Решение № 14894 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2010 г.

Решение № 14894 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Уърлуинд" ЕООД гр. Варна срещу мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/комисията) да издаде сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ за ВтЕЦ "Горичане" за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на 439 836 kWh, и срещу мълчалив отказ на същия орган да издаде сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ за ВтЕЦ "Тюленово" за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г.. Иска се отмяната на двата отказа като незаконосъобразни, като се задължи комисията да издаде сертификатите за посоченото от жалбоподателя количество и периоди. Ответникът ДКЕВР оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в представената писмена защита. След като обсъди доводите на страните и представените доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. В ДКЕВР дружеството е подало заявление с вх. № Е-ЗСП-142 от 01.10.2009 г. за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници/вятър) за ВтЕЦ "Тюленово" за периода 01.01.2008 г. - 01.01.2009 г. в размер на 222 789 kWh, към което е представило Разрешение за ползване № СТ-05-922/06.08.2009 г. на ДНСК, доказващо датата на въвеждане на производствената мощност (централата), както и заявление с вх. № Е-ЗСП-143/05.10.2009 г. за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ за ВтЕЦ "Горичане" за периода 01.01.2008 г. - 01.06.2008 г. в размер на 574 680 kWh, към което е представило Разрешение за ползване № СТ-12-412/14.05.2008 г. на ДНСК, доказващо датата на въвеждане на производствената мощност (централата). С решение № С-02 от 14.12.2008 г. ДКЕВР е издала сертификат на "Уърлуинд" ЕООД за електрическа енергия в размер на 134 844 kWh, произведена за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. от централата "Горичене". Предмет на спора е неиздаването на сертификат за цялото заявено от жалбоподателя количество за посочения период, произведено от тази централа, или за разликата от 439 836 kWh, както и мълчалив отказ на регулатора да издаде сертификат за произведената през 2008 г. електрическа енергия от централата "Тюленово". Като се има предвид, че през цялата 2008 г. дружеството е произвеждало електрическа енергия, без да притежава разрешение за ползване на производствената мощност "Тюленово" (въведена в експлоатация на 06.08.2009 г.) и е произвеждало електрическа енергия и преди 14.05.2008 г. във ВтЕЦ "Горичане", когато тази мощност е въведена в експлоатация съгласно разрешението на ДНСК, съдът намира обжалваните откази на ДКЕВР за законосъобразни. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) присъединяването на новоизградена електрическа централа към електрическата мрежа се осъществява на три етапа, като вторият от тях изисква поставянето под напрежение на обекта да се извърши след получаване на документ за въвеждане в експлоатация при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 178, ал. 1 от същия закон ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган, не е разрешено. Следователно правилно и в съответствие с нормативната уредба комисията е издала сертификат на жалбоподателя само за част от заявеното количество произведена и постъпила в електроразпределителната мрежа електрическа енергия от ВтЕЦ "Горичане" през първото полугодие на 2008 г., съобразно издадените фактури от крайния потребител "Е. ОН България Продажби" АД, и не е издала такъв сертификат за цялата 2008 г. по отношение на електрическата енергия, произведена от ВтЕЦ "Тюленово". По изложените съображения не е налице твърдяната материална незаконосъобразност на оспорените откази на ДКЕВР и тъй като при извършената от съда проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се констатират и останалите основания за отмяна по чл. 146 от АПК, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника подлежи на уважаване и "Уърлуинд" ЕООД следва да се осъди да заплати на ДКЕВР сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение