Решение № 2431 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2016 г.

Решение № 2431 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2016 г., III о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Т. С. К. обжалва Решение № 2413/30.11.2015 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2520/2015 г., с което, по жалба на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. В., е прогласено за нищожно Разрешително № 31520163/02.11.2009 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. П. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено в полза на касатора.

О. Б. дирекция "Черноморски район" - гр. В. и директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. П. оспорват жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е и основателна. Оспореното решение е недопустимо - засегнато е от твърдения в жалбата порок, относим към касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

1. Съдебно-административните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от АПК случаи - чл. 126 от кодекса. Процесуална предпоставка за допустимостта им е съществуването на правен интерес на оспорващия - чл. 159, т. 4, а той е в зависимост от принадлежността към субектите, очертани в чл. 147 от АПК - това са гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, както и прокурорът. Изводът е важим както относно искането за отмяна на акта, така и при предявяване на неговата нищожност - чл. 168 във връзка с чл. 147, ал. 1 и чл. 146 от АПК.

1. Обжалването на административни актове по съдебен ред не е способ за разрешаване на спорове между административни органи в тази им функция, а между тях и гражданите/организациите - чл. 120 от КРБ и чл. 147, ал. 1 от АПК. Правото да оспорят административен акт би възникнало за държавните органи в следните хипотези - а) ако са засегнати на акта, респ. той им възлага задължения, в качеството на юридически лица и б) когато, въпреки липсата по принцип на легитимация да започват производствата по чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК, тази възможност е изрично предвидена в специален закон.

1. Басейновата дирекция "Черноморски район" не е била надлежно процесуално легитимирана да подаде жалба с искане за обявяване на нищожността на разрешителното за водовземане, поради което и разглеждането й по същество от Пловдивския административен съд е било недопустимо.

а. Оспорването не попада в нито един от очертаните случаи на съществуване на правото на достъп до съд за административния орган. Заинтересована страна в производството по издаване на разрешителното е Керемидчиев, чиято правна сфера актът засяга благоприятно, респ. другите лица по чл. 70, ал. 1 от Закона за водите, не и еднаквият по степен, но с различни пространствени предели на компетентността, орган (вж. чл. 9, ал. 6 от ЗВ). По същество целеният с жалбата правен резултат е съизмерим с отстраняването на допуснатото от издателя на разрешението нарушение на правилата, разпределящи териториалната компетентност между отделните басейнови дирекции. Постигането на резултата от търсената защита, освен че е несъвместимо с предназначението на съдебното производство по АПК, е и недопустимо с оглед на уредените от АПК предпоставки за пораждането на субективното преобразуващо право на съдебно производство. Порокът на акта е без правно значение за правото да бъде съдебно релевиран, тъй като е функция от него, а не го обуславя.

б. Неотносимо към преценката на процесуалната легитимация е позоваването от административния съд на чл. 188 от ЗВ. Правомощието на директора на басейновата дирекция по ал. 1, т. 4 от текста да контролира изпълнението на условията на разрешителните по закона има за обект правомерното развитие на правоотношенията с лицата, черпещи права от актовете, а не законосъобразното упражняване на правомощията на останалите административни органи от системата за управление на водите на басейново ниво. Отделен е и въпроса, че контролът върху разрешителните и съдебното им оспорване са по хипотеза взаимно изключващи се, освен при специална норма, създаваща обективна връзка между тях (каквато в случая не е налице, вкл. и по аргумент от чл. 71 от ЗВ).

1. Споровете за компетентност между административни органи се решават по реда на чл. 19 от АПК. В хипотезата на вече издаден административен акт, т. е. при неприложимост на този ред, и предвид отсъствието за административния орган на процесуалната предпоставка по чл. 159, т. 4 от АПК, възможният път за надлежно иницииране на съдебна проверка за действителността на разрешителното е чрез протест на прокурора (той би могъл да бъде сезиран и от администрацията) в изпълнение на правомощието му да следи за спазване на законността в административния процес, конкретна проявна форма на което е предприемането на действия по отмяната (на още по-голямо основание - по обявяването на нищожността) на незаконосъобразни административни актове - чл. 127, т. 5 от КРБ, чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 16 и чл. 126 от АПК.

Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили атакуваното решение и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на III отделение