Решение № 15376 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2020 г.

Решение № 15376 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение № 702 от 06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 11064/2017 г. от Административен съд София-град. Администрацията на Министерския съвет на Република България, чрез пълномощника си обжалва решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и в частта, с която са й присъдени разноски по делото в размер на 310 лв., като в жалбата се развиват доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт в тази част. Р. Неделкова от [населено място], [община], чрез пълномощника си, обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Администрацията на МС на РБ, за сумата от 5 749 лв., представляваща понесените имуществени вреди във връзка с мълчаливия отказ на ответника да се произнесе в съответствие с влезлите в сила Решение № 301 от 03.04.2014 г., постановено по адм. дело № 542/2013 г. от АС – Перник и Решение 3799 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10522/2017 г. от АССГ с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели молят обжалваното решение да бъде отменено, а спорът – решен по същество от настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Първоинстанционният съд е сезиран с искането на Р. Неделкова за отмяна на мълчалив отказ на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС на РБ да й изплати възстановителната помощ, съобразно с влязлото в сила Решение 301 от 03.04.2014 г., постановено по адм. дело № 542/2013 г. от АС – Перник и едновременно с това Р. Неделкова е предявила иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС на РБ, за присъждане на обезщетение за понесени от нея имуществени вреди в размер на 8 306 лв. и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., настъпили вследствие мълчаливия отказ на ответника да се съобрази с влязлото в сила Решение 301 от 03.04.2014 г., постановено по адм. дело № 542/2013 г. от АС – Перник. С определение от 29.09.2017 г. производството по образуваното адм. дело № 10522/2017 г. по описа на АССГ е било разделено, като искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е отделен в друго производство /това по адм. дело № 11064/2017 г. по описа на същия съд, II отд., 58 с-в/. С отделна молба, приложена на л. 93-94 от адм. дело № 10522/2017 г. по описа на АССГ, ищцата е направила частичен отказ от претенцията си за имуществени вреди, като е уточнила, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се счита предявен за сумата от 5 749 лв. С протоколно определение от 20.03.2018 г. съдът е допуснал изменение на иска и е прекратил производството в тази част за сумата от 2 557 лв. С Решение № 3799 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10522/2017 г. съдът е отменил оспорвания мълчалив отказ на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС на РБ да изплати на Р. Неделева възстановителна помощ, в частта за сумата от 5 749 лв. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по приложението на материалния закон. С оглед на фактическата установеност и Решение № 3799 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10522/2017 г. съдът е приел предявеният иск за неоснователен в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 5 749 лв., тъй като не са налице всички, комулативно изискуеми, предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. В частта, с която ищцата претендира обезщетение за понесените от нея в годините неимуществени вреди, искът е приет за основателен и доказан в пълния му предявен размер, който съдът е намерил за справедлив с оглед характера и интензитета на отрицателните преживявания на г-жа Неделкова, продължителният период от време, в който въпросът за изплащане на обезщетение е останал нерешен напълно и нормата на чл. 52 ЗЗД. С оглед изхода на правни яспор съдът е присъдил в полза на ищцата сумата от 310 лв., представляваща разноски по делото, от които 10 лв. за внесената държавна такса и 300 лв. от заплатените на адв. И. Венкова 600 лв. възнаграждение за положения от нея труд. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта за разноските, в която част следва да бъде изменено. В останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е постановил обоснован и законосъобразен акт. В мотивите си съдът подробно е аргументирал изводите си за неоснователност на претенцията за имуществени вреди и основателност на тази за неимуществени вреди и настоящата инстанция препраща към тях, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2 предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страните с изводите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Неоснователни са възраженията на МС на РБ, че съдът необосновано е приел за доказани претендираните неимуществени вреди и пряката им причинна връзка с отменения от съда, с Решение № 301/03.04.2012 г., като незаконосъобразен, административен акт - Решение № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС на РБ /МКВПМС/, т. 53, б. "б" вр. с Приложение № 1, в частта му по т. 2235, с която е отказано предоставяне на възстановителна помощ в размер на разликата от 9 757 лв. до официалната оценка на щетите от 14 654 лв. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Съображението, което касаторът изтъква е, че с две решения - № 11 от 10.10.2012 г. и № 1 от 11.02.2013 г. на МКВПМС на ищцата са били изплатени, преди завеждане на адм. дело № 542/2013 г. пред АС – Перник, общо 12 097 лв. Този факт според касатора "... сам по себе си обезсилва мотива на съда, че ищцата се е чувствала несигурна дали жилището й ще бъде ремонтирано". Възражението е неоснователно с оглед фактическите установявания на сезирания, с жалбата на г-жа Неделкова срещу посоченото решение, съд. В производството по адм. дело № 542/2013 г. назначената от съда експертиза е установила, че и към момента на изготвяне на експертизата пострадалата от земетресението сграда не може да осигури минимално необходимите битови условия за обитаващите я и за да бъде възстановена експлоатационната й годност са необходими 22 870 лв. за СМР и основен ремонт. От казаното става ясно, че сумата от 12 097 лв. е била крайно недостатъчна, за да се извърши необходимия ремонт и ищцата обосновано се е чувствала притеснена, несигурна и безсилна. С оглед на това съдът обосновано е приел основателност на претенцията, а за преживените негативни емоции, не са необходими нарочни доказателства. Достатъчен е факта, че в продължителен период от време преписката не е решена в пълен обем, което поставя пострадалата в ситуация да очаква резултат в продължение на вече повече от 8 години без да е в състояние да ползва имота си. Затова съдът обосновано е приел иска за неимуществени вреди за доказан както по основание, така и по размер. Възраженията на г-жа Неделева, изложени в касационната й жалба също са неоснователни. След отмяната на мълчаливия отказ на МКВПМС съдът е разпоредил преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество по отношение на възстановителна помощ в размер от 5 749 лв., представляваща разликата от получените от ищцата, до този момент, 17 121 лв. и необходимите за основания ремонт на сградата 22 870 лв. /съгласно заключението на СТЕ по адм. дело № 542/2013 г. на АС – Перник/. Именно в тази част административната преписка остава нерешена и МКВПМС дължи произнасяне с изричен акт. Тъй като не е постановен окончателен административен акт по отношение на възстановителната сумата, необходима за всички СМР, а съдът не е компетентен да "замести" административния орган, преписката е върната на последния за произнасяне по същество, с оглед чл. 173, ал. 2 АПК. При това положение съдът обосновано е приел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен, като незаконосъобразен, административен акт, и е отхвърлил иска в тази му част. Основателни обаче са доводите на Администрацията на МС на РБ по отношение на присъдените разноски в исковото производство. Съгласно чл. 10, ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ: "Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. ". Искът на г-жа Неделкова е на стойност 6 749 лв., от които имуществени вреди 5 749 лв. и неимуществени – 1 000 лв. Бил е уважен частично, само по отношение на претенцията за неимуществени вреди. Прилагайки правилото на чл. 10, ал. 3, предл. второ ЗОДОВ ответникът е следвало да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 88. 90 лв. за адвокатско възнаграждение, както и внесената от нея държавна такса в размер на 10 лв. или общо разноските са доказани в размер на 98. 90 лв. В останалата част, до присъдените 310 лв. решението е неправилно и следва да се отмени. В настоящото производство разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение