Решение № 7294 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2009 г.

Решение № 7294 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Живка Йорданова Шопова и на Николай Иванов Иванов против решение № 85 от 2.06.2009 г. по адм. дело № 142/2009 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № КД-14-08-Б-543 от 7.07.2008 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори 02508.85.202, 02508.85.203, 02508.85.377 и 02508.85.380 по плана на гр. Балчик. Жалбоподателите твърдят, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Жалбоподателят Иванов поддържа също доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да се отхвърли. Ответниците по касационните жалби не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич е допустимо. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на легитимирано лице (чл. 147, ал. 1 от АПК), чиито интереси са засегнати от постановения акт - жалбоподателят Борис Атанасов Кушев е собственик на имот с идентификационен № 02508.85.380 по плана на гр. Балчик, предмет на оспорената заповед. Спазен и е установеният в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване. Съгласно цитирания текст административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая жалбоподателят Кушев не е уведомен за образуваното административно производство, както и за постановения в него административен акт (доказателства за обратното не са ангажирани от органа, издал заповедта), поради което следва да се приеме, че по отношение на него срокът за оспорване не е изтекъл и жалбата следва да бъде разгледана по същество. Изводът на Административен съд - Добрич за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед е законосъобразен. Правилно съдът приема, че независимо, че е издаден от компетентния орган, оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразен. Производството по издаване на процесната заповед № КД-14-08-Б-543 от 7.07.2008 г., с която началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич одобрява изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори 02508.85.202, 02508.85.203, 02508.85.377 и 02508.85.380 по плана на гр. Балчик е образувано по искане на заинтересовано лице, в случая на касатора Иванов, собственик на имот с идентификатор 02508.85.203, но е проведено в нарушение на процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - акт за непълноти и грешки не е съставен и съответно такъв не е подписан от собствениците на останалите имоти, които са предмет на заповедта и чиито граници се засягат от исканото изменение, включително и от жалбоподателя в производството пред първата инстанция Борис Кушев, собственик на имот с идентификатор 02508.85.380. Като притежатели на вещни права върху засегнатите от изменението имоти, посочените лица попадат в кръга на заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, които следва да бъдат уведомени за инициираното производство по изменение на кадастралната карта и съответно - да бъдат поканени да подпишат акта за непълноти. Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на акта е съществено и е основание за отмяна на издадената заповед. В този смисъл са изводите и съображенията на административния съд, които настоящият състав възприема изцяло. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че допуснатите пороци на процедурата не могат да бъдат отстранени в производството по одобряване на ПУП. При изработване на последния се ползват данните от кадастъра (чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията), т. е. кадастралния план е основа за изработването на ПУП, а не обратното и в този смисъл одобреният подробен устройствен план не може да бъде основание за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта и регистри. За пълнота на изложението касационната инстанция намира за уместно да посочи, че допуснатото при постановяване на заповедта нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до нарушение на материалния закон, което също обосновава крайният извод на първата инстанция за отмяна на административния акт. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В случая след като заинтересованите лица, чиито имоти се засягат от изменението, не са изразили съгласие с извършената промяна следва да се приеме, че е налице спор за материално право, поради което не са изпълнени предпоставките за издаване на процесната заповед за одобряване на попълването на кадастралната карта. Следователно издаденият от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър административен акт е постановен без органът да е имал законовото основание да се произнесе в този смисъл, т. е. оспорената заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както и на разпоредбата на чл. 62, ал. 3, изр. 3 от Наредба № 3/2005 г., според която след като заинтересованите собственици не се подписали акта за непълноти, административният орган следва да откаже да издаде акт за поправка на кадастралната карта. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК относно разпределяне тежестта на доказване в процеса, съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на доказателства за съобщаване на заповедта на заинтересованите лица, съдът достига до правилния извод, че срокът за оспорване на административния акт не е пропуснат, поради което подадената жалба следва да бъде разгледана по същество. При отсъствие на доказателства за съставяне на акт за непълноти и грешки и подписване на същия от заинтересованите лица съдът закономерно приема, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на заповедта, което я прави и незаконосъобразна и обосновава крайният извод за наличие на основание за нейната отмяна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Добрич е допустимо, законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение