Решение № 15937 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2017 г.

Решение № 15937 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на А. Ч. А., чрез процесуалния и представител адв. Маринов, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 9444/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7353/2017 г. по описа на Върховния административен съд. В нея се излагат доводи за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и 5 АПК. Твърди се, че е налице ново доказателство, което е от значение за правилното решаване на делото, а именно жалба, от която се установява, че оспореният пред съд административен акт е бил оспорен и по административен ред, както и че при разглеждане на делото, приключило с определението, чиято отмяна се иска не е разгледано доказателствено искане. Ответникът, Кмет на район "Връбница", Столична община, чрез процесуалния си представител взема писмено становище за неоснователност на искането. Претендира разноски по делото. Петчленният състав на Върховния административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила определение е неблагоприятно, в законоустановения срок. С определение № 3510/31.05.2017 г., постановено по адм. д № 5551/2017 г. по описа на Административен съд С. град е оставена без разглеждане жалбата на А. Ч. А., чрез адв. Маринов, срещу окончателния списък по чл. 15, ал. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община при район "Връбница", прекратено е производството по делото и същото е изпратено като преписка на Столичен общински съвет за произнасяне по жалбата съобразно дадените указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорването по административен ред е задължителна предпоставка за оспорването пред съд, а по делото не са приложени доказателства, въпреки твърденията в жалбата, това да е сторено. Това определение е обжалвано от А. А., като с определение № 9444/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7353/2017 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, определение № 3510/31.05.2017 г., постановено по адм. д № 5551/2017 г. по описа на Административен съд С. град е оставено в сила. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като съдебният акт е влязъл в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Твърдяното в искането ново обстоятелство е наличие на подадена жалба от Асенова жалба, установяваща, че оспорения пред съд административен акт е бил оспорен от нея и пред Столичен общински съвет. Към искането не е представено доказателството, на което се основава приложението на чл. 239, т. 1 АПК. Дори и такова да е налице, то несъмнено е било известно на страната при решаване на спора, тъй като се твърди наличие на жалба, изхождаща от нея. Не се установява и невъзможност това доказателства да бъде представено в хода на развилото се съдебно производство, при добросъвестно упражняване на предоставените от закона права от А. и процесуалния и представител при разглеждане на спора в инстанционното производство. При изложеното искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. Второто твърдяно основание - по чл. 239, т. 5 АПК също не може да се приеме за основателно. Въведените от законодателя предпоставки са за допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на съда, вследствие от които: страната е била лишена от възможност да участва в делото; не е била надлежно представлявана и не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива нарушения не се твърдят, а и не се установява да са налице. Молителя не е лишен по никакъв начин от участие в производството. То е образувано по негова частна жалба, която е разгледана от тричленния състав и по която е постановено определението, чиято отмяна се иска. Всъщност доводите са за неправилност на определението, които доводи не могат да бъдат обсъждани в производството по отмяна. Молбата за отмяна и на това основание е неоснователна. По изложените съображения искането за отмяна на посочените в него правни основания като неоснователна следва да се отхвърли. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за реално сторени такива по делото. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия