Решение № 10395 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Русе, чрез процесуален представител адвокат Р. Радославов, срещу решение № 1192 от 24.04.2026 г., постановено по адм. д. № 38/2026 г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, с която се нарежда изземването на индивидуализиран в нея общински жилищен имот от Я. Г. Я., определя се срок за доброволно предаване и се насрочва принудително изземване. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена без да са налице кумулативните материалноправни предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Оспорва се изводът на административния съд, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на Я. Г. Я. с община Русе е издадена при липса на компетентност. Формулирано е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Я. Г. Я. срещу заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе. Ответникът - Я. Г. Я., не заявява становище по жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Я. Г. Я. заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, с която се нарежда изземването на индивидуализиран в нея общински жилищен имот от Я. Г. Я., определя се срок за доброволно предаване и се насрочва принудително изземване. От фактическа страна е установено, че на 11.06.2024 г. между община Русе и Я. Г. Я. е сключен договор за отдаване под наем на жилищен имот № 5886, с който са уредени отношенията, възникнали по силата на Заповед за настаняване № 1478 от 23.05.2024 г. на кмета на община Русе. Предоставеният имот е частна общинска собственост съгласно Акт № 4911/26.02.2006 г. за частна общинска собственост. По повод постъпили множество жалби срещу Я. Г. Я., подадени от живущи в близост съседи, е била извършена проверка. С докладна записка от 27.08.2025 г., от служител от общинското предприятие „Управление на общински имоти“ е било отправено предложение до директора на същото за предприемане на действия за прекратяване на наемното правоотношение с Я. Г. Я. в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 от договора за наем. Със Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г., издадена от заместник-кмета на община Русе наредено прекратяване на наемното правоотношение с Я. Г. Я.. В мотивната част на заповедта е посочено, че комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища общинска собственост е взела решение на 28.10.2025 г. да не се продължава срока на наемното правоотношение, както и същото да бъде прекратено по предвидения в закона ред с оглед наличие на прекратителни основания – чл. 31, ал. 1, т. 3, т. 9 и т. 11 от Наредба № 6 (нарушаване на добрите нрави; предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или безвъзмездно ползване; системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на Общински съвет – Русе за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови прояви, опазване общественото и лично имущество и чистотата на територията на община Русе, а също и при системни нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на същата наредба, установени по надлежния ред). Цитираната заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г. за прекратяване на наемното правоотношение с Я. Г. Я. е издадена от заместник-кмета на община Русе в качеството му на заместващ кмета на общината, по силата на Заповед № РД-01-3504 от 03.11.2025 г. за периода от 04.11.2025 г. до 05.11.2025 г. включително. Издадена е заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г., от кмета на община Русе, с която е наредено изземването на наетия от Я. Г. Я. общински жилищен имот с мотива, че този имот се държи от последния без правно основание/на отпаднало основание, с оглед прекратяването на наемното му правоотношение с общината със Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г. Тази заповед е отменена с обжалваното решение на Административен съд Русе. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе е издадена в резултат и като последица от действието на Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г., издадена от заместник-кмета на общината при условията на заместване на кмета, с която наемното правоотношение между община Русе и Я. Г. Я. е прекратено предсрочно. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОС, съгласно която наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Настанителната заповед № РД-01-1478/23.05.2025 г. е издадена от кмета на общината, договорът за наем е сключен между община Русе, представлявана от кмета на общината, и Я. Г. Я.. Съдът е приел, че по силата на чл. 46, ал. 2 ЗОбС кметът на общината е компетентният административен орган да прекрати наемното правоотношение, а в конкретния случай наемното правоотношение е прекратено от заместник-кмета на общината, действащ при условията на заместване на кмета. Установено е, че със заповед № РД-01-3504 от 03.11.2025 г. на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), кметът на община Русе е оправомощил заместник-кмета да изпълнява изрично изброени негови правомощия за периода от 04.11.2025 г. до 05.11.2025 г. включително. Административен