от обстоятелството, че в отменителното решение на ВКС на РБ- № 853/6.03.2006 г. е посочена на л.7, абзац II-ри невъзможността във всички случаи "самопризнанието да съществува в неговия идеален вариант", с подробности и пълна детайлизация на релевантните факти, САС отново безкритично е възприел изводите на СГС в същата насока, но при различен подход. Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, са оценени като достоверни, защото възпроизвеждат хронологията на събитията в пълен обем и "кореспондират" с част от доказателствената съвкупност /показанията на Т., Е., К., на Н. и К./, като последните са интерпретирани превратно, с поставяне на акцент върху определени обстоятелства и неглижиране на други. Безспорно, "самопризнанието" на К. в досъдебното производство, е инкорпорирано по съответния процесуален ред/ с прочитане по реда на чл. 277 НПК (отм.) в съдебно заседание-л.426 от първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи със съображенията на САС за противоречие между този доказателствен източник и останалите. В трикратно проведени разпити в качеството му на обвиняем-на 04.03/л.29-30, т.II-ри от сл.д./, на 07.03/л.31-32, т.II-ри от сл.д./ и на 13.03.1997 г./л.33-35 от сл.д./, в присъствието на служебно назначен защитник, К. проследява хронологията на събитията в периода 28.02- 3.03.1997 г., сочи присъствие в дома си на инкриминираната дата / с по- подробно описание в интервала 14-16 часа/, описва механизма на престъпното си поведение и последващите си действия установените факти, с това доказателствено средство, съпоставени с изводите на изслушаните експертизи и проверени със следствените експерименти на 03.03 и на 06.06.1997 г., сочат на еднопосочност, в противовес на приетото от Съдилищата. Избирателният подход при оценка на доказателствената съвкупност е опорочил начина на формиране вътрешното убеждение на Съдилищата при извеждане на фактическите им изводи. При проведения следствен експеримент са иззети от контейнер за смет на ул."П" № 35 мъжки портфейл, тефтер с телефонни номера, собственост на Н. К., мъжки кожени ръкавици и странично огледало от л.а."А", безспорно повредено от подсъдимия, управляван от последния в деня на инкриминираното деяние. При така приетите за безспорни обстоятелства, САС е разкъсал обективната и логична връзка между тях и признанието на К., относно действията му по изхвърлянето им, с позоваване на негодност на този доказателствен източник, независимо от задължителните указания на касационната инстанция за възможността да бъдат установявани правнозначими факти с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Твърде схематичният разпит на свидетелите И/поемни лица на това процесуално-следствено действие/ дава оскъдна информация, относно местонахождението на заподозряното лице-в полицейския автомобил или извън него, като свидетелите са категорични по отношение на намерените вещи. Тези гласни доказателства са съпоставени тенденциозно с показанията на свидетелите Й/служители на СДВР към 3.03.1997 год./. На първо място, не може да бъде възприето виждането на въззивната инстанция, относно съществуването на забрана по смисъла на чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК за разпита им, поради това, че те не са органи по разследването, не са участвали в друго процесуално качество. На второ място, показанията им, не са в противоречие със заявеното от поемните лица и незначителните отлики и помежду им не водят до извод за недостоверност, защото фактът, дали подсъдимият е бил спокоен, или напрегнат, дъвчел ли е дъвка или не, е неотносим. В продължение на неправилния подход за отдаване приоритетно значение на доказателствата, оневиняващи подсъдимия, въззивната инстанция, изцяло е игнорирала установеното при проведения следствен експеримент на 6.06.1997 г. И двата предходни касационни състава изрично са посочили, че протоколът, отразяващ това процесуално-следствено действие, е съставен в синхрон с процесуалните изисквания. Следственият експеримент, проведен за проверка на заявеното от К. в предходните му разпити, в качеството му на обвиняемо лице, е възпроизвел механизма на извършеното престъпно посегателство и изцяло корелира с описанието, дадено от него. Нещо повече, на 12.06.1997 г. /л.50- 51, т.II-ри от сл.д./инкорпопориран в доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред, е проведен отново разпит на К. в присъствието на упълномощен от него защитник, в който по аналогичен начин е проследена хронологията на събитията в подробности, съвпадащи, както с предходните разпити, така и със следствения експеримент. За това и не може да бъде възприето съображението на въззивната инстанция, че депозираните от К. обяснения, са в присъствие на служебен защитник, който не е упражнил задълженията си в пълен обем и на когото обвиняемият не е имал доверие. Възпроизвеждането на първоначалните изстрели от подсъдимия, насочени към Н. К., фигурира като факт във всичките му разпити, демонстрирал е същите действия при следствения експеримент /видно от фотоалбума/ и тези обстоятелства съответстват на траекторията им, като пробойните в шперплат и черчеве на прозорец, намиращи се между стаята на К. и спалнята на неговите родители / виж комплексната експертиза -л.85-88, т.II-ри от сл.