Решение № 15162 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2019 г.

Решение № 15162 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Родопи срещу Решение № 1092/17.05.2019 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3897/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 1269/23.11.2018 г., нареждаща на Н. Т., С. К. и Л. Т. да премахнат строеж "Сграда от допълващо застрояване – стопанска постройка за инвентар 2", находящ се в УПИ XII-886, на страничната регулационна линия с УПИ XIII-885, кв. 87 по плана на [населено място], [община] – [област], като незаконен поради извършването му без становище на инженер-конструктор за изпълнение и издадено разрешение за строеж.

От ответниците Н. Т. и Л. Т. са на позиция за неоснователност на жалбата, С. К. – за нейната основателност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 7 и чл. 170 АПК и необосновано. Предлага решението да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав с указания.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Решението е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК.

1. Решаващият извод на първата инстанция за допуснато съществено административнопроизводствено нарушение при издаването на заповедта, довело и до материалната й незаконосъобразност, е неправилен от материалноправна страна.

а. Административният орган е обективирал конкретни твърдения за осъществен строеж, квалифициран като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Именно спрямо изложените в акта фактически основания се преценява и приложението на материалния закон. Очертаните в заповедта характеристики на обекта позволяват отговора на въпроса представлява ли той "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и коректно ли е определена категорията му според критериите по чл. 137, ал. 1 ЗУТ.

б. Предмет на съдебната проверка е законността, респ. търпимостта, на строежа с параметрите, описани в констативния акт, и към момента на издаване на основаната на акта заповед. Фактът, чието неизясняване съдът е приел за съществено процесуално нарушение – дали по отношение на постройката са извършвани строително-монтажни работи, за които чл. 151 ЗУТ не изисква разрешение за строеж, е неотносим към статуса на постройката. Съображенията на съда са и вътрешно противоречиви, тъй като дейностите по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в частност – текущия ремонт по т. 1 на текста, са функция от съществуването на основния обект и не предполагат промяна в индивидуализацията му; те не са и обособена "част" от строежа, която би подлежала на самостоятелно премахване, нито биха му придали качеството на "нов".

в. Затова, дори и да е налице нарушение при изследването на фактите от администрацията, то не е изначално и пораждащо отмяната на заповедта на възприетото от съда основание. Евентуално несъответствие между разпоредения за премахване и съществуващия в действителност строеж е обективно установимо в съдебната фаза на производството чрез съдебно-техническа експертиза, която съдът може да назначи и служебно – чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК (още повече, че допускането й е било изрично поискано от оспорващите, но необосновано отказано).

1. При неправилността на съжденията на съда, аргументиращи отмяната на административния акт, в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК мотивите към съдебния акт не съдържат фактически и правни изводи по основните въпроси, обуславящи разрешението на спора – нареденият за премахване обект притежава ли признаците на "строеж", идентичен ли е с постройката в имота, съответно незаконен ли е и при утвърдителен отговор - ползва ли се от изключващото премахването му положение на търпим строеж по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., на което се основава оспорването пред административния съд. С оглед на принципа за двуинстанционност на съдебните производства по кодекса – чл. 131 АПК, отсъствието на мотиви по същинската проверка на законосъобразността на заповедта лишава касационният контрол от предмет.

1. Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, при което спорът следва да бъде доизяснен от фактическа страна, вкл. чрез използването на специални знания при необходимост, и да се даде правен отговор на въпросите относно (не)законността на строежа или неговата търпимост след конкретното предпоставящо тази квалификация установяване за момента на изграждането му.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение