Решение № 1153 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1.Касационна жалба на А. Карагьозов и Р. Карагьозов със съгласието на родителя си А. Карагьозов, чрез процесуален представител, против решение 7733 от 16.12.2022г., постановено по адм. д. 6564/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която е отменено Решение 369/29.06.2022 година на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ в частта, с която е установено, че И. Спасова от гр. София, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София е осъществила пряка дискриминация по признак увреждане и нарушение по чл. 31 от Закона за защита от дискриминация спрямо Р. Карагьозов, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда за неговото обучение за периода 15.09. - 18.12.2014 година по жалбата на И. Спасова от гр. София, и в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Карагьозов, срещу от Решение 369/29.06.2022 година на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че И. Спасова от гр. София, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София не е извършила нарушение по чл. 31 от Закона за защита от дискриминация, не е извършила тормоз и преследване спрямо А. Карагьозов, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда обучението на сина му Р. Карагьозов за периода 15.09.- 18.12.2014 година.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът- И. Спасова, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационните жалби. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

1. Касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, против решение 7733 от 16.12.2020г., постановено по адм. д. 6564/2022г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено Решение 369/29.06.2022 година на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че И. Спасова от гр. София, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София е осъществила пряка дискриминация по признак увреждане и нарушение по чл. 31 от Закона за защита от дискриминация спрямо Р. Карагьозов, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда за неговото обучение за периода 15.09. - 18.12.2014 година по жалбата на И. Спасова от гр. София.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответниците- А. Карагьозов и Р. Карагьозов не изразяват становище по касационната жалба на КЗД. Не претендират разноски.

Ответникът- И. Спасова, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационните жалби на А. Карагьозов и Р. Карагьозов са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

С Решение 369/29.06.2022 година на Комисия за защита от дискриминация пети специализиран постоянен заседателен състав, по преписка 87/2015г., по оплаквания Р. Карагьозов, чрез законен представител, срещу И. Спасова от гр. София, в качеството й на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София, за извършена дискриминация- нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, осъществен на основата на признак увреждане , и по жалба на А. Карагьозов срещу И. Спасова от гр. София, в качеството й на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София, за извършен тормоз и преследване, както и за извършено нарушение по чл.11, ал.1 и чл.32 ЗЗДискр., КЗД:

-установява, че ответна страна И. Спасова, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев , с адрес: гр. София, Район Средец , ул. 6-ти септември . 16, е осъществила пряка дискриминация по см. на чл. 4. ал. 2 във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на основата на признак увреждане и нарушение на чл. 31 от ЗЗДискр., спрямо жалбоподателя - Р. Карагьозов, малолетен към датата на образуване на производството, представляван от неговата майка и законен представител - Р. Ланоа, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда за неговото обучение за периода 15.09.2014г. -18.12.2014 г.

-препоръчва, на основание чл. 47. т. 6 от ЗЗДискр., на ответна страна И. Спасова, в качеството на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев , с адрес: гр. София, Район Средец , ул. 6-ти септември", 16, с превантивна цел и недопускане на дискриминация, да предприема своевременни действия за осигуряването на активна, навременна и подкрепяща среда по отношение на ученици със специални образователни потребности.

-установява, че ответна страна И. Спасова, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев4', с адрес: гр. София. Район Средец", ул. 6-ти септември , не е осъществила нарушение на чл. 31 от Закона за защита от дискриминация, спрямо жалбоподателя А. Карагьозов.

-установява, че ответна страна И. Спасова, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев, не е осъществила нарушение на забраната за дискриминация под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр, във вр. с §1, т. 1 и т. 9 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя А. Карагьозов, във връзка с увреждането на неговия син.

-установява, че ответна страна И. Спасова, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев , не е осъществила състав на нарушение - преследване , по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗЗДискр. спрямо А. Карагьозов.

-оставя без уважение като неоснователна жалбата с вх. 44-00-3981 от 03.11.2015г подадена от А. Карагьозов, в тази част.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД, в частта, в която КЗД установява, че ответна страна И. Спасова, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев е осъществила пряка дискриминация по см. на чл. 4. ал. 2 във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на основата на признак увреждане и нарушение на чл. 31 от ЗЗДискр., спрямо Р. Карагьозов, малолетен към датата на образуване на производството, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда за неговото обучение за периода 15.09.2014г. -18.12.2014 г. е постановено в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касаторите форма на дискриминация, осъществена спрямо малолетния Р. Карагьозов по посочения защитен признак увреждане по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. от И. Спасова, в качеството на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев .

При наведените твърдения в първоначалната жалба до КЗД, в декларация от 13.03.2016г. от А. Карагьозов до КЗД, и в молба уточнение до КЗД от Р. Карагьозов, чрез законен представител А. Карагьозов, и от А. Карагьозов, касационните жалбоподатели в хода на производството пред КЗД и първоинстанционното производство пред АССГ, не са установили факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр.

Не е установено нарушаване принципа на равно третиране спрямо Р. Карагьозов (в случая -без наличие на сравнител защото от достъпните факти по казуса следва, че защитеният признак Увреждане би бил причина за по-неблагоприятното третиране), и не е доказано по делото Р. Карагьозов да е бил в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявеното качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", изразено чрез неосигуряване от И. Спасова, в качеството на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев , подходяща подкрепяща среда за неговото обучение за периода 15.09.2014г. -18.12.2014 г.

Според разпоредбата на чл.1, §2 от Конвенция за правата на хората с увреждания /Конвенцията/ (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26 януари 2012 г. - ДВ, бр. 12 от 2012 г. В сила за Република България от 21 април 2012 г.), хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.

По отношение значението на понятието увреждане , за което липсва определение в Конвенцията, настоящият състав възприема разширителния подход в тълкуването му, прилаган и от ЕСПЧ/ напр. решение от 30.04.2009г. по дело Glor срещу Швейцаря(жалба 13444/04)/.

Съгласно чл.5, т.2 вр чл.2 от Конвенцията, подписалите я държави /страни по Конвенцията/, се задължават да забранят всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

В конкретния казус заявеното качество увреждане , пред КЗД, спрямо детето Р. Карагьозов е възприето от първостепенния съд като безспорно, основано на доклада от 31.05.2012г. от М. Джанет (Канада), според който Р. Карагьозов отговаря на критериите за генерализирано разстройство на развитието, некласифицирано другаде, показва признаци на [заличен текст], и основано на амбулаторен лист от 11.09.2014г., според който на Ронин е поставена диагноза [диагноза].

Увреждането на детето не съвпада еднозначно с понятието болест , за която не се предоставя защита. Не болестта сама по себе си, а предизвиканото от нея отклонение в поведението на лицето при взаимодействието му с конкретната социална среда възпрепятства неговото пълноценно и ефективно участие в обществото, в сравнение с останалите негови членове на същата възраст и в идентичен социум.

Използваният от Конвенцията израз би могла не прави разлика между степен на недостатъчност. Достатъчно е затруднението да предизвика възпрепятстване в определен момент участието на лицето в която и да е сфера на обществения живот, или да е налице вероятност тази недостатъчност на предизвика такова възпрепятстване, което не би било налице в другите негови членове.

В случая се касае за дете, чиято поведенческа проблематика изисква специфичен подход за преодоляване на негативни резултати, възникнали при срещата му с житейски ситуации, поради пораждането на определен вид препятствия( физически, социални и др.), водещи най-малко до ограничаване възможностите средата, в която детето се обучава, да се определи като подкрепяща с оглед вида и степента на увреждане, а оттам и до равната възможност за достъп на детето до обучение, еднакво с това на останалите деца.

В контекста на изложеното, антидискриминационния подход има за цел да стимулира обществото да се адаптира към изискванията и потребностите на хората с различна (нарушена) социална реакция. Част от този подход е специфичния режим на достъпа до образование за категорията деца с определени като специални образователни потребности, възприет в нормативните актове, на които се е позовал първоинстанционния съд- Правилника за прилагане на закона за народната просвета(Обн. ДВ. бр.68 от 30 юли 1999г.,) и Наредба 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания (отм. ДВ. бр.100 от 15 декември 2017г.).

Несъмнено основната задача на обществото е защита правата на тази категория лица, включително чрез недопускане пренебрегване на тези права или осъществяване на злоупотреби от различен характер.

Визираното от касаторите задължение за осигуряване подходяща подкрепяща среда за обучението на Ронин от И. Спасова, в качеството на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев представлява част от механизма за осъществяване именно на правото на лица от процесната категория, спрямо същите да бъдат предприети мерки, компенсиращи социално ограничение, което е с произход увреждането като вид функционално ограничение. Целта е избягване на ефектите от дискриминация, която би представлявала трайно състояние на неравно третиране.

За да е налице обаче пряка дискриминация по см. на чл. 4. ал. 2 във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. трябва да е осъществен фактическия състав, посочен в приложимата правна норма.

Фактическият състав на заявената дискриминация е предмет на доказване в административното и съдебно производство, като доказването не се извършва единствено чрез твърдения, заявени в жалба, молба или декларация, а с всички относими и допустими доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност, с оглед установяване релевантните за спора факти- чл.39, ал.1, вр. чл.35 и чл.36, ал.3 АПК.

