Решение № 2016 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2016 г.

Решение № 2016 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Мюсюлманско изповедание - религиозна институция, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Б. М." .№..., против решение № 2964/28.04.2016 г. по адм. д. № 8000/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Сибинова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил оспорването на касатора Мюсюлманско изповедание - религиозна институция срещу заповед № ДК-19-С-11/29.07.2015 г., с която началникът на РДНСК Югозападен район, на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж - "кухня - разливна за бездомни хора /пристройка към външна тоалетна на джамия "Б. Б."/, находяща се в УПИ II - за озеленяване и джамия, кв. 7Б по плана на гр. С., м. "Зона Г-14", поземлен имот с идентификатор 68134. 402.53 по КК и КР на гр. С., район "О." - Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административната преписка и в съдебната фаза, е формирал мотиви относно вида и категорията на обекта, чието ползване е забранено на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Първият спорен въпрос относно категорията на строежа и обусловения от него въпрос за валидността на обжалваната заповед е законосъобразно разрешен. След съвкупна преценка на доказателствата обосновано и в унисон с материалния закон съдът е приел, че строежът е от първа категория, по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ като извършен в територия определена като групова недвижима архитектурна ценност с "национално значение". С Постановление на Министерския съвет № 36/01.06.1976 г. /ДВ бр. 47/1976 г./ площите на А. С. и С. С., определени като централно историческо ядро на С., на основание чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм./ са включени в "Списък на резервати-паметници на културата" и съгласно § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство /ПЗРЗКН/ са със запазен статут на паметник на културата. В тази територия, УПИ II, кв. 7Б, е ситуирана сградата на джамия "Б. Б." със статут на единична недвижима културна ценност съгласно определението на чл. 48, ал. 1 ЗКН, обявена във вестник "Известия" бр. 73/1955 г. като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата, а в последствие, ДВ бр. 25/1998 г., като недвижим архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория "национално значение". Посоченият имот попада в обхвата на територия с културно историческо наследство със статут на групов паметник на културата "Исторически развилия се обществен градски център /А-1/", гр. С., деклариран с нарочно писмо на НИПК през 1986 г. и на основание цитираната разпоредба на § 12, ал. 1 ПЗРЗКН има статут на групова недвижима културна ценност. Самият обект "кухня разливна за бездомни хора" безспорно не може да има статут на културна ценност, но попадайки в територията на групова недвижима културна ценност с "национално значение" следва нейната характеристика, което я определя като строеж първа категория, съгласно определението на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ. Ето защо обжалваната заповед се явява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията, предоставени му със закона - чл. 178, ал. 5 от ЗУТ и заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК С. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите относно характеристиката на обекта като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. При тази преценка от решаващо значение са не материалите, ползвани при изграждането на обекта, а обстоятелството доколко този обект трайно променя субстанцията на терена, върху който е разположен. Безспорно установено по делото е, че обследвания обект представлява едноетажна постройка, закрепена за масивна външна стена на реконструирана външна тоалетна към джамията, представляваща елемент от кадастъра и нанесена в действащата кадастрална карта с отделен идентификатор. Тази постройка, освен, че се явява трайно прикрепена към терена, не би могло да бъде преместена без разрушаване, нито ползвана на друго място със същото или друго предназначение . Представената по делото заповед № РД-18-128/16.07.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" не може да бъде противопоставена, предвид факта, че с тази заповед е наредено премахване на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ, правомощие в компетенциите на издалият я административен орган, докато предмет на процесната заповед е забрана за ползване на строеж. Доводът на процесуалния представител на касатора, релевиран в пледоарията по същество, относно неучастието в административното производство по издаване на заповедта и в съдебното производство по оспорването й, на собственика на терена е неоснователен. Страни в административното и съдебното производство са административният орган и адресата на заповедта по чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Извън недопустимостта за позоваване на чужди права, разпорежданията на заповедта не създават задължения за собственика на терена. Предвид горното, обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, като своевременно заявена, следва да бъде уважена в размер от 100 /сто/ лева на основание чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,