д./ са предизвикани именно от тях. По аналогичен начин стои въпросът с прострелването и на М. К. Несъмнено са възпроизведени и изстрели в плътен упор през възглавница /иззета като веществено доказателство/, предвид наличието на власинки от нея по дулния отвор, затворния блок и рамката на пистолет "З", оръдието на престъплението/ виж морфологична експертиза-л.17- 20, т.II-ри от сл.д. и комплексна-л.26-28/. За това обстоятелство К. съобщава в проведените разпити в досъдебното производство. Настоящият съдебен състав, изразява несъгласие с изведените избирателно фактически изводи на САС относно неустановеност на стрелба през тази възглавница, предвид липсата на власинки по телата на пострадалите/освен тези по лицето на бащата/, предвид безспорните обективни находки и категоричните изводи на експертите. Не може да бъде възприето отхвърлянето от въззивната инстанция на балистичната експертиза/л.74-80, том II-ри сл.д./ и по точно на липсата на категорична връзка между иззетото огнестрелно оръжие, пълнители, намерените патрони и гилзи. Без съмнение, между пистолетът, иззет при огледа на местопроизшествието/л.6, т.I-ви, сл.д./, от СМЕ на труп, от комплексната експертиза/л.31-42, т.,II-ри от сл.д./, съществува сходство, като е без значение, че патроните могат да бъдат ползвани и за друго огнестрелно оръжие, защото намерените пробойни в шперплата, черчевето, повреждането на дрехите на пострадалите, е от иззетия пистолет, от него са и изстреляните гилзи. В тази насока не се възприемат съображенията на въззивната инстанция, дължащи се на превратна интерпретация на физико-химическата експертиза/л.43-44, т.II- ри от сл.д. и заявеното от в.л. Меченов в с.з. л.275 от първоинстанционното производство/, относно намерените следи от капсулен състав по ръкава на коженото яке, носено от подсъдимия. Експертът е категоричен за сходството между следите от капсулен състав, върху якето и този-върху пробойните в шперплата и черчевето, съответен е на гилзите и на иззетото от кожените ръкавици, намерени в контейнера за смет. Обстойно е проверена вероятността тези частици да са попаднали в друг момент и на друго място върху ръкава- напр. при стрелба с огнестрелно оръжие на стрелбището в гр. С., проверена чрез гласни доказателствени средства и чрез дневника/приложен по делото/, в който се отразява списъка на лицата, които са го посетили, в който липсва името на подсъдимия. Подобен подход е налице и при оценка на обясненията на К. /от досъдебното производство/, съпоставени с изводите на съдебно-медицинската експертиза по отношение убийството на детето Н. Като не се държи сметка за психичното му състояние, съдът твърде безотговорно е отхвърлил това гласно доказателствено средство, като противоречащо на изводите на експертите за причиняване на увреждане от типа"заколване". Подсъдимият е посочил, че след като е поставил възглавница върху лицето на братчето си, го е "промушил" в областта на шията и завъртял ножа, което естествено не съответства на травматичното увреждане, констатирано при огледа на труп. Но изразните средства, използвани за описание на събитията, не са от такова съществено значение, след като безспорно е установено, че именно с нож, тип"С", собственост на сем. К. е извършено посегателството, същият нож е използван за нанасяне на послесмъртни прободно-порезни наранявания на бащата и майката и наличието на кръв по стълбите към втория етаж на мезонета, факти, корелиращи изцяло с поредността на действията, описани от К. Не на последно място е необходимо да се посочи съответствието между заявеното от К. в неговите разпити за механизма, по който е избърсал кръв с ръкавиците/обект 10 от СМЕ на веществени доказателства/, по които експертите са констатирали наличие на кръв от кръвно-груповата принадлежност на пострадалите, на едно точковидно петънце от кръв по откъртеното огледало от л.а."А"/обект 12 от същата експертиза/, по подметките на маратонките/обект 7/, при положение, че в обясненията си в съдебно заседание твърди, че на 03.03.1997 г. в дома е влязъл с чехли, като видовата й принадлежност не може да бъде установена, поради малкото количество. Всички тези обстоятелства са игнорирани от САС, с разкъсване на логичната връзка по между им и оценката е на всяко доказателство отделно, като съпоставката с останалите е само в посока за подкрепа на защитната версия на подсъдимия, относно оспореното авторство, въз основа на което настоящият съдебен състав изгражда извод за наличие на процесуален недостатък на атакувания акт. Основателни са доводите за процесуална незаконосъобразност, свързани с доказателствения анализ. По делото са събирани както доказателства, които разобличават К. и отегчават вината му, така и такива, които го оневиняват, респ.-смекчават отговорността му. Но доказателствената съвкупност не е подложена на съвкупна преценка, като е даден приоритет на едни доказателствени източници /показанията на Т., К., Е. /, пред останалите. Сочените свидетели, "странно"еднозначно сочат часа, в който се е появил К. в дома на Т., но по отношение на други обстоятелства, напр. дали са били на Централна гара и Т. и К., или подсъдимият сам е посрещнал приятелката си свид. М. И., а те са останали в лекия автомобил съществуват различия. Налице е нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Превратно са тълкувани показанията на свидетелите Ем. К. и Н. К., при липса на категоричност от тяхна страна, относно точния час, в който са възприели необичаен шум от апартамента на сем. К., като съдът е възприел произволно 15.15 часа за време на убийството и - отнесено към показанията на Р. Н., за деня и часа, в който е възприел излизане от гаража на л.