съд Русе е приел, че правомощието по чл. 46, ал. 2 ЗОС за прекратяване на наемно правоотношение за общински жилищен имот е нормативно възложено на кмета на общината, поради което и с оглед чл. 39, ал. 2 ЗМСМА в случаите на неговото отсъствие, следва да се приеме, че същото ще се упражнява от определения да го замества заместник-кмет. Със заповедта, с която от кмета е определен заместник-кмет, който да изпълнява функциите му за периода на отсъствието от 04.11.2025 г. до 05.11.2025 г. включително са изброени конкретни функции, които да се упражняват от заместващото лице и произтичащите от тях правомощия. Сред изрично посочените функции не е включено правомощието по чл. 46, ал. 2 ЗОбС. Формулиран е извод, че на заместник-кмета на община Русе не е било валидно предоставено правомощие за произнасянето по чл. 46, ал. 2 ЗОбС, от което следва, че и издадената от него заповед от 05.11.2025 г. е нищожна. Направено е заключение, че наемното правоотношение между община Русе и Я. Г. Я. не е било валидно прекратено предсрочно и договорът за наем продължава да действа, поради което Я. Г. Я. държи процесния общински жилищен имот при наличие на правно основание. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС предпоставки - 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. Основание за издаване на процесната заповед е предвидената в първата хипотеза предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание. Незаконосъобразен е изводът на Административен съд Русе, че Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г., с която е прекратено наемното правоотношение между Я. Г. Я. и община Русе е издадена от заместник-кмета на общината при липса на компетентност. Съгласно чл. 39, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. В случая е издадена заповед № РД-01-3504 от 03.11.2025 г. от кмета на община Русе, с която, на основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА заместник-кметът на община Русе Е. Енчев е определен да изпълнява за периода 04.11.2025 г. – 05.11.2025 г., включително функциите на кмет на община Русе, със всички права и задължения, предвидени в чл. 44 от ЗМСМА. С Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., постановено по Тълкувателно дело № 4 от 2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България е прието, че делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт. В разглеждания случай заповед № РД-01-3504 от 03.11.2025 г. е издадена от кмета на община Русе на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и с тази заповед кметът е определил посочения заместник-кмет да го замества за периода на неговото отсъствие. Нормата на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА изрично регламентира ред за заместване на кмета на общината при негово отсъствие. Независимо от съдържанието на заповедта и примерно изброените в същата правомощия, повтаряйки текста на чл. 44 от ЗМСМА, със заповедта е разпоредено заместване за период на отсъствие на титуляря на длъжността. Предвид приетото и цитирано по-горе в Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОС на ВАС при заместването заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, с цел обезпечаване на функционирането на длъжността. Следователно, определеният със заповед № РД-01-3504 от 03.11.2025 г., издадена от кмета на община Русе заместник-кмет, в периода 04.11.-2025 г.- 05.11.2025 г. изпълнява функциите на кмет на община Русе в пълен обем и с всички правомощия на длъжността кмет на община Русе, което включва и правомощието по чл. 46, ал.2 от Закона за общинската собственост относно прекратяване на наемно правоотношение. От изложеното следва, че със заповед № РД-01-3532 от 05.11. 2025 г., издадена от заместник-кмета на община Русе, в качеството му на изпълняващ по заместване правомощията на длъжността кмет на община Русе валидно е прекратено наемното правоотношение с Я. Г. Я. за общински жилищен имот на адрес: гр. Русе, [улица]. Не са представени доказателства, не се и твърди тази заповед да е била оспорена или отменена. При наличието на валидно издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение между община Русе и Я. Г. Я., законосъобразно със заповед № 01-120 от 12.01.2026 г. на кмета на община Русе е наредено изземване на общински жилищен имот на адрес: гр. Русе, [улица], поради липсата на правно основание за владеенето му. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. От изложеното следва, че заповед № 01-120 от 12.01.2026 г. на кмета на община Русе, с която е наредено изземване на общински жилищен имот на адрес: гр. Русе, [улица] е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като е достигнал до обратен извод и е отменил оспорената заповед Административен съд - Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което жалбата срещу заповед № 01-120 от 12.01.2026 г. на кмета на община Русе да бъде отхвърлена. Видно от съдържанието на подадената касационна жалба, от страна на касационния жалбоподател не е направено искане за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,