Решение № 1809 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 185 и следващи от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната чрез процесуален представител против решение 4969 от 18 април 2024 год., постановено по административно дело 7935/2023 год. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, с което е отменена Наредба Н-11 от 29 октомври 2020 год. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, издадена от министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 96/10 ноември 2020 год., в сила от 10 ноември 2020 год.). Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и се прави искане за отмяната му. Ответниците Г. К. и Д. К., чрез процесуалния си представител адв. Жерков, оспорват касационната жалба като изразяват становище за нейната недопустимост и неоснователност. Ответникът Е. В., чрез процесуалния си представител адв. Видолов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Оспореното решение е допустимо и правилно. Правилно решаващият тричленен състав на ВАС е отменил изцяло Наредба Н-11 от 29 октомври 2020 год. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, издадена от министъра на отбраната, поради установените по делото съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и поради противоречие на подзаконовия нормативен акт с чл. 260, ал. 1 и ал. 3 и чл. 260а от ЗОВСРБ. Не се оспорва от касационния жалбоподател, че при провеждането на обществено обсъждане не е спазен 30-дневният срок по чл. 26, ал. 4 от ЗНА и проектът на наредбата и мотиви към него са публикувани за обществено обсъждане за времето от 13 до 26 октомври 2020 год. включително. В съответствие с доказателствата по делото е установено, че административният орган, издал оспорения подзаконов нормативен акт, е приел, че срокът за обществено обсъждане е необходимо да е 14 дни с цел спазване разпоредбите на АПК за служебно уреждане в тримесечен срок на правните последици, възникнали от отмяната с влязло в сила решение 8962 от 07 юли 2020 год. по административно дело 1654/2020 г. на ВАС на предишната наредба, уреждаща реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ, издадена от министъра на отбраната. При така установените факти, спорът е относно наличието на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА, която предвижда възможност за определяне на различен от 30-дневния срок за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, но не по-кратък от 14 дни и само при изключителни случаи, изрично посочени като причини в мотивите към проекта, и спазен ли е и този така определен срок. Настоящата инстанция споделя изводите на тричленния състав, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на изключителен случай по смисъла на чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА, който да обоснове прилагането на възможно най-краткия срок за обществено обсъждане на проекта на наредба, по изложените от него мотиви. За да се характеризира като изключителен по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА случаят следва да разкрива специфики, които да го отличават съществено от обикновените случаи на нормотворческа дейност, поради които да е необходимо спешното регулиране на обществени отношения, което да обосновава ограничаване на конституционно предвиденото право на гражданите да участват в допитвания до народа (чл. 42, ал. 1 КРБ), намерило отражение в императива на чл. 26, ал. 2 ЗНА. В случая 14-дневният срок е обоснован в мотивите към проекта с необходимостта от уреждане последиците от отменената предишна наредба за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал.1, 2 и 3, в тримесечния срок по чл. 195, ал. 2 от АПК. Съответстват на фактите по делото установяванията в оспорения съдебен акт за това, че не уреждането на последиците от отменения подзаконов нормативен акт е послужило като основание за възлагане през 2019 год. на изработването на проекта за нова наредба, както и че 3-месечният срок по чл. 195, ал. 2 от АПК за уреждане последиците от отмяната на предходната наредба е изтекъл преди края на определения 14дневен срок за обществено обсъждане на проекта на новата наредба. Изложените причини не обосновават наличието на изключителен случай по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА. Нормата ограничава възможностите за предложения и становища по проекта за приемане на подзаконов нормативен акт като предвижда по-кратък срок за представянето им, поради което следва да се тълкува стриктно. Недопустимо е бездействието на административния орган в предвидения в чл. 195, ал. 2 от АПК срок да обосновава ограничаване на срока за обществени консултации. Наред с това, споделя се и извода на тричленния състав за това, че в действителност не е спазен и определеният 14-дневен срок, а проектът и мотивите са публикувани за обществено обсъждане за срок от 13 дни от 13 до 26 октомври 2020 год. Неспазването на срока за провеждане на обществено обсъждане води до издаването на подзаконовия нормативен акт без надлежно проведени обществени консултации в съответствие с чл. 26, ал. 2 от ЗНА и в нарушение на принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, поради което се явява съществено нарушение на процесуалните правила за приемането му и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Обстоятелството, че проектът на наредба не е бил свален от портала за обществени консултации след изтичане на обявения в съобщението срок на 26 октомври 202 год. и че до подписването на наредбата от министъра на отбраната на 29 октомври 2020 год. е било възможно да се публикуват бележки и предложения, каквито са доводите на касатора, не променя извода за неспазване на срока по чл. 26, ал. 4 от ЗНА, доколкото в случая не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА, и провеждане на обществено обсъждане на проекта на наредба в съкратен срок. На следващо място, правилни са изводите на тричленния състав за противоречие на възприетия с оспорената наредба начин на изчисляване на разходите за обучение и издръжка на различните категории обучаеми с материалноправните разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Съответствието на наредбата с материалния закон е преценена от тричленния състав в съответствие с чл. 192а от АПК към момента на постановяване на решението. Основание за издаване на наредбата е чл. 260, ал. 4 от ЗВОСРБ, който възлага на министъра на отбраната да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Въз основа на изчисленията по този ред и начин се определят разходите, които законът задължава различните категории обучаеми да възстановят в хипотезите, очертани в чл. 260, ал. 1 и 3 и чл. 260а, ал. 1 и ал. 3 от ЗВОСРБ. Като е въвел задължението за възстановяване на разходи от военнослужещи и курсанти, законът е предвидил възстановяване единствено на разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, но не и други разходи. Такива други разходи по естеството си за издръжка на учебните заведения, за които не е обосновано по какъв начин са пряко свързани с процеса на обучение на конкретния военнослужещ или курсант, посочени в таблица 2 от приложението към чл. 6, чл. 11 и чл. 12 от наредбата, са включени като показатели, въз основа на чието отчитане се изчисляват разходите за времето на обучение на съответните категории обучаеми. По този начин предвиденото от закона задължение на лицата по чл. 260, ал. 1 и 3 и чл. 260а, ал. 1 и 3 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходите съответно за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация с оспорената наредба е увеличено до обезщетяване на всички разходи, направени за издръжката на учебните заведения, в противоречие със закона. По тези съображения правилно и в съответствие с правомощията по чл. 193, ал. 1 от АПК тричленният състав е отменил подзаконовия административен акт поради установените по делото съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 26, ал. 4 от ЗНА и поради противоречие на подзаконовия нормативен акт с чл. 260, ал. 1 и ал. 3 и чл. 260а от ЗОВСРБ. При неоснователност на касационните оплаквания оспореното решение следва да остане в сила. С оглед изхода на спора следва да бъдат уважени исканията на жалбоподателите за разноски, както следва: на жалбоподателите Г. Г. К. и Д. В. К. - за разноски за едно адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна помощ и съдействие по договор 04 август 2023 год., като разноските в размер на 1000 лева следва да бъдат присъдени на адвокат И. Жерков с личен номер 1400019830 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на жалбоподателя Е. П. В. за разноски за едно адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна помощ и съдействие по договор 01 ноември 2024 год., като разноските в размер на 1200 лева с включен ДДС следва да бъдат присъдени на адвокат В. Видолов с личен номер 1400743110 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата; Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,