а"А", управляван от подсъдимия, без последният да е сигурен в това, заедно с показанията на свид. Тонев, че съпругата му е звъняла по телефона към 15.30 часа в дома на К. и не е получила отговор. Твърде произволно въззивната инстанция е обсъдила установените с писмената справка от "М" /л.134 от първоинстанционното производство/ позвънявания от мобилния апарат, собственост на Н. К. /с нелогичното обяснение защо е във владение на неговия син/, към телефона на свид. Трайков, при положение че както подсъдимият, така и свидетелят твърдят, че в този момент са се намирали в дома му. Клетката, фиксирала местонахождението на апарата, сочи мястото където е ситуирана, което не означава, че нейният обхват е само на посочената улица, а и е по-близо до дома на К., отколкото до този на Т. Соченият източник на информация, относно правнозначими факти, е само част от веригата на косвени доказателства и по недопустим от процесуалния закон начин е интерпретирана, твърде стеснително и изолирано от останалите. Същевременно, изцяло е игнориран фактът/безспорно установен/, че в предходните на убийството дни К. е имал дълг в кафене"С", очаквал е парични постъпления от реализация на сделки, което очакване не се е оправдало и на 2.03.1997 г.-вече е разполагал с голяма сума пари-в левове и валута. Така също, не е получил от САС отговор въпросът, как, в случай, че страничното огледало на л.а. е изкъртено на паркинг, близо до Централна гара и прибран в багажника на автомобила/ за което свидетелстват К. и Т., в подкрепа на обясненията на К. от съдебната фаза/, не е намерен в него при огледа на превозното средство на 6.031997 г., а е иззет от контейнер за смет, с кръв по него. С поставяне акцент върху допуснатите в досъдебната фаза на процеса процесуални нарушения, е направен опит да бъде дискредитирана голяма част от доказателствения материал, като не се държи сметка на обстоятелството, че назначените експертизи, провеждането на следствения експеримент на 06.06.1997 год, огледа на моторното превозно средство, са след подробните обяснения на К. в качеството му на обвиняемо лице. При същия избирателен подход, въззивната инстанция е обсъдила показанията на свидетелите Б/поемни лица на следствения експеримент от 6.06.1997 г./, депозирани в съдебно заседание, в хода на проведеното от Апелативния съд, съдебно следствие, и същите не са получили кредит на доверие. Обстоятелството, че и двете свидетелки в хода на извършването на това процесуално-следствено действие са съвместявали изпълнение и на други функции /безспорно процесуално допустимо/, не означава автоматично, че не са могли да възприемат възстановката на събитията в нейната детайлизация. И двете свидетелки са категорични, относно това, че подсъдимият е показал как точно е извършил всяко посегателство спрямо тримата пострадали, а и изслушаната от въззивната инстанция техническа експертиза, за възпроизвеждане на стенографския запис, е свидетелство за точно отразяване в протокола, с незначителни уточнения. Решаващият съд по категоричен и несъмнен начин е приел, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност по смисъла на предявеното му обвинение, на базата на фактически изводи, изградени върху обясненията му, в хода на проведеното съдебно следствие, които са "напаснати" с останалия доказателствен материал, избирателно и тенденциозно. При установената фактическа обстановка, материалният закон не е приложен правилно. Въззивната инстанция не е дала аргументиран отговор на възражението на представителите на държавното и частно обвинение, във връзка с авторството на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл. 116 НК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че протестът на САП и жалбата частните обвинители, като основателни следва да бъдат уважени, а въззивното решение - подлежи на отмяна и делото-на връщане на въззивната инстанция за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, е необходимо в съответствие с процесуалните изисквания, доказателствената съвкупност да бъде подложена на задълбочен и всестранен анализ, като не се поставя акцент върху едни доказателствени източници и игнорират други, при съблюдаване на изтъкнатите от настоящия състав съображения. Несъмнено, осъдителна присъда не може да бъде постановена само на базата на самопризнание от страна на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, с отчитане на двоякото им значение, като процесуално негово право, израз на отношението му към предявеното обвинение и източник на информация за правнорелевантните факти, задължително подлежи на внимателна оценка в светлината на останалите доказателствени средства, като отделни твърдения не следва да бъдат изваждани от контекста на заявеното, а разгледани съвкупно, с цел установяване на обективната истина. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 116, т. 3