Решение № 6953 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. Б. Иванов, срещу Решение 5260 от 02.12. 2024г., постановено по административно дело 1091/ 2024г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради други причини от хуманитарен характер. Иска се отмяна на решението на административния съд и връщане на ДАБ преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт А. Георгиева счита, че първоинстанционното решение е правилно, като при произнасянето му правилно е приложен материалния закон. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на АС Хасково. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 10870/ 15.10.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ при МС. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като не били допуснати нарушения на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът приел, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Изложени били мотиви, че при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут административният орган е изпълнил задължението си да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход. Приел, че не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и решението на ДАБ при МС е постановено при правилно приложение на материалния закон. Намерил, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В заключение преценил, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Б. А. през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,