Решение № 13440 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2010 г.

Решение № 13440 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани България"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Сребърна" № 21, представлявано от Найджъл Дейвис и Златка Дамова, чрез юрк. Струменлиева и адв. Славов, против Решение № 769 от 6.04.2010 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 7989 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане и възстановяване № 901814 от 20.07.2009 г. на орган по приходите по ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 1286 от 17.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът не съобразил, че са налице предпоставките за извършване на прихващане на надвнесен корпоративен данък за 2003 г. с дължим такъв за 2008 г. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения акт, както и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бояджиев, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: За да отхвърли жалбата, Софийският градски административен съд е приел, че е установен надвнесен корпоративен данък за 2003 г. от жалбоподателя в размер общо на 201 206 лв. Това вземане на жалбоподателя, според органите по приходите, е погасено по давност по правилото на чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5-годишен давностен срок на 31.12.2008 г. и не може да бъде извършено прихващане с него на задължения на данъчния субект, заявено с молбата му от 22.06.2009 г. Съдът е приел, че по чл. 53 ЗКПО (отм.) надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от ДЗЛ от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода за който корпоративният данък се явява надвнесен и дори да се приеме най-благоприятното за жалбоподателя, че началото на давностния срок е 01.04.2004 г. /когато е изтекъл срокът за подаване на ГДД/ давностният срок е изтекъл на 31.03.2009 г., преди подаването на молбата от 22.06.2009 г., по която е започнало процесното производство и задължението за прихващане или връщане на надвнесения данък е погасено по давност. Обжалваното решение е правилно. Вземането на данъчно задълженото лице за връщане на надвнесен данък е частно правно парично вземане и се погасява по чл. 129 ДОПК в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който то става изискуемо. Този момент по разпоредбата на чл. 53 ЗКПО (отм.) е 1 януари на отчетния период, следващ периода за който корпоративният данък се явява надвнесен - в случая 01.01.2004 г. Петгодишният срок е изтекъл на 31.12.2008 г., преди подаденото искане от 22.06.2009 г. за прихващане и преди подаване на ГДД на 30.03.2009 г., на ред 22 от която наистина е декларирана процесната сума като надвнесен данък от минали години. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 изр. посл. ДОПК не променя извода за изтичане на давностния срок. Съгласно тази разпоредба, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Тя няма предвид случаите на погасено частно вземане като процесното, а на погасено публично вземане и е в интерес на публично-правния кредитор. Разпоредбата на § 56 от ПЗР на ЗКПО, съгласно която надвнесеният корпоративен данък, данък върху печалбата и данък за общините по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, които не са приспаднати, възстановени или прихванати към 31 декември 2006 г., могат да се приспадат по реда на чл. 94, няма предвид погасените по давност вземания за надвнесен данък от минали години, което би следвало да бъде предвидено изрично ако това е била законодателната воля. Решението следва да се остави в сила, като при това следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на Д"ОУИ" София в размер на 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,