Решение № 15428 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 799/2019 г.

ВАСII отделение13.11.2019 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1949/2.11.2018 г., постановено по административно дело № 957/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на Р. Желев от [населено място], [адрес] сумата 300 /триста/ лева, разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15428 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 799/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на кмета на Община Карнобат, чрез адв. Мосинов против решение № 1949/2.11.2018 г., постановено по административно дело № 957/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилна преценка за вида и местонахождението на разпоредения за премахване обект. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът – Р. Желев, чрез адв. Апостолова, в писмено възражение и защита, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-277/19.03.2018 г, издадена от кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на Р. Желев да премахне незаконен строеж представляващ "метална гаражна клетка, с размери 3, 00/5, 00 м.", разположена в югоизточната част на УПИ XV, кв. 14 по плана на [населено място]. Прието е, че процесния незаконен строеж е изграден в съсобствен между Община Карнобат, съгласно АЧОС № 6028/19.05.2010 г. и етажните собственици в сградата имот, без строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП. Изложени са мотиви за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 56, ал. 1 ЗУТ, чието точно местонахождение обаче не е конкретизирано в заповедта, тъй като приетата по делото СТЕ сочи на наличие в УПИ XV от кв. 14 на общо 19 гаражни клетки, от които 15 метални. Установено е, че в посочената в заповедта югоизточната част на УПИ XV има изградени 3 гаражни клетки с идентичен вид, конструкция и размери 3, 00/5, 00 м, като липсва отграничителен критерий за процесната гаражна клетка. Решението е законосъобразно, поради правилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Доказателствата по делото и административната преписка сочат на неясен предмет на процесната заповед, с която е разпоредено за премахване незаконен строеж, съставляващ "метална гаражна клетка, с размери 3, 00/5, 00 м.", разположена в югоизточната част на УПИ XV, тъй като в тази част на имота се намират и други гаражни клетки от същия вид, конструкция и размери. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Предвид изложеното и липса на допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на спора се явява основателно направеното своевременно искане от ответника за присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 300 лв. по представения списък и Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,