Решение № 4790 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2019 г.

Решение № 4790 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Урумова – съдия в Софийски районен съд против решение по т. 31. 1 от протокол № 25 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 30.07.2019 г., с което е оставена без уважение молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на ЗСВ - чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. По подробно изложени в жалбата мотиви и доводите на пълномощника адвокат З. Урумова изложени в писмена защита се иска неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова оспорва жалбата. Изразява становище, че при издаване на решението липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Представя подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира оспорването за процесуално допустимо като подадено в срок, от страна с правен интерес. Д. Урумова е участвала в конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 15 свободни длъжности за "съдия" в административните съдилища обявен с решение по Протокол № 35/18.06.2015 г. на ВСС/ ДВ бр. 50/3.07.2015 г. /. По делото не е спорно, че с решение по т. 13. 21 от протокол № 16/31.03.2016 г. на ВСС е прекратено гласуването за останалите кандидати в конкурса, един от които е Урумова и същата не е назначена на длъжност "съдия" в административните съдилища. С решение по т. 7. 5 от протокол № 30/19.07.2017 г. на СК на ВСС е оставена без уважение молбата на Д. Урумова за назначаване по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Административен съд София-град, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изр. първо, пр. второ от ЗСВ. По жалба на Урумова това решение е отменено с решение № 3975 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 10373/2017 г. на ВАС, шесто отделение. Във връзка с това решение е постановено обжалваното решение по т. 31. 1 от протокол № 25 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 30.07.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на Урумова за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Разгледана по същество в съответствие с чл. 168 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК жалбата на Д. Урумова е неоснователна. Съображенията за това са следните: Процесното решение е прието с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване с 10 гласа "за", при спазване изискванията на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Обжалваното решение е писмено и е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, т. е. отговаря на нормативно разписаното за съдържание и форма на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. За мотиви на решението, с което се приема направено предложение се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на СК на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Видно от приложеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 25/30.07.2019 г. при обсъждане на предложението на КАК при СК на ВСС са направени изказвания от членове на ВСС, по повод приемането на оспореното решение за неназначаване на кандидата свързани с решението на ВАС. При издаването на решението на кадровия орган не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Относно твърдяната материална незаконосъобразност на оспореното решение на СК на ВСС и приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в конкретната хипотеза, съдът намира следното: Съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00". Редакцията на чл. 193, ал. 6 е въведена със ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр. 62/2016 г. в сила от 9.08.2016 г.). В § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от ВСС беше предвидено, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ" от Наредбата се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. С Решение № 915 от 22.01.2019 г. постановено по адм. дело № 8592 от 2017 г. от Върховен административен съд, 5–членен състав се отмени § 6 от Наредба № 1/2017 година. Решението е обнародвано в ДВ брой 10 от 01 февруари 2019 г. и е в сила от тази дата. В решението на петчленния състав на Върховен административен съд е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПР на Наредба № 1 от 2017 г. издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ като му придава обратно действие – дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – 9.08.2016 година. В мотивите си към Решението по адм. дело № 8592/2017 г. петчленният състав на ВАС се позовава и на мотивите на Решение № 12 от 27.07.2018 г. постановено по конституционно дело № 1/2018 г., в които е анализиран характерът на нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, съответно приложението и във времето и спрямо лицата. В решението си Конституционният съд изтъква, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи приключването на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс, по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5, 00", разпоредбата създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Неговото установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Настоящият състав на Върховния административен съд като съобрази тълкуването, че назначенията по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са част от конкурсната процедура приема, че те могат да бъдат реализирани (по аргумент от § 210 ПЗР на ЗИД на ЗСВ) единствено в рамките на конкурси обявени след 09.08.2016 година. Жалбоподателката е участвала в конкурс за повишаване и преместване чрез събеседване за длъжност "съдия" в административните съдилища обявен с решение по Протокол № 35/18.06.2015 г. на ВСС/ ДВ бр. 50/03.07.2015 г. /, т. е. касае се за конкурс открит преди 9.08.2016 година. На основание § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ обн. в ДВ бр. 62/2016 г. започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 от ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Нормативната уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на измененията в закона правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е извършено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 година. Обжалваното решение на СК на ВСС, което е прието след дата 1.02.2019 г. е съобразено с отмяната на § 6 от ПР на Наредба № 1/2017 г. на ВСС и с невъзможността лицето да бъде назначено по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, защото конкурсът е обявен преди 9.08.2016 година. Освен това нормата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г. противоречи на § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба за прилагането, на която е издаден подзаконовият нормативен акт – по законовата делегация на чл. 194г от ЗСВ. В решението е посочено изрично, че второто изречение на § 6 от ПЗР на Наредба № 1, че срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат по същността си е първична правна уредба. При това освен, че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителните разпоредби в тази своя част § 6 от Наредбата пряко противоречи и на чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура – с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат. С оглед замисъла вложен в § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ, следва да се възприемат и правните последици от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК изисква административни актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. След като назначаването на жалбоподателката е изключено в хипотезата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, то за нея не съществува претендираното право и съответно основание да бъде назначена на длъжност "съдия" в административните съдилища. Не се констатира твърдяната незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспореното решение на СК на ВСС е издадено в съответствие с материалния закон. Твърдените в обратната насока оплаквания са неоснователни. При изпълнение на правомощията си СК на ВСС се ръководи от Конституцията и от принципите установени в този закон (чл. 2 ЗСВ). Относими за дейността на колегиите на ВСС са и основните принципи на административното производство посочени в Административнопроцесуалния кодекс (арг. от чл. 2, ал. 1 на АПК), вкл. за съразмерност - чл. 6 от АПК, равенство - чл. 8 от ЗСВ и предвидимост - чл. 13 от АПК. В конкретния случай не е налице хипотеза, която да сочи на несъразмерност на взетото решение на СК на ВСС. Чл. 6 АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Обжалваното решение е съобразено с целта на закона и е в съответствие с чл. 6 от АПК, защото кадровият орган е зачел действието на нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на която законодателят не е придал обратно действие за започналите преди дата 9.08.2016 г. конкурсни процедури. Не е нарушен принципът на равенство по чл. 8 от ЗСВ, както и на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. С оглед на тяхното приложение към процесните отношения между жалбоподателката и СК на ВСС, кадровият орган е бил задължен и е провел съответно приключил обявения конкурс за преместване и повишаване при условията, посочени в закона във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. В случая органът е действал в пределите на своята власт и е постановил законосъобразен административен акт. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба от Д. Урумова срещу решението на СК на Висш съдебен съвет е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00/двеста/ лева.