Решение № 5535 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу решение 551 от 02.08.2022 г., постановено по административно дело 839/2021 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. 02- 260 - 6500/11603 от 04.08.2021 г. и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и жалбата срещу уведомително писмо - отхвърлена. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ж. Иванова, чрез процесуален представител адв. Стоянова в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискуемата форма. Уведомителното писмо е издадено при липсата на мотиви - не са изложени фактически и правни основания за издаването му в нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За да достигне до тези изводи, съдът е изследвал подробно съдържанието на оспореното УП - данните в изготвените таблици и разяснения към тях и е установил, че не става ясно за кои площи се налагат намаленията и кои изисквания са нарушени. Съдът е обсъдил и представеното писмено становище от 16.08.2021г. касаещо подадената до него жалба, установил е, че донякъде внася яснота по отношение издадения акт и мотивите за това, но е счел ,че мотивирането на акта в съдебната фаза на производството е недопустимо. Решението е правилно. АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и фактическо основание. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и /или проверки на място/ в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесната площ като недопустима за подпомагане. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за извършените намаления на исканите суми по отделните мерки и постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. От поясненията към колона 3 - намаления към таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са пет отделни хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай. По отношение процесните схеми от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по схемите, размерите на намаленията и на оторизираните суми, но не са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни констатации, касаещи извършеното намаление. Пояснението, дадено за колона 3 от таблица 1 на уведомителното писмо е общо и бланкетно, като така не дава ясна представа защо е отказано подпомагане по съответната схема. Правилни са изводите на АС - Хасково, че представеното в хода на делото становище, макар и да изхожда от издателя на оспорения акт, не отговаря на изискванията в ТР 16 от 1975 год. на ОСГК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Приложеното писмено становище изх. 02 - 260 -6500/11603 от 16.08.2021г., което изхожда от издателя на оспорения административен акт, не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Видно от съдържанието на становището същото е в отговор на вече постъпилата жалба до АС - Хасково срещу УП от 10.08.2021г., поради което не изпълнява изискванията на посоченото тълкувателно решение. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за наличие на предпоставките за прилагане на ТР 16/ 1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Не е налице хипотеза, в която липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни основания за постановения отказ се съдържат в друг акт, издаден от същия орган най - късно до изпращане на административната преписка със жалбата на съда или в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт. При така направената правилна преценка на АС Хасково за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер, който не е прекомерен спрямо минималния от 1200лв., посочен в разпоредбата на чл. 9, ал. 3, от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.), настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение