Решение № 10667 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 747/2018 г.

Решение № 10667 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 747/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Г. Якимов – полицейски орган в Първо РУ-Бургас моли да бъде отменено като неправилно решение № 1960/21.11.2017 г. по адм. д. № 2633/2017 г. на АС - Бургас, с което е отменена негова заповед за задържане № 431 зз-380/14.09.2017 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба М. Маринов по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 431 зз-380/14.09.2017 г. на Г. Якимов – старши инспектор в Първо РУ-Бургас за задържане за срок от 24 часа на М. Маринов на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР заподозрян за извършени хулигански действия на 9.09.2017 г. в района на старата поща и хотел Бургас. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане на Маринов като заподозрян за извършени хулигански действия на 9.09.2017 г. в района на старата поща и хотел Бургас. Обосновано съдът е приел, че посоченото в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР не съответства на описаното фактическо основание – подозрение за участие в хулигански действия, за което би следвало да се посочи правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не по т. 4, според която полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Съдът е анализирал подробно хипотези по чл. 70 от ЗМВР и обосновано е приел, че не е доказано да е било необходимо да се установява самоличността на Маринов, който сам се е явил в Първо РУ-Бургас и е дал обяснения по поставените му от полицейските органи въпроси. Правилен е изводът на съда, че поправка на техническа грешка в заповедта не може да се извърши устно пред съда в производството по обжалване на заповедта. По чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересуваните лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Цитираната норма изисква да се издаде писмен акт за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, какъвто не е издаван. Правилен е изводът на съда, че в заповедта липсват фактически основания за посоченото правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, поради което заповедта е издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът ще следва да заплати на ответника 300 лв разноски за касационната инстанция. Искането за присъждане в касационното производство на разноски за заплатена държавна такса е неоснователно предвид изявлението на пълномощника на Маринов пред административния съд в защита по същество, че не претендират разноски по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,