Решение № 132 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2012 г.

Решение № 132 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Цветан Иванов Дичев от гр. София, против решение № 5509/5.12.2011 г., постановено по а. д. № 8259/2011 г. по описа на Административен съд, София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователно оспорването на Дичев против отказ да му се предостави информация от старши юрисконсулт в Дирекция "Правни дейности" (ДПД) в Министерство на правосъдието (МП), обективиран в негово писмо изх. № 95-00-37/24.08.2011 г. Недоволен от решението, Дичев го обжалва. Твърди, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната на решението и уважаване на първоначалната жалба. Претендира и за разноските по делото. Ответната страна - старши юрисконсулт в ДПД на МП - Любомир Димов, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи, направени от съда въз основа на така установеното от фактическа страна. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че Дичев е подал заявление за достъп до информация, адресирано до министъра на правосъдието и заведено с вх. № 95-00-37/8.08.2011 г. На заявлението е отговорено с обжалваното писмо изх. № 95-00-37/24.08.2011 г. от старши юрисконсулт в ДПД на МП Любомир Димов, надлежно упълномощен от министъра да се произнася по постъпили заявления по ЗДОИ със заповед на министъра № ЛС-04-1485/16.11.2010 г. С писмото е отказан достъп до исканата информация, предвид характера на заявлението - предложение по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Закона за нормативните актове и на тази основа - приложимост на други нормативни актове за разглеждането му, а не ЗДОИ. Касаторът е насочен да получи справка по заявлението си в деловодството на МП. Доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни. ВАС споделя изцяло становището на АССГ, че исканата информация по първоначалното заявление на Дичев не е обществена такава по съображенията, изложени в решението. Иска се информация която не е "свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти", а във връзка с подадено предложение от Дичев за промяна в Гражданския процесуален кодекс. Разглеждането на всяко едно предложение е вид административно обслужване на гражданите, които са го изготвили и се регулира с нормите на чл. 107 - 118 от АПК. Именно по този ред е процедирал и министъра, след като в обжалваното писмо изрично се насочва Дичев към получаване на справка по предложението му в деловодството на МП. В тази връзка, изцяло необосновани са твърденията в писмените бележки, представени след даване ход по съществото на делото, че длъжностното лице, на което е предадено предложението на касатора, "... неправомерно го е архивирал ..." и го е укрил от министъра. Ако това беше така, касаторът не би бил насочван за справка в деловодството на МП. Обстоятелството, че Дичев не е направил такава сочи, че сам той се е дезинтересирал от извършеното в МП във връзка с предложението му. Подаването на две последователни жалби до различни съдебни инстанции не сочи на обратното, а само на злоупотреба от страна на касатора с правото да води дела и сезира съдилищата. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,