Решение № 10814 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. З., чрез процесуалния представител адв. Рупова, срещу решение 1493 от 14.02.2024 г., постановено по адм. дело 2466/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) Р- 16001622007724-091-001/28.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 349/14.09.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. С ревизионния акт по отношение на касатора е установена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД в размер на 51 472.78 лв. главница и лихви в размер на 29 386.34 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът твърди, че е неправилен изводът на съда, че е налице такова поведение на В. З., което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител . Съдът неправилно е приел, че индикация за укриване на данни се открива и в обстоятелството, че през 2021 г. дружеството е продадено на трето лице, а счетоводната документация на дружеството е укрита. Съдът не е изложил мотив защо не кредитира твърденията на жалбоподателя, че същата е предадена на новия управител и отново без мотив е приел, че от представения примо-предавателн протокол не става ясно какво е предадено на новия управител. За неправилен счита и извода на съда, че по делото е установено, че ревизираното лице като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е отклонило средства по сделки, осъществени от дружеството в личната си банкова сметка и лично е разпоредило постъпили средства по такива сделки за заплащане на задължения на трети лица, като лично е подавал декларации пред НАП, поради което е бил наясно за задълженията на дружеството към бюджета. Според касатора е важен момента, в който средствата са разходвани, т.е. дали същите са разходвани преди или след влезлия в сила ревизионен акт, определящ задължения на дружеството, а от представените по делото доказателства се установява, че сумите са преведени преди ревизионния акт да бъде издаден на дружеството. В съдебното решение не става ясно, защо даденият заем от юридическото лице на физическото лице с ненастъпил падеж е основание да се приеме, че З. с действията си е препятствал събирането на публичните задължения на управляваното от него дружество. В тази насока не са изложени никакви мотиви. Към датата на откриване на новата банкова сметка на дружеството не е бил издаден ревизионен акт 16001618002780-091-001/03.12.2018 г., констатиращ задължения на дружеството и не е било образувано производството по принудително събиране на задълженията на дружеството, за да се предполага недобросъвестност, поради откриване на втора банкова сметка. Фактът на извършени преводи по личната сметка на З. на постъпилата сума също не представлява безспорен факт, доказващ увреждащи действия, пречещи да бъде събрано публичното задължение на дружеството, тъй като към датата на преводите тези задължения не са установени, тъй като ревизионният акт на дружеството все още не е бил издаден. В касационната жалба са изложени съображения, че във фактури 44/30.06.2018 г. е посочена сумата 39 360 лв., а във фактура 45/30.07.2018 г. е посочена сумата от 20 2760 лв. Същите са с общ сбор от 60 120 лв., което не кореспондира с извода на съда (изложен на стр. 9, последен пасаж), че задълженията по двете фактури, издадени от Проект Консулт 73 ЕООД са с общ сбор от 92 600 лв. Дори да се приеме, че З. е получил по личните си банкови сметки сумите дължими от Проект Консулт 73 ЕООД на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД, е безспорно, че получената от него сума не кореспондира със задължението на Проект Консулт 73 ЕООД към Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД по фактура 44/30.06.2018 г. и фактура 45/30.07.2018 г, тъй като преведените суми надвишават задължението, което е в размер на 60 120 лв., а не в размер на платените 92 600 лв. Освен това първата сума - 38 000 лв. е преведана на З. на 20.06.2018 г., преди издаване на цитираните по-горе фактури, които също са издадени преди издаване на ревизионният акт на дружеството. Не е ясно въз основа на какви мотиви е направен извод за недобросъвестно поведение във връзка с обстоятелството, че офиса на дружеството се намира в частен дом - факт, който не е изключение, тъй като това нито е забирането от закона, нито представлява изключение от често срещаната практика седалището и адреса на управление на дружеството да се регистрират на адреса по местоживеене на управителя или едноличния собственик на капитала на дружеството. Действията на новият собственик и управител на дружеството - лицето Д. П. не следва да се вменяват в тежест на ревизираното лице. Новият управител е обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и престъпление по чл. 256, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и се намира в Ареста при Затвор, [населено място] с наложена мярка за неотклонение задържане под стража и факта че Д. П. е отказал получаването на представеното му за връчване ИПДПОЗЛ П-16001323 041533-040-001 / 01.03.2023 г. и не е представил исканите документи, справки, декларации и писмени обяснения не следва да е в тежест на З.. Касаторът твърди, че в случая не са изпълнени кумулативно дадените изисквания за ангажирането на отговорността на З. по чл. 19 от ДОПК, а изводите на ревизиращият орган са направени въз основа на предположения и превратно тълкуване на факти. Касаторът обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че присъдената сума в размер на 7 118.73 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение е неоснователно висока и иска същата да бъде намалена. Излага съображения, че по делото е проведено едно съдебно заседание, не са представени доказателства от юрисконсулта и не са извършени каквито и да е действия, обосноваващи фактическа и правна сложност на делото. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в писмена защита и проведеното съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред административния съд ревизионен акт Р- 16001622007724-091-001/28.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 349/14.09.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив на В. Г. З. е установена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал. 2 ДОПК за задължения на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД в размер на 51 472.78 лв. главница и лихви в размер на 29 386.34 лв. По делото е установено, че на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД е била извършена ревизия, приключила с ревизионен акт 16001618002780-091-001/03.12.2018 г. с обхват ЗДДС от 23.12.2015 г. до 31.12.2017 г. и ЗКПО с обхват от 18.06.2015 г. до 31.12.2017 г., с който на дружеството са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, част от които са изменени с решение 110/22.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив, а в потвърдената част РА е влязъл в сила, съгласно решение 14234/17.11.2020 г. на Върховния административен съд. Влезлите в сила допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен данък са в резултат на непризнати разходи за данъчни цели и непризнат данъчен кредит при липса на доставки на стоки и услуги, както и на осчетоводени разходи извън икономическата дейност на дружеството, чрез които неправомерно е реализирано данъчно предимство, което е довело до определяне на ДДС за внасяне и дължим корпоративен данък в по-малък размер, а именно укриване на ДДС и корпоративен данък. По делото не е било спорно, че дружеството има данъчни и осигурителни задължения, както следва: по ЗДДС, в т.ч. по РА и СД по ЗДДС в размер на 23 156.94 лв. и лихви -13 543.78 лв.; за корпоративен данък по РА и ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 23 949.01 лв. и лихви -13 897.82 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по подадени декларации обр. 6 в размер на 987.56 лв. и лихви 434.40 лв.; вноски ДОО за осигурители по подадени декларации обр. 6 в размер на 2 036.89 лв. и лихви 916.59 лв.; вноски ДЗПО УПФ за осигурители по подадени декларации 6 бр. в размер на 514.35 лв. и лихви 231.35 лв.; вноски за ЗЗО за осигурители по подадени декларации обр.6 в размер на 828.03 лв. и лихви -372.39 лв. За принудителното събиране на задълженията на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД е образувано производство по принудително изпълнение 190621170/ 2019 г., по което са извършени запор на банкови сметки и на недвижим имот. Част от установените задължения са удовлетворени след извършването на публична продан на недвижими имоти на дружеството. При извършена проверка в регистър на НАП за предоставени заеми е установено, че има данни за предоставен заем от дружеството на физическо лице В. Г. З. общо в размер на 3 500.00 лв. на 20.01.2016 г. с падеж 20.01.2026 г. От УниКредит Булбанк АД са представени извлечения от банковите сметки на дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 23.04.2021 г., от които се установява, че на 25.10.2018 г. е открита втора банкова сметка на дружеството, след налагането на запор (ПОМ) на други банкови сметки от публичен изпълнител от дирекция Събиране към ТД на НАП-Пловдив и по нея са получени плащания на 25.10.2018 г. и 29.10.2018 г. от ТI EL BI ЕООД на основание по договор от 13.07.2015 г. в общ размер на 56 552.50 лв., които В. Г. З. е превел от сметката на дружеството към своята лична сметка сумата от 14 900 лв. на 26.10.2018 г. и сумата от 35 620 лв. на 29.10.2018 г. Общият размер на преведените суми по личната сметка на ревизираното лице е 50 520 лв. В. З. е превел от сметката на дружеството към сметка на Г. Г. Г. с 70001520194955 6 000 лв. на 29.10.2018 г. с основание за превода възнагр. проц. предст. пред ВАС за Галати 1 ЕООД, т.е. възнаграждение на адв. Гатева във връзка със съдебното производство на фирмата Галати 1 ЕООД, а именно - платени в полза на трето лице суми от сметката на дружеството - длъжник. В подадените дневници за продажбите по ЗДДС на Евро проект консулт 2014- 2020 ЕООД, са декларирани фактура 44/30.06.2018 г., издадена на Проект консулт 73 ЕООД с предмет на доставка услуга , данъчна основа - 32 800 лв. и начислен ДДС в размер на 6 560 лева, или общо в размер на 39 360лв., и фактура 45/30.07.2018 г. издадена на Проект Консулт 73 ЕООД, с предмет аванс , данъчна основа 17 300 лв. с начислен ДДС в размер на 3 460 лв., или общо в размер на 20 760 лв. Не са установени извършени плащания от Проект Консулт 73 ЕООД към Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД, но по банкови сметки на В. З. са установени получени банкови преводи от Проект Консулт 73 ЕООД, на 20.06.2018 г. в размер на 38 000 лв.; на 11.09.2018 г. в размер на 7 000 лв.; на 15.10.2018 г. в размер на 10 000 лв.; на 06.12.2018 г. в размер на 20 000 лв.; на 17.12.2018 г. в размер на 9 600 лв. и на 21.12.2018 г. в размер на 8 000 лв. Установено е, че общо платените суми от Проект Консулт 73 ЕООД на В. З. са в размер на 92 600 лв. Приходната администрация е приела, че получените плащания от Проект Консулт 73 ЕООД са плащания, във връзка със сключен договор за услуги и издадените фактури с 44/30.06.2018 г. и 45/30.07.2018 г. и извършените плащания по сметката на В. З. са изцяло свързани с търговска дейност на Проект Консулт 73 ЕООД. Установено е, че З. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г., не е декларирал търговски продажби или заеми в същите години, поради което е направен извод, че платените суми по неговата сметка не са във връзка с търговски продажби или заем на ревизираното лице. Въз основа на установеното е направен извод, че общата сума на преведените парични средства по лични банкови сметки на В. З. от банковата сметка на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД и от Проект Консулт 73 ЕООД е в размер на 143 120 лв. На 19.01.2021 г. е сключен договор за покупко-продажба на капитала дружеството с нотариална заверка на подписите, който е вписан в търговския регистър на 28.01.2021 г., а новият едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Д. Г. П.. От В. З. е представено копие на приемо-предавателен протокол от 19.01.2021 г. за предаване на счетоводните документи на дружеството на Д. Г. П., собственик и управител на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД, считано от 19.01.2021 г. От органите по приходите в хода на извършена проверка е установено, че Д. Г. П. е обвиняем по досъдебно производство и е с наложена мярка за неотклонение задържане под стража и същият е отказал да получи ИПДПОЗЛ П-16001323041533-040-001 / 01.03.2023 г., изпратено за връчване чрез началника на Затвор - [населено място ]. С процесния ревизионен акт е ангажирана отговорност на В. З. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, за размера на задълженията на дружеството, непогасени към момента на издаване на ревизионния акт. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че последният е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК и в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички изискуеми елементи. При ревизията не е било спорно, че през ревизираните периоди В. З. е вписан в търговския регистър като управител на Европроект консулт 2014-2020 ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Непогасените публични задължения в случая произтичат от ревизионния акт на дружеството - влезлите в сила допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен данък са в резултат на непризнати разходи за данъчни цели и непризнат данъчен кредит при липса на доставки на стоки и услуги, както и на осчетоводени разходи извън икономическата дейност на дружеството, чрез които неправомерно е реализирано данъчно предимство, което е довело до определяне на ДДС за внасяне и дължим корпоративен данък в по-малък размер, а именно укриване на ДДС и корпоративен данък, като конкретните суми по доставчици са подробно описани в процесния РД, както и на декларирани от дружеството задължения за здравно осигуряване и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО и УПФ. Според съда в случая са доказани причинно-следствена връзка и укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителя е бил длъжен да обяви. Подаването на декларации по ЗДДС и ЗКПО с неверни данни следва да се разглежда като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като един от механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. Съдът е посочил, че виновното поведение на управителя се доказва от фактът, че в декларацията не се отразява вярна информация за извършените сделки. Направен е извод, че се касае за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е извършвал управлението на дружеството. За индикация в тази насока е прието и обстоятелството, че през 2021 г. дружеството е продадено на трето лице, а счетоводната документация на дружеството е укрита. В тази връзка съдът не е кредитирал твърденията на жалбоподателя, че същата била предадена на новия управител, тъй като приемо-предавателния протокол не е бил представен в оригинал и от същия не става ясно какво точно е предадено. Съдът е посочил, че от представените доказателства по делото се установява, че В. З. е извършил отклоняване на средства от дружеството в своя полза, както и са извършвани плащания по сделки с дружеството, но по личната сметка на управителя З. и по този начин е препятствал погасяването на установените задължения на дружеството. Изложени са съображения, че разпоредителните действия на З. са довели до намаляване на наличните парични средства в касата на дружеството и тези действия са препятствали събирането на установените задължения и дори частичното им погасяване предвид липсата на достатъчно имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на задълженията. Административният съд е посочил, че нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и непогасяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на представляваното дружество, т. е. поведението на управителя следва да се явява причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността на управляващия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Съдът е приел, че е налице и причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани, тъй като с отклоняването на средства на дружеството е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на тези суми, като не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. Въз основа на представените по делото доказателства е направен извод, че към момента на извършените сделки по декларирани фактури 44/30.06.2018 г. и 45/30.07.2018 г., издадени на Проект Консулт 73 ЕООД в общ размер от размер на 92 600лв. и установените плащания в сметката на управителя от контрагента Проект Консулт 73 ЕООД, както и към момента на осъществените преводи от ТI EL ВI ЕООД на основание по договор от 13.07.2015 г. в общ размер на 56 552.50 лв. в личната банкова сметка на управителя З., а така също и изплатената сума в полза на трето лице суми от сметката на дружеството - длъжник в размер на 6 000 лв., или общо всичко в размер на 143 120 лв., дружеството е разполагало с парични средства и имущество, с които е могло да погаси публичните си задължения. Въз основа на изложеното е направен извод, че при коректно деклариране на реално извършените доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си задължения. Съдът е посочил, че по делото са представени доказателства за извършени действия от публичен изпълнител след извършване на ревизията, в това число и прилагане на обезпечителни мерки, но обстоятелството, че те не са постигнали необходимия резултат за събиране на задълженията, не може да се разглежда като следствие от бездействието на приходната администрация. По изложените съображения, жалбата на ревизираното лице е приета за неоснователна и е отхвърлена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника е присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 03.08.2020г.) в размер на 7 118.73 лв. Обжалваното решение е правилно, макар настоящият състав да не споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Разгледани са по отделно хипотезите на двете правни норми и са обсъдени предпоставките, при които възниква отговорността на управителя. В случая не са спорни част от общите предпоставки на посочените две хипотези ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за публични задължения на дружеството, възникнали в периода през който ревизираното лице е било едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на задълженото лице. По делото е установен размерът на задълженията на дружеството, както и обстоятелството, че същите са възникнали във връзка с подадени от ревизираното лице декларации образец 6, СД по ЗДДС, както и във връзка с влязъл в сила ревизионен акт издаден на дружеството. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1, респективно погасени чл. 19, ал. 2. В хипотезата на ал. 1 отговорността е за пълния размер на задълженията, а в хипотезата на ал. 2 до размера на плащането, респ. отчуждаването. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва в състава си кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже тези елементи, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По делото не е било спорно, че управител на дружеството за ревизирания период е било ревизираното лице. Не е бил спорен и размерът на установените публични задължения на дружеството, както и невъзможността да бъдат събрани. Безспорно задълженията на дружеството не са събрани, но единствено презумпцията, че управителят носи отговорност за този резултат не е достатъчно за изясняване на причинно-следствената връзка в случая. Подаването на СД и ГДД с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, ако е умишлено, но останалите елементи на ал. 1 на разпоредбата не са доказани. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е доказана от приходните органи. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци, каквато в случая не е доказана от страна на приходната администрация. Изводите на първоинстанционния съд по отношение съдържанието на процесния ревизионен акт (вкл. РД към него) и решението на горестоящия административен орган, във връзка с ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК не могат да бъдат споделени. Въпреки това, решението е правилно като краен резултат, тъй като настоящият състав споделя извода на административния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая е важен момента, в който паричните средства са разходвани, т.е. дали същите са разходвани преди или след влезлия в сила ревизионен акт издаден на дружеството. Ревизионният акт има установителен характер, поради тази причина той само установява възникнали вече задължения. Поради тази причина управителят е знаел какви са задълженията на дружеството и преди да бъде издаден ревизионен акт, а не е узнал за тях след тази дата. В случая е водещо обстоятелството, че ревизираното лице е било управител на дружеството за периодите, за които са установени публичните задължения на дружеството, което обстоятелство не е било спорно. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди З. е бил управител на Евро проект консулт 2014-2020 ЕООД, както и че дружеството има непогасени публични задължения. Установена е и невъзможност за погасяване на съществуващите задължения, предвид констатациите на съда за предприети обезпечителни мерки с тази цел. Правилно първоинстанционният съд е концентрирал спора по делото върху останалите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, за които касаторът твърди, че не са доказани и в съдебното решение са направени погрешни правни изводи. При проверка на наведените оплаквания в касационната жалба се установява, че същите са обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, но предвид фактическата обстановка по делото са отхвърлени като неоснователни. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че недобросъвестността и причинно-следствената връзка в случая се извежда от описанието на фактите и действията, които според ревизиращите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В мотивите на съдебния акт са обсъдени и конкретните действия по т. 1 от чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: по нова банкова сметка на дружеството са получени плащания на 25.10.2018 г. и 29.10.2018 г. от ТI EL BI ЕООД на основание по договор от 13.07.2015 г. в общ размер на 56 552.50 лв., които В. Г. З. е превел от сметката на дружеството към своята лична сметка сумата от 14 900 лв. на 26.10.2018 г. и сумата от 35 620 лв. на 29.10.2018 г. Общият размер на преведените суми по личната сметка на ревизираното лице е 50 520 лв. В. З. е превел от сметката на дружеството към сметка на Г. Г. Г. с 70001520194955 6 000 лв. на 29.10.2018 г. с основание за превода възнагр. проц. предст. пред ВАС за ГАЛАТИ 1 ЕООД, т.е. възнаграждение на адв. Гатева във връзка със съдебното производство на фирмата ГАЛАТИ 1 ЕООД, а именно - платени в полза на трето лице суми от сметката на дружеството - длъжник. По делото е установено, че от ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020 ЕООД са издадени две фактури на Проект Консулт 73 ЕООД, във връзка с които не е получено плащане към дружеството, но такова е направено към банкови сметки на В. З., а именно на 20.06.2018 г. в размер на 38 000 лв.; на 11.09.2018 г. в размер на 7 000 лв.; на 15.10.2018 г. в размер на 10 000 лв.; на 06.12.2018 г. в размер на 20 000 лв.; на 17.12.2018 г. в размер на 9 600 лв. и на 21.12.2018 г. в размер на 8 000 лв. Общата сума на преведените парични средства по лични банкови сметки на В. З. от банковата сметка на ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020 ЕООД и от Проект Консулт 73 ЕООД е в размер на 143 120 лв., която сума надхвърля значително размера на ангажираната с РА отговорност. Дори от тази сума да се изключи сумата от 38 000 лв., преведена от Проект Консулт 73 ЕООД по лична банкова сметка на ревизираното лице, като предхождаща датата на издаване на двете фактури и като надвишаваща плащанията по фактура 44/30.06.2018 г. и фактура 45/30.07.2018 г., то размерът на установените с РА задължения остава непроменен, защото преведените суми по лична сметка на З., надвишават установените с ревизионния акт задължения. При изяснената фактическа обстановка безспорно е налице субективният елемент от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като ревизираното лице, в качеството си на управител, е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на определените законови последици. Обективни, логични и правно издържани са мотивите на административния съд относно причините за финансови затруднения на дружеството през съответните периоди и използваният механизъм за отклоняване на средствата, който ако не беше осъществен от ревизираното лице, юридическото лице щеше да разполага със средства напълно да покрие публичните си задължения. Вследствие на извършените действия от ревизираното лице, приходната администрация е била лишена от възможността за събирането на задълженията на дружеството. Доколкото не се твърди и установява, че друг освен З. е оперирал със сметките на дружеството, правилно съдът е приел, че именно той е отговорен за описаните в ревизионния акт/ревизионния доклад действия - обстоятелство, което също не е било оспорено в хода на съдебното производство. Относно разноските присъдени с решението предмет на касационна проверка: Решението е правилно и в частта за разноските. От страна на касаторът не е претендирана прекомерност на юрисконсултско възнаграждение и такова не може да бъде направено за първи път в касационната жалба, за да обоснове намаляването му. Присъденото юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд е съобразено с материалния интерес на спора, не го надвишава и при липса на своевременно направено възражение е законосъобразно определено. Относно разноските в касационното производство: С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, такива му се дължат. При произнасянето си настоящият състав следва да съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. По тези съображения юрисконсултското възнаграждение освен с материалния интерес по делото и Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се съобрази и извършената работа за защита интересите на представлявания данъчен орган. Пред настоящата инстанция ответникът е представляван от юрисконсулт в проведеното открито съдебно заседание изготвена е и писмена защита по делото, която е представена своевременно, поради което в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. Първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,