Решение № 10622 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2016 г.

Решение № 10622 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. П. срещу решение № 427 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 975 по описа за 2015 г. на административен съд - П.. С него по жалба на "ИЛИЕВИ - ТД - ИЛИЕВ С - ИЕ" СД, е отменен ревизионен акт относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихва за забава. Жалбата относно определени с него задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък е отхвърлена. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ИЛИЕВИ - ТД - ИЛИЕВ С - ИЕ" СД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Н. П.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е частично допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Не е допустима в частта, в която се обжалва решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя срещу оспорения ревизионен акт. Разгледана по същество е основателна в частта, в която е допустима. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-16-1402570-091-01/6.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 217/21.03.2015 г. С него на ревизираното събирателно дружество не е признато право на данъчен кредит в размер на 7 392.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 3 979.64 лв., както и са определени лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., за 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г. в размер на 356.47 лв., на 51.90 лв., на 1 590.29 лв. и на 1 123.09 лв. Извършена е ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. На ревизирания субект не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 392.00 лв. и е начислена лихва за забава по повод фактура № 130/08.06.2009 г., издадена от "Е и Е ТРАНС" ЕООД, с предмет "ам. сулфат" 96 тона. На фирмата доставчик е връчено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Тя не е представила исканите документи и писмени обяснения. В хода на административното производство е установено, че ДДС е начислен за съответния данъчен период. Също така е извършена насрещна проверка, като е констатирано, че доставчикът не притежава активи, няма назначени лица по трудов договор, има задължения в особено големи размери. По повод на доставката са представени от ревизирания субект фактурата, платежно нареждане, банково извлечение, договор за продажба, приемо-предавателен протокол, стокова разписка, всички с дата на съставяне - 8.06.2009 г., разпечатки на определени счетоводни сметки, оборотни ведомости, писмени обяснения относно предназначението на сулфата, а именно за торене на ориз. Декларирано е, че транспортирането на стоката е извършено от доставчика. Извършена е допълнителна проверка от ревизиращите органи, като е констатирано повторно, че последният не притежава складово помещение или търговски обект, където стоката може да се съхранява, не е извършвана последваща доставка или доставки, няма лица наети по договор или на друго основание, няма собствено или наето МПС, с което да извърши транспорта. Административните органи са се позовали на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. В мотивите на административния съд тези факти са подробно и последователно изложени, като са обсъдени и събраните доказателства - писмени и гласни, разпит на свидетел Д. Р. Р., управител на фирма "П. ЕЛ Сървис" ЕООД, извършваща агрономически услуги на ревизираното дружество и З. М. Р., агроном при ревизираното дружество. По делото са изслушани съдебно-счетоводна и две съдебно-агрономически експертизи, неоспорени от страните по делото, като заключенията по тях също са анализирани подробно и точно. От правна страна съдът е приел, че ревизионният акт в тази част по повод отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Е и Е ТРАНС" ЕООД е незаконосъобразен. За да се обоснове, административният съд е приел, че процесната доставка се явява реално осъществена, което се установява от събраните доказателства - писмени, които са ангажирани още в ревизионното производство, поради което не може да се приеме, че са съставени с оглед на последвалото административно и съдебно обжалване на ревизионния акт. По повод на факта на прехвърляне на собствеността върху предмета на доставката, респ. на правото на фактическо разпореждане с нея, се е позовал на разпита на свидетелката З. Р., на договора, на приемо-предавателния протокол и на стоковата разписка. Според него транспортирането на стоката не се явява основния относим към спора факт, подлежащ на доказване, с оглед на всички други събрани доказателства относими към действителността на сделката. Също така е приел, че ненамирането на доставчика на декларирания адрес не може да води до негативни последици за получателя по процесната доставка. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на съда относно реалното осъществяване на доставката е необоснован, като следва да се посочи, че по отношение на документалното третиране и счетоводното отчитане на същата по делото не е имало спор. Няма такъв и относно реализираната стопанска дейност от страна на ревизираното дружество. Спорът е относно това дали процесната доставка е действително осъществена, което го изисква самият механизъм на облагане с ДДС, уреден от ЗДДС и регулиран чрез прилагането на неговите норми. Във връзка с това и констатациите на административните органи относно транспортирането на стоката, факт преценен във връзка с другите обстоятелства, а именно, че доставчикът е имал задължение за това, а същият няма налични материални активи, МПС-а, няма трудов ресурс, не се явяват оборени от адресата на акта, който носи доказателствената тежест след като оспорва и черпи благоприятни последици от отмяната му. Изложеното се явява достатъчно, за да се приеме, че съдът неправилно е преценил фактите по делото. Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. По повод втория спорен момент относно определените задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за посочените ревизирани години и в цитираните по-горе размери, следва да се посочи, че съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното дружество. Административният съд е обосновал извод за законосъобразност на акта, понеже допълнително определените задължения се явяват дължими. Съдът е приел, че е установено обстоятелството, че ревизираният субект дължи месечни авансови вноски за 2008 г., 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г. и по това няма спор. Също така такъв липсва и относно невнасянето им в срок, като обуславя дължимост на същите, като по отношение на размера на задълженията, то същият е съобразен с оглед датата на възникване на задълженията, датата на внасяне на авансовите вноски, както и съобразно датата на олихвяването. Решението в тази му част е правилно. Поставя се въпросът дали касаторът има правен интерес да го обжалва, понеже ревизионният акт не е отменен. При липса на такъв касационната жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати в тази му част. По повод на допълнителната молба постъпила след даване ход на делото по същество и с която се прави възражение за нищожност, то по нея не се дължи произнасяне, понеже това е направено в срока за постановяване на съдебния акт по касационен ред. Доколкото съдът е длъжен да следи служебно за действителността на оспорвания акт, то това е осъществено от административния съд, а и видно е по делото, че е приложена заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г., на директора на ТД на НАП- гр. П.. От т. I на същата се констатира, че на началниците на сектор е възложена компетентността да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 112 от ДОПК. Оспореният ревизионен акт не е нищожен. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер 1 742.28 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция и наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение