Решение № 1944 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против решение 11851/15.07.2024 г., постановено по адм. дело 8926/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи иска в цялост. Претендира се разноски. Ответникът Главна дирекция Национална полиция - МВР (ГД НП), в становище изразено в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е исковата молба срещу Главна дирекция Национална полиция - МВР в която се твърди, че вредите са причинени от действията на заместник-директора на ГД НП, който в изготвен документ вх. 328600-2565/23.04.2019 г. на ГДНП, приложен по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, е заявил че е установена престъпна връзка на Е. М. с И. Р. В., което било възприето от ищеца като обида и клевета. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения от Е. М. иск срещу Главна дирекция Национална полиция - МВР за обезщетение в размер на 100 000 лв. представляващи претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане - изготвен клеветнически документи по НОХД 3555/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, за периода от 28.05.2019 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция, поради липсата на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при изготвяне на справка по нареждане с протоколно определение от 10.04.2019 г. на председателя на VI състав на Специализирания наказателен съд. От фактическа страна съдът е установил, че с протоколното определение от ГД НП е изискана справка за периодите, през които М. е бил обявен за общодържавно издирване, ведно с документите, даващи основание за издирването му. Справката с рег. 328600-21784/07.05.2019 г. по вх. 328600-20065/23.04.2019г. е изготвена от зам.-директор на ГД НП. В последната фигурират данни, че на 19.12.2009 г. в ОДМВР София било постъпило постановление от НСлС за обявяване за издирване на М. като свидетел по ДП 172/2009 г., с постановена мярка Принудително довеждане. На 31.08.2010 г. в СДВР сектор Издирване било получено постановление за Принудително довеждане по ДП 3М-395/10 г. по описа на СДВР за лицето М., за извършено престъпление по чл.198 от НК. С оглед което бил обявен за издирване с бюлетин 243/01.09.2010 г. на СДВР и телеграма 65909/19.12.2010 г. на ГДКП. Видно от справката, оперативно-издирвателната дейност по установяване местонахождението на лицето е проведена в периода от 31.08.2010 г. до 24.11.2013 г., когато М. е установен, задържан и конвоиран от служители на сектор Издирване СДВР и СОБТ от МИ-МВР до 05 РУ-СДВР за извършване на ПСД. Посочено е, че след задържането на М. и извършване на съответните действия по разследването, същият е снет от издирване с телеграма 30483/17.08.2015 г. на ГД НП. С оглед данните фигуриращи в процесната справка и при съобразяване на ангажираните доказателства по делото Административният съд не се е съгласил с доводите на ищца (настоящ касатор) за незаконосъобразност на извършените от служители на ответника действия, свързани с издадената справка. Не се е съгласил с изложените твърдения, че така представената в справката невярна информация за престъпна връзка с В. целяла да покаже М. като лице, занимаващо се с престъпна дейност, което да доведе до неблагоприятни последици за него по воденото към онзи момент наказателно дело в СНС, а именно - да получи осъдителна присъда или да бъде задържан с мярка неотклонение задържане под стража за по-дълъг период. Съдът е развил съждения, че дейността по издаване на справката не представлява административна дейност, нито административен акт, поради което не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Посочил е, че дори да се приеме, справката е плод на административна дейност, не е налице причинно-следствена връзка с твърдените като претърпени вреди изразяващи се в страх и ужас, чувство за дискриминация и унижение. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат с корекция на мотивите. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС с определение 6/16.02.2015 г. по адм. д. 30/2014 г. е имал повод да се произнесе и да изведе по тълкувателен път значението на понятието административна дейност, тъй като дефиниция на това понятие няма. Петимата магистратите от две върховни съдилища приемат, че "Административна дейност" е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по чл. 1 ЗОДОВ, както бе посочено по-горе, могат да изпълняват различни функции и задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган (длъжностно лице) на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество (при и по повод), е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Тъй като е субективно, а не функционално понятие няма правно основание "административна дейност" да се приравнява на функционалното понятие "административен акт" и да се ограничава единствено до него. Няма правно основание да не се приемат за "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1, и всички актове, действия и бездействия, които органите и длъжностните лица по чл. 1 изпълняват въз основа и в изпълнение на закона в същността си именно на орган (длъжностно лице) на държавата или общината. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за административна дейността на зам.-директор на ГД НП по издаване на процесната справка. Дейността осъществена от служителя на ответника може да се характеризира като информационна дейност, която няма задължителен или ангажиращ характер за структурата, която я изисква. Това действие на служителя на ответника по издаване на справката, не е незаконосъобразно, тъй като е във връзка с изпълнение на дадено указание от орган на съдебната власт. Такова задължение за ГД НП е разписано и в Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи и в частност в чл. 76, т. 30, който регламентира, че за изпълнение на дейностите по чл. 74 от същия правилник (а именно превенция, предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност, и за опазване на обществения ред) органите на ГДНП събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон, за изпълнение на правомощията си по направление на дейност. Съдържанието на справката не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Данните съдържащи се в справката, за което се твърди, че представляват клевета могат да бъдат предмет на отделно наказателно производство. В чл. 250 Административнопроцесуалния кодекс определя като неоснователни действията извършвани от административен орган или длъжностно лице, тези които не се основават на административен акт или на закона. Действията на служител на ответника се основават както на Правилника за прилагане на ЗМВР, така и на разпореждане на Специализирания наказателен съд (закрит понастоящем) обективирано в съдебен акт. Последният не е подлежал на обжалване, а предприетите действия в изпълнение на разпореждането са част от производството. Същите не са незаконосъобразни и са послужили на наказателния съдебен състав да се запознае с периода, в който касационният жалбоподател е бил обявен за общодържавно издирване, както и за причините, поради което е предприета такава оперативно-издирвателна дейност, съдържанието на която предполага детайлност на изложението. Настоящата касационна инстанция намира, че не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия на служител от Главна дирекция Национална полиция - МВР, поради което не следва да се обсъжда наличието или не на другите елементи на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно като краен резултат не следва да се касира, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател разноски пред настоящата инстанция не се следват. Претенцията на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,