В конкретния казус предвид установените по делото факти, фактическият състав на пряка дискриминация не е доказан.

На първо място, противно на тезата на касаторите, по делото няма данни увреждането на Ронин, така както е диагностицирано, да е било известно на сочения за дискриминиращ субект в началото на процесната учебна година. Приетото по делото доказателство-заявление вх.166 от 06.06.2014г. от А. Карагьозов до директора на 06 ОУ не подкрепя заявеното от касаторите обстоятелство на узнаване.

По делото няма данни към изпратен на 03.07.2014г. имейл до директора на 06 ОУ да е приложено заявление за прием, което да съдържа данни, вкл. под формата на заявление за прием в полуинтернатна група /ПГ/, че детето е диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър, т.е. че спрямо него е налице процесния вид увреждане.

Безспорно е установен по делото факта, че детето Ронин не е прието за обучение в първи клас в 06 ОУ като дете/ученик със специални образователни потребности по см. на приложимата към този момент материалноправна уредба. Това е станало в хода на учебния процес едва след 06.01.2015г.

Горното означава, че при постъпване на детето в първи клас в процесното училище, и за периода 15.09.2014г. -18.12.2014 г., спрямо детето Ронин не е било налице обективно състояние, възникнало поради бездействие на сочения за дискриминатор, да изпълни свои задължения, произтичащи от действащата нормативна уредба, насочени към осигуряване равно третиране на детето, именно поради наличието в това дете на защитения признак увреждане .

Липсата на специфични мерки за осигуряване на приобщаващо образование, създаващи разумни улеснения в процесния интервал, не е резултат от неблагоприятно третиране от страна на дискриминатора, при наличие на пряка причинна връзка между заявеното неравно третиране и защитения признак, изразено чрез действия спрямо детето, или чрез противоправно бездействие- неизпълнение на законови задължения, както относително така и индивидуално, а на комплекс от обстоятелства ( фактически и правни отношения), които са извън релевантния за антидискриминационното законодателство фактически състав на пряката дискриминация.

При недоказване от касаторите на визираните елементи от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо малолетния Р. Карагьозов по посочения защитен признак увреждане по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. от И. Спасова, в качеството на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев .

Настоящият касационен състав намира за правилно решението на АССГ и в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Карагьозов, срещу Решение 369/29.06.2022 година на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че И. Спасова от гр. София, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София не е извършила нарушение по чл. 31 от Закона за защита от дискриминация, не е извършила тормоз и преследване спрямо А. Карагьозов, като не е осигурила подходяща подкрепяща среда обучението на сина му Р. Карагьозов за периода 15.09.- 18.12.2014 година.

В молба-уточнение от 01.06.2021г., подадена до КЗД от Р. Карагьозов, чрез законен представител А. Карагьозов, и от А. Карагьозов е заявен осъществен тормоз и преследване спрямо А. Карагьозов, изразяващ се, без изброяването да е изчерпателно, в подаването на сигнал до дирекция Социална помощ , отдел Закрила на детето , в който се съдържат неверни твърдения, като например твърдението, че на 21.10.2014г. се проведе среща на ВУЕКПО в родителите на Ронин и им бе разяснена процедурата за преминаване към ЕКПО в Рио София-град. Бащата г-н А. Карагьозов подписа декларация за съгласие, но под предлог, че това ще отнеме много време, семейството не е предприело нищо , необосновано отричане на валидността на медицинска документация, изготвена от чуждестранен лицензиран психолог (само тормоз), отстраняването на Ронин от полуинтернатната група в началото на учебната година, без да се вземат предшестващи или последващи компенсаторни мерки (само тормоз), непредприемането на марки за прекратяване на тормоз от училищен психолог, изразяващ се в незаконно отстраняване на Ронин от учебния процес (тормоз и преследване), непредприемането на мерки за организиране на комбинирана форма за обучение (само тормоз), неорганизирането на адекватно допълнително обучение за усвояване на книжовния български език от страна на Ронин (само тормоз).

В същата молба е заявено и извършено нарушение на чл.11, ал.1 и чл.32 ЗЗДискр. в резултат на непредприемането от страна на ответника на подходящи мерки с цел изравняване възможностите за ефективно упражняване на правото на образование от страна на Ронин.

По отношение формата на дискриминация тормоз не е посочено лице за сравнение.

Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл.5 във връзка с §1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Дефиницията на тормоза не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тази форма на дискриминация, неговата реализация и въздействие постигат изисквания резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин.

В случая обаче физическото и словесно поведение на И. Спасова от гр. София, в качеството й на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев гр. София, и описано от касаторите в молба-уточнение от 01.06.2021г., не може да се определи като поведение, целящо накърняване достойнството на лицето А. Карагьозов и като такова, създало особен, специфичен резултат- враждебна, обидна или застрашителна среда.

Безспорно възникналите проблеми в процеса на обучение на детето Ронин в процесния интервал, са довели и до стресиращо в негативен аспект нежелано от родителите на детето и в частност от бащата А. Карагьозов емоционално преживяване, но то не е последица от дискриминационно поведение на И. Спасова по см. на приложимите материалноправни норми на специалния закон- ЗЗДискр.

Не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето- в случая на А. Карагьозов, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на признак- по см. на чл.4, ал.1, какъвто признак не е заявен от лицето в хода на производството.

Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение обществена и социална средата- не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от всички други лица в някакъв социум на А. Карагьозов , конкретно насочено спрямо него.

На следващо място тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т.е. следва да са качества, присъщи на лицето, и поради което да бъдат изразени от заявителя по начин, който да обуславя възможността за събиране на доказателства за установяването им в производството като част от фактическия състав на твърдяната за осъществена форма на дискриминация.

В жалбата до КЗД и последвалите декларация и уточнително писмо не е посочен и конкретизиран защитен признак от А. Карагьозов по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

При тези факти специализирания орган КЗД безкритично е възприел твърденията на А. Карагьозов ( по жалба вх.44-00-3981/03.11.2015г.) за осъществен тормоз , въз основа на увреждането на неговия син в хипотеза на свързаност, което увреждане не може да се възприеме като защитен признак, присъщ на лицето А. Карагьозов.

Като последица не са установени факти по делото, доказващи нежелано поведение на И. Спасова от гр. София, в качеството си на директор на Шесто основно училище Граф Н. П. Игнатиев на основата на защитен признак, създало негативна среда за А. Карагьозов.

По делото няма данни и за осъществено преследване спрямо А. Карагьозов по см. на чл.5 вр. §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.: по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

Не се установява от фактите по делото осъществено по-неблагоприятно третиране на А. Карагьозов от дискриминатора Спасова (чрез действия или бездействия) независимо от съзнателно или несъзнателно отражение върху сочения за дискриминатор, на предприети от А. Карагьозов действия, с цел налагане спазване на принципа за равно третиране, или спрямо Р. Карагьозов в хипотеза на свързаност, като отговор или резултат на такива действия( от А. Карагьозов), извършени с цел защита от дискриминация.

Непредприемането на мерки за прекратяване на тормоз от училищен психолог (твърдения, които не са доказани по делото), изразяващ се в незаконно отстраняване на Ронин от учебния процес, по принцип но и не само, няма общо с фактическия състав на преследването като вид дискриминация по см. на по см. на чл.5 вр. §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.

По отношение изводите на АССГ за липса на извършено нарушение от И. Спасова на чл.11 и чл.32 ЗЗДискр., настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил неправилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Аргументите изложени от касатора КЗД за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр и фактите по делото.

Въпреки, че от КЗД е направен опит за събиране на доказателства във вр. наведените оплаквания от жалбоподателите, както преди, така и след възобновяване производство пред КЗД с разпореждане 653 от 24.07.2019г., КЗД е приела, че в жалбата на А. Карагьозов не са изложени никакви различни фактически обстоятелства от тези в първоначалната жалба на Р. Карагьозов, а фактическата обстановка е подробно отразена в постановеното от състава на КЗД при първоначалното разглеждане на преписката, т.е. еднозначно е възприела фактическата обстановка по преписката като непроменена.

При непроменената фактическата обстановка ( т.е. една и съща) според КЗД, този орган е достигнал до противоположни изводи спрямо предходното постановено решение 4/13.01.2017г. по преписка 87/2015г., приемайки за осъществена от И. Спасова пряка дискриминация на практика с мотив от едно изречение, според което при повторното разглеждане на преписката ответната страна (Спасова) не е представила доказателства за това, какви действия тя като директор у предприела за създаването на подходяща подкрепяща среда за обучение на Ронин, включително и за Екип за неговото подпомагане за обучение за периода 15.09.2014г.-18.12.2014г.

Този извод не само е изцяло в противоречие с установените от същия този орган факти в поведеното административно производство, релевантни към твърдяната форма на дискриминация по признак увреждане , но същия е основан и на предположения- КЗД в процесното Решение 369/29.06.2022г. изрично е посочила, че този извод се налага и с оглед подробната хронология на събитията, отразени в жалбата на А. Карагьозов, независимо че в хода на административното производство не са представени доказателства, установяващи изложените в жалба обстоятелства.

Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства.

Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд София-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касаторите нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не се присъждат .

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение