Решение № 13064 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2009 г.

Решение № 13064 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, срещу Решение № 402/17.03.2009 год. по адм. д. № 1633/2008 год. на Административен съд - гр. Варна, двадесет и пети състав, с което са отменени съобщения за дължими публични общински вземания по ЗМДТ, както следва: № № 25267, 25270, 25272, 25274, 25275, 25276, 25277, 25280, 25281, 25283 и 25285 /26.04.08 год. на Община Варна, в частта с която на Никола Стоянов Джеров са определени задължения за ТБО за периода 31.03.2008 год. до 30.06.2008 год. по декларация № 14159/21.08.2006 год. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски по делото. Ответниците по касационната жалба - Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Петранка Стоянова Минчева, Никола Иванов Стоянов, Трифон Николов Атанасов, Иван Стоянов Тодоров, Стоян Иванов Тодоров и Никола Стоянов Джеров, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за безспорно установено, че ответниците са собственици на недвижими имоти в Район "Вл. Варненчик", в "Западна промишлена зона", "Метро" и "Планова". С оспорените съобщения незаконосъобразно е определена ТБО за 2008 година за имотите и лихва за услугата събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депо, изграждане, поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци и почистване на уличните платна, площадките, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, изчислени върху отчетната стойност на имота. Съдът е приел, че сметоизвозването за този район е извършвано не от общината, а от "Омега - Интерклинър" АД. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е регламентирано общинският съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна е посочено, че лицата, неползващи услугата през съответната година или част от нея, заплащат само такса за периода на ползване на услугата. В посочената наредба на община Варна липсва регламентация на реда за заявяване и установяване неползването на услугата. В чл. 8, ал. 1 от наредбата е определен компетентният орган за освобождаван от заплащане на такси. След като чл. 62 от ЗМДТ и наредбата въвеждат ползването на услугата като условие от значение за дължимостта на таксата, а в същото време в наредбата не е предвиден ред за предварително заявявяне, че услугата няма да се ползва, следва при спор за дължимост на ТБО поради неползването на услугите, служебно да се изследва дали са ползвани. В случая ползването на услугата е в зависимост от генерирането в имота на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Според кредитираното от съда заключение на вещото лице не може да даде заключение за изпълнението на услугите от фирмата, чието задължение е било да събира отпадъците. Съдът е приел, че липсата на съдове и обстоятелството, че по - голямата си част имотите представляват междублоково пространство, водят до извода, че същите не се използуват от собствениците - физически лица. Съдът правилно е определил приложимото материално право. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, оправомощаваща общинския съвет да определи реда за освобождаване на лицата, неползващи услугата от заплащане на местна такса и конкретното нормативно уреждане на дължимостта на ТБО като вид местна такса само при ползване на услуга в чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, АС правилно е изследвал дали в имота са генерирани битови отпадъци. При липса на нормативно регламентирано задължение за предварително заявяване, че няма да се ползват тези услуги, правилна е преценката за необходимост от служебно изследване дали реално е използвана услугата, независимо че в района е било възможно да бъде използвана. Изводите на съда относно липсата на битови отпадъци от имотите през процесния данъчен период се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и води до обоснования извод, че и трите услуги, за които се заплаща ТБО и са описани в Съобщенията, не са били ползвани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответниците по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция - 150 (сто и петдесет) лева, платими от община Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение