Решение № 6674 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община – район „Младост“, срещу решение № 9650/11.03.2026 год., постановено по адм. дело № 8040/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Н. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адв. В. Тодоров в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Д. Т. П., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. Н. П. и Д. Т. П., срещу заповед № РМЛ25 - РД48-5 от 23.07.2025 г. на кмета на Столична община Район „Младост“, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ от жалбоподателите се изземва недвижим имот – общинска собственост, поради това, че се държи без правно основание. Административният съд е установил фактическата обстановка по спора и въз основа на установените факти е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствните правила. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена при несъответствие с целта на закона, като изземването на процесното жилище представлява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Първоинстанционния съд е приел, при издаването на заповедта, административният орган не е изследвал обстоятелствата, свързани с личното състояние и здравословното състояние на жалбоподателите. За да се инициира производство по реда на чл. 65 от ЗОС, административният орган се е позовал от фактическа страна на влязла в сила Заповед № 70 от 16.12.2003 год. на Столична община Район „Младост“ с която наемните правоотношения са прекратени. Позовал се е също и на констативен акт №РМЛ17-ГР94-1316-/26/17.07.2025 год. на служители в отдел УОСЖФ с който е установено, че П. Н. П. и семейството /домакинството/ му обитават без правно основание общинското жилище находящо се на адрес: гр. София, [жк], [адрес]. От така изложените фактически обстоятелства, според административния съд не се обосновава наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, както е приел административният орган. За безспорно е прието, че се касае за общински имот, поради което е налице първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, но не е установено имота да се държи/владее от оспорващия правно основание, тъй като на 15.09.2008 год. е сключен договор за наем въз основа на настанителна заповед №104/05.11.2003 год. Съдът е приел, че след като жалбоподателя П. и семейството му са били поставени в неяснота относно действителното състояние на наемното правоотношение са допуснати нарушение на принципите на последователност и предвидимост / чл. 13 от АПК/, както и принципа на съразмерност, съгласно разпоредбата на чл. 6 от АПК. При това положение съдът е обосновал извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Противно на приетото от административния съд, актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) - материалноправното основание за издаването му, защото са били налице материалноправните предпоставки за издаването й – имот, общинска собственост и прекратено наемното правоотношение, както и продължилото ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материалноправна предпоставка – имотът не се ползва на правно основание. Не може да бъде споделен извода на съда, че не е настъпило основанието за изземване на посочения по-горе имот. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 ЗОбС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на П. Н. П. и Д. Т. П. против заповед № РМЛ25 - РД48-5 от 23.07.2025 г. на кмета на Столична община Район „Младост“, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и сумата от 35,79 евро за заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение