Решение № 4927 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Стефанов, понастоящем в Затвора в [населено място], против Решение 178 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело 197/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като посочва имплицитно, че съдът не е възприел правилно фактите по делото и моли същото да се върна на друг, по- компетентен съд. В допълнително становище моли касационната инстанция да уважи жалбата му и да отмени административния акт. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Велико Търново, чрез гл.юрисконсулт Н. Маринова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и развива подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е потвърдено Решение 1012-04-81#2 от 29.03.2022г. на директора на ТП на НОИ- Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане 2112-04-544#8/07.02.2022г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. С решението, в тежест на настоящия касатор са възложени и разноските по делото. От фактическа страна по делото е установено, че на 04.10.2021 г. З. Стефанов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност чрез Затвора в [населено място]. Към заявлението е приложено експертно решение /ЕР/ на TEJIK от 13.07.2021г., в което е отбелязана дата на инвалидизация 20.10.2016г. С писмо, лицето е уведомено, че следва да представи всички оригинални документи за трудов/осигурителен стаж, като е отбелязано, че в Регистъра на осигурените лица няма данни за осигурителен стаж след 31.12.1996г. и липсват данни за сключени трудови договори в Регистъра на трудовите договори. В отговор на същото З. Стефанов декларира наличие на трудов стаж за периода 01.01.1991г. - 31.12.1995г. в ТКЗС - гр. Сухиндол, но не представя документи. Административният орган е събрал служебни доказателства за полагане на труд от лицето, като въз основа на които е установен трудов стаж в размер на 6 /шест/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни, включващи редовна военна служба. С Разпореждане 2112-04-544#8/07.02.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Велико Търново е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване предвид липсата на 5 г. осигурителен стаж към датата на инвалидизиране и всъщност на предпоставките на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, а предвид процента на трайно намалена работоспособност (50%) е отказано отпускане и на социална пенсия за инвалидност. Разпореждането е обжалвано пред горестоящ орган, който е отхвърлил жалбата на З. Стефанов като неоснователна и недоказана. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствени правила. Основният спор между страните е свързан с продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит до датата на неговото инвалидизиране-20.10.2016 г. При постановяването на своя акт съдът е развил доводи, че пенсионните органи правилно са преценили, че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не разполага с изискуемия стаж от 5 години, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно. В чл. 74, ал. 1 от КСО е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящия случай. Към момента на инвалидизирането си заявителят не е имал изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО от пет години, от които една трета да е действителен осигурителен стаж, поради което правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия. Няма данни, които да водят до извод за приложение нормата на чл.74, ал.3 от КСО. Административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. По преписката липсват данни лицето да има изискуемия осигурителен стаж, въпреки неговите твърдения, които са останали голословни в процеса. От страна на З. Стефанов не са ангажирани доказателства и доказателствени искания, макар да му е указана необходимостта да установи наличие на изискуемия стаж, вследствие което правилно съдът е достигнал до извода, че не е изпълнено нормативно определеното изискване за придобит 5-годишен осигурителен стаж към датата на настъпване на осигурения риск инвалидност като кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото на претендираната от него пенсия. Предвид изложеното, състав на шесто отделение на ВАС, намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ- Велико Търново и потвърденото с него разпореждане, са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са законосъобразни. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение