Решение № 12156 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез адв. Байчева, срещу решение 234 от 11.02.2021 г. по адм. дело 20207030700855/2020г., по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на ЕТ Т. Иванова Мачкова е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/312/02745/301/3/01/04/01, изх. 01-6500/7942#3/08.09.2020 г. издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че е приложим редът по ЗУСЕСИФ, тъй като посочените в процесния АУПДВ нарушения не обосновават издаването на акт за налагане на финансова корекция. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като липсата на преценка на доказателствата и обстоятелствата по делото са довели до неправилното приложение на материалния закон спрямо действителните факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ Т. Иванова Мачкова, чрез процесуален представител адв. Велков изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на АУПДВ 01/312/02745/301/3/01/04/01, изх. 01-6500/7942#3/08.09.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 23 524.06 лв., представляващо 10 % от получената субсидия по Договор за подпомагаме 01/312/02745 от 10.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие ра микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. с предмет Изграждане на къща за настаняване на гости в УПИ XIII-146, кв.21, [населено място], община Гърмен, област Благоевград. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но неправилно е приложен материалният закон, тъй като при анализ на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 1-9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е обосновал извод, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. Съдът е приел, че при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФ Земеделие по реда на ЗУСЕСИФ. Прието е, че допуснатотото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда има правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Настоящият състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на административния съд за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ и не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2 , изр. последно АПК. Както правилно е установил съдът, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 29 от 11.08.2008г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 10.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 10.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Предвид това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим. Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 15.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 08.09.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Горното мотивира крайния извод на настоящия състав, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до същото заключение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение