Решение № 15648 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2018 г.

Решение № 15648 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на М. Панов, подадена срещу заповед № 8121 К-8713/11.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Първо районно управление на СДВР. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Претендират се разноски. Ответникът оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: По време на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение инспектор М. Панов е бил старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" (РКП) на сектор "Разследване" в Четвърто районно управление на СДВР. Уволнен е на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - за неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. Прието е, че нарушението е съставомерно за датите 25.05.2017 г. (четвъртък) и 26.05.2017 г. (петък), като неявяване на работа е налице и на 23.05.2017 г. (вторник) и на 29.05.2017 г. (понеделник). На посочените дати Панов не е ползвал редовен платен годишен отпуск, компенсация за извънреден труд или отпуск по болест, липсва и уведомяване по надлежния ред на прекия ръководител. Установява се, че дисциплинарното производство е започнало по предварителни данни, съдържащи се в справка рег. № 513 р-44481/21.06.2017 г. по описа на СДВР и по изготвено предложение от директора на СДВР с № 513 р-38742/31.05.2017 г., които финализират извършена проверка по докладна записка на началника на Четвърто РУ за отсъствие на жалбоподателя от работа. Впоследствие е издадена заповед по чл. 207, чл. 1, т. 1 от ЗМВР с № 8121 К-6527/11.08.2017 г., с която е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение, определен е дисциплинарно наказващ орган (тричленна комисия), с която заповед Панов е запознат и е уведомен за правата си по време на разследването. След изготвянето на обобщена справка № УРИ 513 р-75027/5.10.2017 г. със заповед № 8121 К-7709/26.10.2017 г. министърът е разпоредил събирането на допълнителни доказателства във връзка с безспорното установяване на нарушението, каквато справка е изготвена с № УРИ 513 р-82269/30.10.2017 година. Материалите от проверката са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 24.11.2017 г. и заповедта е издадена на 11.12.2017 година. При тези данни и противно на твърденията на жалбоподателя съдът приема, че липсва нарушение на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР относно давностните срокове, като отчита съдържанието на разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Не е нарушен и чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Панов е давал обяснения в хода на дисциплинарното производство и е бил поканен да даде писмени обяснения по преписката след последната справка преди налагане на наказанието, когато са били събрани всички доказателства. Служителят обаче не се е възползвал от тази предоставена му възможност, видно от протокол № 513 р-81821/31.10.2017 година. Що се касае до индивидуализацията на наказанието по вид и размер, този въпрос в случая не може да бъде поставен, тъй като при тежките нарушения по чл. 203, ал. 1 от ЗМВР органът действа в обвързана компетентност и не може да наложи друго наказание освен уволнение. Спазен е и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа описание на нарушението, кой е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които нарушението е извършено, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Отделно от това заповедта изрично препраща към обобщената справка и становището на комисията, където подробно са изложени допълнителни фактически основания за издаването на акта. Съдът обаче счита, че дисциплинарното нарушение не е безспорно доказано с надлежни доказателствени средства. По преписката има доказателства и не се спори по този факт, че на 25.05.2017 г. Панов е бил в сградата на СДВР във връзка с уреждането на преместването си на друга работа в ГД "БОП", поради което изводът, че на тази дата лицето въобще не е било на работа, е неверен. Следователно дори да се приеме, че служителят е отсъствал от работа на останалите три дати, не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, а при отсъствие за един работен ден се предвижда наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От друга страна записите от видеокамерите на Четвърто РУ за влизане и излизане от сградата не са приложени на магнитен носител, а жалбоподателят е оспорил съдържанието им, както и протокола на комисията, която ги е преглеждала. Липсва и експертна справка, която да удостовери дали същите не са манипулирани, което обстоятелство Панов също е твърдял. Поради това тези записи не са годно доказателствено средство и не установяват по безспорен начин, че на посочените в заповедта дни този служител нито е влизал, нито е излизал от управлението. Освен това ДРО не е положил достатъчно усилия да установи кои са колегите, удостоверили с подписа си, че в процесните дни Панов е бил на работа. Вярно е, че някои от тях са дали сведения пред ДРО, че не са знаели причината за полагане на подписа си в списъка, защото не са видяли титулната част на листа, с което на практика се отричат от подписа си за удостоверените обстоятелства. Останалата по-голяма част от служителите не са разпитвани в дисциплинарното производство. Представените обаче в съдебно заседание два списъка с подписи, удостоверяващи присъствие на Панов на работа в въпросните дни, не може да бъде ценено като доказателство от съда, тъй като това са свидетелски показания в писмен вид, чието кредитиране е недопустимо в съдебната фаза на делото. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св. Николов, който заяви пред съда, че няма спомен жалбоподателят да е отсъствал от работа в дните около 24 май, а напротив, той е бил на сутрешните оперативки на целия полицейски състав. Затова и самият свидетел се е подписал на списъка със съзнанието какво удостоверява и според него няма как останалите подписали го служители да са били излъгани или подведени. Свидетелски показания от страна на ответника с цел опровергаване на присъствието на Панов на работа и на оперативките не са ангажирани пред съда съобразно разпределянето на доказателствената тежест. Предвид изложеното са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и това води до извода за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски пред тази инстанция и МВР следва да се осъди да му заплати сумата 510 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,