Решение № 12030 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2019 г.

Решение № 12030 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Т. Ламбев. Жалбата е против решение № 362 от 15.10.2019 г., постановено по адм. дело № 284/2019 г. на Административен съд Смолян. С него по жалба на Община Неделино е обявена нищожността на решение за определяне на финансова корекция с изх. № 01-0800/1009 от 06.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно и оставяне в сила на административния акт. Ответникът – Община Неделино, представлявана от кмета Б. Кехайов, е подал писмен отговор. Счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли ВАС да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно Административен съд град Смолян е прогласил за нищожен административния акт, поради ненадлежна делегация на решаващия орган. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е обявил за нищожно решението за определяне на финансова корекция с изх. № 01-0800/1009 от 06.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови този резултат съдът приел, че процесното решение е издадено при липса на компетентност. Съдът е обсъдил приложените по делото заповед № 03-РД/189 от 02.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и заповед № 03-РД/204 от 05.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като изпълняващ по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ. Съдът приел, че с първата заповед изпълнителния директор на ДФЗ е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да го замества само за дата 05.02.2018 г., а с втората заповед съдът е приел, че е недопустимо заместник изпълнителният директор на ДФЗ в качеството му на изпълняващ функциите изпълнителен директор на ДФЗ да се преупълномощава да замества изпълнителния директор на ДФЗ през периода 06.02.2018 г. – 09.02.2018 г. и да издаде решение за определяне на финансовата корекция от 06.02.2018 г. Административният съд приел, че в заповедта от 05.02.2018 г. липсва редовно овластяване, тъй като съгласно чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Посочената разпоредба не предвиждала възможност за овластяване от заместващия, за презаместване или за удължаване на заместването от заместващия административния орган. Административният съд е приел, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил редовно овластен да замества изпълнителният директор на ДФЗ единствено и само на 05.02.2018 г. Като е издал оспореното решение за налагане на финансова корекция на 06.02.2018 г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е направил това при липса на компетентност. Обжалваното решение е правилно. Мотивите на обжалваното решение са почти дословен препис на мотиви от цитирани решения на ВАС. Първото от тях е било на доклад и е постановено с участие на двама от членовете на настоящия съдебен състав, поради което тези мотиви се споделят от настоящия касационния състав. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), съгласно която разпоредба финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ /чл. 69-77 от ЗУСЕСИФ/. От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е на изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от приложените доказателства по делото се установява, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил в платен годишен отпуск на 05.02.2018 г. За тази дата той със заповед № 03-РД/189/02.02.2018 г. е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ И. Мизова да го замества, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, според който при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Следователно само за 05.02.2018 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ И. Мизова е била оправомощена да изпълнява по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ. От представения болничен лист се установява, че изпълнителният директор на ДФЗ е изпаднал във временна неработоспособност за периода от 05.02.18 г. до 09.02.18 г. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ И. Мизова изпълняваща по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ е издала заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г., с която си е възложила да замества изпълнителен директор на ДФЗ и за периода от 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. включително. На 06.02.2018 г., било постановено процесното решение за налагане на финансова корекция. Административният съд правилно е приел, че по тази заповед липсва редовно овластяване за заместване. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ при отсъствие на изпълнителния директор, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. В тази норма не се предвижда възможност за овластяване на друго лице от заместващия или за удължаване на заместването от заместващия административния орган. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите на ВАС по т. д. №ТР-4/2002 г. заместването на титуляря се извършва в случаите, когато той е в обективна невъзможност да изпълнява своите правомощия. В тези случаи поради необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Но това се отнася само за правомощие на административния орган. Не е предвидено това правомощие да се разпростре върху овластяване на друг или същия заместващ както за периода на заместване, така и за удължаване на заместването извън периода, през който титулярят е овластил заместващия. С оглед на изложеното заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил редовно овластен да замества изпълнителния директор на ДФЗ само на 05.02.2018 г. Като е издал процесното решение за налагане на финансова корекция на 06.02.2018 г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е направил това при липса на компетентност. Това винаги води на нищожност на административния акт, както правилно е приел административният съд. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Неоснователно е и искането на касационния ответник за присъждане на разноски, тъй като по делото няма доказателства за направени такива разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,